
На среща в петък в Министерството на здравеопазването всички страни, засегнати от въвеждането на пръстовия отпечатък като вход за болницата, се обединиха окол позицията, че този механизъм не носи икономическа изгода и трябва да отпадне. Все пак ще се изчакаме окончателното решение на съда, което трябва да бъде взето на 16 март, каза здравният министър.
След като въпросът за входа за болниците бъде изчистен, идва ред на извънболничната помощ, посочи Илко Семерджиев. "Ние сме длъжни да кажем, че ако бъде въведен пръстовият отпечатък като механизъм за преглеждане от личните лекари, кошмарът от това ще бъде ужасяващ", коментира той.
За миналата година са направени над 2,25 млн. хоспитализации. Извън болниците са извършени повече от 45 млн. прегледа. "Ако се въведе отпечатъкът, информацията за общия брой на прегледите, хоспитализациите и аптеките ще срине системата на НЗОК и тя ще рухне", категоричен бе здравният министър. По думите му Касата не разполага с необходимия брой компютри и подходящи помещения, няма и финансов ресурс.
Между 15 и 30 минути отнема на болниците да регистрират един пациент чрез пръстовия идентификатор. Системата дава над 12 на сто грешки, които бавят процедурата. Заради голямата натовареност, всяка седмица в дните понеделник и четвъртък системата буквално се срива, обясни още в предаването Илко Семерджиев.
"Дори да предположим, че при преглед от личен лекар, само по пет минути ще коства регистрирането с отпечатък, ще се хаби страшно много време. Над 10 милиона по-малко ще бъдат извършените прегледи", обясни той. Във финансов план нещата изглеждат така: между 25 и 36 хил. пръстови устройства трябва да бъдат закупени, ако системата бъде въведена при личните лекари. Това означава около 30 млн. лв. разходи.
Според здравния министър алтернативата на пръстовия отпечатък може да бъде единният идентификационен документ, който предстои поетапно да бъде въвеждан в България след 2018 година. Той ще замени личните карти, ще съдържа всякакви данни, включително здравното досие на всеки.