- Автор: Гласове
- 07 Яну 2026
- 2681
- 29
Автор: Magyar Nemzet
На 2 януари Бойко Борисов, председател на българската дясноцентристка партия ГЕРБ, даде обширно интервю. Политикът беше интервюиран от Явор Дачков, основател на новинарския портал „Гласове“, като свободният разговор продължи повече от два часа. В нашия обзор събрахме най-интересните теми, сред които как българският партиен лидер гледа на унгарския министър-председател Виктор Орбан, как България свали от себе си етикета „най-бедната европейска държава“ и как страната се превърна в част от общността на Европейския съюз, пише унгарският консервативен всекидневник Magyar Nemzet.
Бойко Борисов е основател на дясноцентристката партия „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ) и е заемал поста министър-председател в продължение на близо десетилетие, което го прави най-дълго управлявалия демократично избран премиер в историята на България. По време на неговото управление балканската държава се издигна сред най-авторитетните страни на полуострова. Именно по време на неговите мандати беше изграден газопроводът „Турски поток“, както и редица от най-значимите инфраструктурни проекти.
В началото на десетилетието, с цел завземане на властта, опозиционните партии се обединиха срещу ГЕРБ и съставиха правителство. Коалицията им обаче претърпя тежък провал: през последните четири години в страната се наложи да бъдат проведени общо седем парламентарни избори. Преди година беше сформирано коалиционно правителство с водеща роля на ГЕРБ, но партньорите приеха участие в съвместното управление само при условие, че Борисов няма да заеме премиерския пост. В резултат на това беше съставено правителството на Желязков.
Дълго време изглеждаше, че кабинетът – благодарение на подкрепата на опозиционната партия ДПС, ръководена от Делян Пеевски - ще успее да изкара пълния си мандат. В същото време също опозиционната неолиберална коалиция „Продължаваме промяната – Демократична България“ (ПП-ДБ), възползвайки се от общественото недоволство около въвеждането на еврото, организира улични протести в големите български градове с цел сваляне на правителството. Тъй като демонстрациите не стихнаха и на 11 декември, партията на Борисов, с цел запазване на политическите си позиции, свали правителството на Желязков, въпреки че то все още разполагаше със стабилно парламентарно мнозинство.
България вече не е най-бедната държава в ЕС
Преди година балканската страна се присъедини към Шенгенското пространство, а на 1 януари тази година – след изпълнение на маастрихтските критерии – стана 21-вият член на еврозоната. В този процес важна роля изиграха и политическата тежест, и международните контакти на Бойко Борисов. Първият въпрос на Явор Дачков беше свързан именно с въвеждането на еврото: „Не е ли това като да купиш фабрика на 9 септември 1944 г., в деня на съветската окупация?“. Председателят на ГЕРБ отговори, че няма по-добро място за живот в света от Европейския съюз. Няма друго място, където младите българи да отиват в такъв мащаб да учат, да придобиват квалификация и да живеят. Няма друго място с такава култура, такава история, където демокрацията да е в такъв разцвет, както сега. Така че, ако това е „фабрика на 9 септември“ - да седнеш на една маса с Германия, Франция, Нидерландия, Италия, Белгия - тогава това е добра фабрика.
Той добави, че от другата страна е бил Съветският съюз, където малцина са отивали да работят и да живеят. Борисов подчерта, че България е чакала приблизително 30 години, за да стане член на Европейския съюз, и че за това е било необходимо не само изпълнение на условията, но и самата страна да поеме по пътя на промяната. Той създава партия ГЕРБ през 2006 г., когато БВП на България е бил едва 27 милиарда евро. Днес тази стойност е нараснала четирикратно и достига 113 милиарда евро. Борисов изтъкна, че 3-процентният ръст на БВП е изключителен дори на европейско ниво и поставя страната в топ 5.
Твърдението, че България е най-бедната държава в Европейския съюз, вече не съществува, подчерта политикът.
