Арестът на украинския водолаз Володимир Журавльов (на снимката) в Пула, Хърватия, се разигра при почти сюрреалистични обстоятелства.
Цели два пъти украинският водолаз, за когото се предполага, че е участвал във взривяването на газопроводите "Северен поток", успя да се изплъзне на германската федерална прокуратура. Вчера обаче Владимир З. бе арестуван в Хърватия по време на снимки на холивудски филм, в който участва и Мария Бакалова. За това съобщи германското издание Legal tribune online.
Украинецът бе задържан в хърватския крайбрежен град Пула. Арестът е извършен въз основа на европейска заповед за арест, издадена по искане на германската федерална прокуратура към Федералния върховен съд.
Германската прокуратура обвинява украинския гражданин и професионално обучен водолаз Владимир З. в това, че е бил част от шестчленна група около Серхий К. Според разследването през септември 2022 г. групата е поставила взривни устройства на газопроводите „Северен поток 1“ и „Северен поток 2“ край остров Борнхолм.
Мъжът е издирван от германското правосъдие по подозрение, че е участвал във взривяването на газопровода „Северен поток“ през 2022 г. Както съобщава германският правен портал Legal Tribune Online (LTO), арестът е извършен, докато заподозреният е работил на снимачната площадка на холивудски филм, чийто сюжет е именно саботажът на газопровода.
Според информацията на LTO Журавльов е бил ангажиран в продукцията на нов политически трилър с работно заглавие „Змийският остров“ („Snake Island“). Проектът е на известния американски режисьор Дъг Лайман, създател на хитове като „Самоличността на Борн“, а в главните роли са холивудските звезди Шон Пен и Ейдриън Броуди. Във филма участва и българката Мария Бакалова.

Арестуван по време на снимки на филм за саботажа, в който е обвинен
Сюжетът на „Змийският остров“ е пряко вдъхновен от експлозиите, които унищожиха газопроводите „Северен поток“ 1 и 2 на дъното на Балтийско море. Филмът проследява таен екип от украински водолази, които предприемат изключително опасна подводна мисия на фона на ескалиращия конфликт между Русия и Украйна.
След като в началото на август част от сцените са заснети в Загреб, екипът се премести на адриатическото крайбрежие, в град Пула. Според LTO преместването е било с цел заснемане на подводни сцени, като именно там полицията е локализирала и задържала заподозрения украински водолаз.
Заловен от третия опит
Германското издание припомни, че това е третият опит за задържане на Володимир Журавльов въз основа на европейска заповед за арест, издадена от Федералния съд в Карлсруе. През лятото на 2024 г. той успява да избегне арест в Полша, откъдето е прехвърлен в Украйна с автомобила на украинското военно аташе.
През есента на 2025 г. той отново се появи в Полша и е задържан, но полският съд отказа екстрадицията му в Германия. Мотивът е, че унищожаването на руска енергийна инфраструктура представлява легитимна военна цел в условията на война. Заповедта обаче остава в сила и германските власти най-накрая успяват да го заловят на хърватското крайбрежие.
След ареста му в туристически обект в Пула, се очаква заподозреният да бъде предаден на германското правосъдие и изправен пред разследващ съдия във Федералния върховен съд в Карлсруе. Обвиненията срещу него са за противоконституционен саботаж, предизвикване на експлозия и унищожаване на съоръжения, написа хърватската медия "Индекс".
Докато в Германия вече се водят отделни производства срещу други предполагаеми членове на групата, като нейния ръководител и бивш разузнавач Серхий К., изходът от процедурата в Хърватия може да даде на германските прокурори достъп до човека, когото те смятат за ключов изпълнител на операцията на дъното на Балтийско море.
Арестът в сряда се основава на европейска заповед за арест от лятото на 2024 г. В нея В.З. е обвинен в предизвикване на взрив с експлозиви (§ 308, ал. 1 от германския Наказателен кодекс); саботаж срещу конституционния ред (§ 88, ал. 1, т. 3 от Наказателния кодекс); унищожаване на строежи (§ 305, ал. 1 от Наказателния кодекс). Все още не е установено кой точно е поръчал взривяването на газопроводите край германското крайбрежие през 2022 г.
През декември 2025 г. Федералният върховен съд се произнесе по жалба срещу задържането на предполагаемия ръководител на групата К. Третият наказателен състав отхвърли жалбата и същевременно се изказа за възможния фон на атентата. Според съда има сериозни основания да се предполага, че взривяването е било инициирано и ръководено от държавни структури. В подкрепа на това съдът посочва използването на оригинални документи за самоличност с подменени лични данни, професионалния характер на операцията и преди всичко политическата цел на атентата. Ако това действително е било така, то би имало последици и за наказателноправната квалификация на предполагаемото взривяване от водолазната група.
В такъв случай за групата би могъл да се приложи общият функционален имунитет на държавните служители, който представлява процесуална пречка за наказателно преследване и който съдът е длъжен да вземе предвид. Федералният върховен съд обаче е посочил и какво друго обвинение би могло да бъде повдигнато срещу К. При военни престъпления и насилствени шпионски действия тази защита не се прилага, тъй като това е признато в международното право.
Следователно взривяването би могло да се разглежда като атака с военни средства срещу цивилни обекти, защитени от международното хуманитарно право, тоест като военно престъпление по § 11, ал. 1, изречение 1, т. 2 от германския Закон за международното наказателно право.
Това означава, че федералната прокуратура би могла да поиска от Федералния върховен съд нова заповед за арест на това основание. Арестът в Хърватия в сряда обаче е извършен все още въз основа на заповедта за арест от 2024 г. Между другото, и К. е бил заловен по време на почивка в крайбрежен курорт: през 2025 г. той е арестуван край италианския град Римини. След това К. е предаден на Германия и срещу него е повдигнато обвинение пред Висшия областен съд в Хамбург.
Източници: novini.bg