- 24 Юни 2026
- 522
- 0
Автор: Ахмед Абдийн, The Pundit. Абдийн е египетски журналист и политически анализатор, базиран в Париж
Три източника от Организацията на обединените нации съобщиха пред The Pundit, че Съединените щати разглеждат българския дипломат Николай Младенов като потенциален кандидат за поста генерален секретар на ООН, докато надпреварата за наследник на Антониу Гутериш започва да се очертава преди изтичането на неговия мандат през януари.
Високопоставен източник от западна дипломатическа мисия към ООН заяви, че представители на САЩ вече са започнали неофициално да лансират името на Младенов като възможен кандидат, опитвайки се да преценят каква подкрепа би получил преди официалния старт на процедурата по избор и дали някоя държава би наложила вето върху кандидатурата му.
Втори източник – високопоставен служител на ООН – потвърди, че името на Младенов е било повдигано от американски представители по време на срещи и дискусии в Ню Йорк.
Трети източник от ООН също потвърди, че Вашингтон активно подкрепя кандидатурата на Младенов, като отбеляза, че генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси също работи за осигуряване на американска подкрепа за поста, след като вече официално е обявил кандидатурата си.
Младенов, бивш български министър и дипломат, понастоящем е върховен представител на Съвета за мир в ивицата Газа – структура, създадена от президента на САЩ Доналд Тръмп през януари след подписването на споразумението за прекратяване на огъня в Газа в египетския курорт Шарм ел-Шейх през октомври миналата година.
Преди това той беше министър на отбраната и министър на външните работи на България. През 2013 г. тогавашният генерален секретар на ООН Бан Ки-мун го назначава за специален представител за Ирак и ръководител на Мисията на ООН за подпомагане на Ирак. По-късно Младенов заема поста специален координатор на ООН за мирния процес в Близкия изток и пратеник на генералния секретар към т.нар. Близкоизточен квартет.
След напускането на ООН той се присъединява към Вашингтонския институт за близкоизточна политика, създаден с подкрепата на Американско-израелския комитет за обществени въпроси (AIPAC), считан за най-влиятелната произраелска лобистка организация в САЩ. Впоследствие се премества в Обединените арабски емирства, където става генерален директор на Дипломатическата академия „Анвар Гаргаш“ в Абу Даби.
По време на престоя си в ОАЕ Младенов е сред хората, които координират действията си с Джаред Къшнър при подготовката на споразуменията за нормализиране на отношенията между Израел и Обединените арабски емирства, Бахрейн и Мароко. По онова време администрацията на Тръмп го определя като надежден източник на „конструктивна обратна връзка“ по време на преговорите.
Моатаз Халил, бивш постоянен представител на Египет в ООН, заяви пред The Pundit, че по време на своя мандат в Ню Йорк през 2013 г. Младенов е бил назначен за специален представител на генералния секретар Бан Ки-мун за Ирак и ръководител на мисията на ООН там.
„Той вършеше работата си тихо. Не съм се срещал лично с него и не си спомням да е оставил някаква особена следа в тази мисия“, казва Халил.
По думите му по-късно Младенов е назначен за специален координатор на ООН за мирния процес в Близкия изток – пост, който заема близо шест години, от февруари 2015 г. до края на 2020 г.
„По време на неговия мандат ролята на ООН в мирния процес беше едва забележима. Израел го хвалеше за това, че се придържа към професионалните въпроси, вместо да води публични пропагандни кампании. Той беше и един от малкото служители на ООН, които открито подкрепиха Авраамовите споразумения“, посочва Халил.
Според него именно това са основните аргументи в полза на настоящата позиция на Младенов в Съвета за мир на Тръмп, а вероятно и на евентуалната му кандидатура за генерален секретар на ООН.
„Остава да видим дали ще успее да постигне някакъв балансиран резултат в настоящата си почти невъзможна мисия по прилагането на силно небалансирания мирен план на Тръмп от 20 точки за Газа“, добавя той.
Откакто пое сегашния си пост, Младенов е съсредоточил голяма част от усилията си върху разоръжаването на палестинските въоръжени групировки, като същевременно според критиците му не е положил достатъчно видими усилия за спиране на израелските нарушения или за акцентиране върху тях в докладите си пред Съвета за сигурност.
Той многократно е заявявал, че разоръжаването е основата на всичко, въпреки че Израел не е изпълнил задълженията си по първата фаза на споразумението, преди да се премине към втората фаза, която се отнася до оръжията, държани от палестинските фракции.
Според Медийната служба на правителството в Газа Израел е нарушил споразумението 3269 пъти от подписването му преди около 250 дни. По данни на службата израелските сили са убили близо 1000 цивилни и са ранили 3138 души, както и са отвлекли още 95 души.
Освен това Израел е блокирал по-голямата част от хуманитарната помощ за ивицата Газа, като е допуснал едва 36% от договорения брой камиони – 52 740 от общо 147 000.
Службата твърди още, че Израел е попречил на повечето ранени палестинци да напуснат територията за лечение в чужбина, както е предвидено в споразумението. Само 6845 пациенти от договорените 19 600 – около 35% – са получили разрешение да заминат.
Въпреки това в последния доклад на Младенов тези данни не са били споменати, докато въпросът за оръжията на палестинските въоръжени групировки е бил засегнат двадесет пъти.
Младенов беше споменат и в разследването „Пандора Пейпърс“ – най-голямото координирано изтичане на финансови документи, свързани с офшорни компании, в историята. Той бе посочен като един от двамата български политици, притежавали недекларирани офшорни активи.
Според изтеклите документи Младенов е регистрирал компанията Afron Enterprises Ltd на Сейшелските острови чрез швейцарския посредник SFM Corporate Services S.A. на 9 август 2013 г. – седем дни след официалното му назначаване за специален представител на ООН за Ирак.
При контакт с разследващия сайт BIRD, който работи по проекта съвместно с Международния консорциум на разследващите журналисти, Младенов заявява, че е възнамерявал да създаде консултантска компания преди назначението си в ООН и че фирмата никога не е извършвала дейност и не е осъществявала финансови операции.
От кабинета на генералния секретар на ООН обаче потвърждават пред BIRD, че Afron Enterprises никога не е била декларирана в задължителните декларации за имущество, които Младенов е подавал към организацията.
Сред кандидатите, които досега официално са обявили намерението си да се борят за поста генерален секретар на ООН, са бившият президент на Чили Мишел Бачелет, генералният директор на Международната агенция за атомна енергия Рафаел Гроси от Аржентина, Ребека Гринспан от Коста Рика, бившият президент на Сенегал Маки Сал и Мария Фернанда Еспиноса от Еквадор.
Очаква се неформалните консултации и т.нар. индикативни гласувания за избора на следващия генерален секретар да продължат до октомври, преди Съветът за сигурност официално да препоръча кандидат.
За да продължи напред, кандидатът трябва да получи поне девет гласа от петнадесетте членове на Съвета за сигурност и да избегне вето от някой от петте постоянни членове. След това избраното име се изпраща на Общото събрание на ООН за окончателно утвърждаване.
Източник: The Pundit
Превод: "Гласове"