Според председателя на ГЕРБ мерилото в световен мащаб трябва да бъде какви продукти и в какви количества може да си позволи населението на дадена страна. Той обаче предупреди да не се смята, че в други държави бездомността не е проблем и че няма домакинства, живеещи под прага на бедността. В същото време изтъкна, че положението в България значително се е подобрило, особено в сравнение с Румъния и Гърция. „И ако някой иска да спори с мен, нека посочи курорт, къща за гости или хотел в България, в които по празниците е имало свободна стая или апартамент. Цените се определят от търсенето“, заяви той. По отношение на икономическото състояние на страните от ЕС той спомена и Унгария, Словакия и Литва, където безработицата е намаляла с около 0,6 процента, а заетостта е нараснала с 1,6 процента.
Борисов засегна и финансовия дефицит от порядъка на 6–7 процента, който присъства и в българските обществени дебати. По думите му това е резултат от кредитите и заемите на либералното управление. По времето на финансовия министър Асен Василев страната е следвала значително по-разхлабена фискална политика - за разлика от строгата финансова дисциплина, поддържана успешно от ГЕРБ. Той призна, че и дясноцентристкото управление не е било безпроблемно, но е действало открито и своевременно е сигнализирало, когато разходите надхвърлят приходите. В коалицията, доминирана от леви партии, вече не са могли да кажат „стоп“. „Нямахме сила, възможност, а и не би било правилно“, добави той.
Труден път към еврозоната
България е чакала 30 години за членство в ЕС и 20 години за членство в еврозоната - тема, по която Борисов също говори в интервюто. Той посочи, че това е била цел на София още от създаването на ГЕРБ. „За разлика от Шенген, в еврозоната могат да влязат само богати и стабилни държави“, подчерта той привилегирования статут на членовете. Като пример даде Европейския банков съюз, който следи финансовите институции на всички страни и не допуска банкови фалити като този, който засегна България през 1996 г.
Сега всяко движение в сивия сектор, включително прането на пари, се следи от Европейската централна банка,
обясни той.
Борисов разказа и как международната общност е приела присъединяването на България към еврозоната. По думите му целият свят хвали страната, включително европейските институции и политици, като Европейската комисия и председателя на Европейската централна банка Кристин Лагард. Явор Дачков го попита и за това, че макар Борисов и унгарският министър-председател Виктор Орбан да са близки съюзници, те следват различни линии по отношение на ЕС. В отговора си Борисов заяви, че не вижда Европейския съюз като потъващ кораб и че политиката му се основава на три стълба:
„Има една дума: лоялност. Има една дума: принцип. Има една дума: семейство. Двадесет години съм в европейското семейство заедно с партията си. Двадесет години в Европейската народна партия - ценностите, демокрацията, всичко, което сме правили досега, е там“.
Какво очаква България?
В разговора беше засегната и вътрешнополитическата ситуация в България. На 11 декември 2025 г. правителството, ръководено от Желязков, обяви оставката си. Макар това да стана след седмици на антиправителствени протести, според Борисов именно демонстрациите не са причината за падането на кабинета. Той обвини по-скоро самонадеяността на политиците, което се различава значително от „самочувствието“ - първото е недостатък, второто - предимство.
Ако политиците не се освободят от самонадеяността си, хората ще го направят вместо тях, добави той.
Към правителствената криза са допринесли и други фактори, като сривът на политическия диалог в парламента и оттеглянето на някои коалиционни партньори.
Виктор Орбан - най-важният европейски съюзник
Бившият министър-председател беше попитан и за Виктор Орбан и бъдещето на европейската консервативна вълна. Макар ГЕРБ да е член на Европейската народна партия, Борисов подчерта значението на връщането на Европа към корените ѝ - християнските ценности, силните национални държави и здравите семейства.
В това отношение съм по-близо до Орбан, отколкото до някои западни либерални лидери, заяви Борисов.
В същото време той подчерта, че централният елемент на позицията му спрямо ЕС е промяната да се случва отвътре. Макар по този въпрос двамата политици да не са на едно мнение, Борисов продължава да гледа на унгарския министър-председател като на партньор и приятел. Той припомни, че унгарският външен министър Петер Сиярто е посетил София през ноември 2025 г. По обяд той се е срещнал с българския президент Румен Радев, а в три часа следобед Виктор Орбан вече се е обадил по телефона на Борисов. Българският политик разказа, че унгарският премиер е изразил колко много го харесва и е споменал 30-годишното им приятелство. В края на интервюто Борисов заяви, че дълбоко уважава Виктор Орбан, защото е човек, който се бори за каузата на Унгария.
Цялото интервю може да видите в YouTube:
