- Автор: Гласове
- 12 Sep 2024
- 1112
- 8
Автор: Валерия Вербинина, "Взгляд"
Франция, която през последните години претърпява едно след друго поражения в Африка, възнамерява да си отмъсти. Тъй като резултатът от тези поражения е засилване на руското влияние и присъствие, именно Русия е избрана за основна цел на френските специални служби. А ударната антируска сила са местните терористични групи.
Очевидно френските власти са решили да започнат нова игра в Африка. Фактът, че френските военни контингенти бяха изтеглени от Мали, Нигер и Буркина Фасо, принуди бившите колонизатори да преминат на друго ниво. Сега те се опитват да променят ситуацията, като се насочват към местните сепаратистки и терористични групи.
Целта е да обезсилят всякакво руско влияние и присъствие в региона на Сахел, а ако успеят, и в цяла Африка, за да си върнат собственото влияние и бившите корумпирани местни управници, с които беше толкова удобно да се разправят. И не бива да подценяваме враговете си: юлската засада на „Вагнерите“ в Мали, при която загинаха десетки опитни бойци, показа, че цената на всяка грешка може да бъде висока.
Според френския вестник "Монд" „северните бунтовници“ са се събрали в края на август в град Тин-Зуатин на границата между Алжир и Мали, за да сключат „пакт за взаимопомощ“. Това са представители на групировки от Нигер и Мали.
Официално са известни малийското „Стратегическо движение за мир и защита на народа на Азауад“ (CSP-PDA), което само по себе си е хетерогенно и съставено от различни групи, и „Фронт за патриотично освобождение“ (FPL) от Нигер. Азауад се отнася до земите в северната част на Мали, които местните туареги биха искали да получат за себе си като отделна държава.
Докато членовете на първата група отдавна воюват с всички власти в Мали, втората група е създадена ден след преврата в Нигер през 2023 г. Както е известно, превратът свали от власт президента Базум, който устройваше Запада малко повече от напълно. Представителите на „Патриотичния фронт за освобождение“ се стремят да върнат Базум на власт - цел, която устройва Франция и Запада.
Заслужава да се отбележи, че Тин Зауатин е избран за място на срещата на така наречените активисти за мир. Това е същото място, край което, както пише "Монд" в същата статия, през юли бяха убити руски бойци от групата „Вагнер“, както и 47 малийски войници, попаднали в засада.
Разбира се, Тин Захуатин не е избран случайно. Това е открито предизвикателство, и то дори не толкова към властите в Мали или Нигер, колкото към Русия.
Опитът да се обединят сепаратистките и терористичните движения показва, че Западът определено залага на дълга конфронтация. Повечето от бойците ще бъдат местни жители, още повече че животът рядко е толкова евтин, колкото в Африка, но, разбира се, Западът ще ги снабдява с оръжия, разузнаване, инструктори и известен брой наемници.
Самият факт, че „Монд“ отразява това събитие, при това с такова съчувствие, показва интереса на Париж. В Африка инструментът на Париж по тези въпроси е предимно разузнаването. Това означава, че е много вероятно френските разузнавателни служби да стоят зад тази среща на терористични организации.
Освен това неслучайно се появяват красиви наименования на въоръжените групи, за да не се надраскат ушите на западната общественост: „Движение за мир“, „Патриотичен фронт“ и т.н. Западните медии ще трябва да отразяват подвизите им по чисто героичен начин. Трудно е да се правят герои от хора, които например са дошли в малийско село и са застреляли някои от жителите му.
Всъщност не толкова отдавна самите френски медии нарекоха такива хора терористи. Сега думата „терорист“ е заменена с по-неутралната „бунтовник“. Не е далеч денят, когато тя окончателно ще се превърне в нещо като „героичен борец за свобода“.
Ако местните африкански медии директно наричат такива „бойци“ сепаратисти и терористи, то френските медии разгръщат цяла митология на мъглата. След като в края на миналата година военните хунти на Буркина Фасо, Мали и Нигер създадоха Алианса на държавите от Сахел, противопоставящите им се бунтовници почувстваха „необходимостта да подпишат пакт за взаимопомощ в случай на агресия от страна на държавите от Алианса“. Нищо повече или по-малко.
При сключването на споразумението държавите от алианса се ангажираха да се борят с джихадизма и външните заплахи, но най-голямата им вина, разбира се, е, че „прогониха френските войници и посланици, обърнаха се към нови партньори, включително Русия, и поставиха под въпрос реда, защитаван от ECOWAS“.
Общата армия на трите държави наброява около 100 000 души, но както хладнокръвно отбелязва Западът, „въпросът е дали някои от най-бедните държави в света могат да понесат разходите за война“. Както казва малийският политик Бабару Бокум, „в Сахел човек не може да си позволи лукса на една дълга война“. Не бива да забравяме и санкциите, които ръководената от Запада Икономическа общност на страните от Западна Европа (ECOWAS) безрезервно наложи на тези три държави, които и без това са много, много бедни.
Западната концепция за санкциите предполага, че те действат по поговорката „капка камък мели“ и че рано или късно ще подействат така, както Западът иска. И тъй като експертите твърдят, че войната се превръща в тежко бреме за бедните държави, е необходимо да се подкрепи войната. Нищо лично, просто изчисления.
Всъщност Франция не крие, че има собствена военна стратегия за Африка и че тази стратегия е трябвало да бъде променена, след като френските части са били изтласкани от Нигер. От 1 август генерал Паскал Яни става ръководител на африканското командване. Именно когато броят на френските войници на континента бе намален до 2300 (плюс 1500 в базата в Джибути), се наложи да се създаде специално командване за Африка и да се даде отделен пост на човек, който, както обобщават френските журналисти, „е специалист по влияние и информационна война“.
Войниците и военните бази обаче са само видимата част на айсберга. Франция притежава голяма част от Африка от твърде дълго време, за да може просто да я вземе и да я напусне - дори и след края на колониалната Френска империя.
Множество дипломати, разузнавачи и икономисти работиха, за да гарантират, че бившите колонии са инфилтрирани от френски агенти на влияние, че тези колонии не са финансово независими, че са оплетени във всевъзможни задължения и че природните богатства са заключени за правилните корпорации и хора. Находищата, намиращи се в тези територии, бяха обвързани с дългосрочни планове, те трябваше да бъдат печеливши за много дълъг период от време.
Поредица от военни преврати в Сахел преобърна всички тези планове. Бившата метрополия беше унизена и изхвърлена през вратата заедно с войниците и посланиците си. Но тя иска да си отмъсти, мечтае за отмъщение и за тази цел няма да се поколебае от никакви средства - разбира се, публично, произнасяйки всички обичайни речи за свобода, равенство и братство, които г-н Макрон толкова обича да произнася.
Източник: "Взгляд"
