- Автор: Агенция "Ройтерс"
- 28 Май 2025
- 4348
- 63
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
Условията на президента на Русия Владимир Путин за прекратяване на войната в Украйна включват искане западните лидери да се ангажират писмено със спиране на разширяването на НАТО на изток и да отменят част от санкциите срещу Русия, съобщава Ройтерс, като се позовава на трима руски източници, запознати с преговорите.
Президентът на САЩ Доналд Тръмп неведнъж е заявявал, че иска да сложи край на най-смъртоносния европейски конфликт от Втората световна война насам и през последните дни показва все по-голямо разочарование от Путин, като във вторник предупреди, че руският лидер си "играе с огъня", отказвайки да участва в преговори за прекратяване на огъня с Киев, докато неговите сили постигат успехи на бойното поле.
След като разговаря с Тръмп в продължение на повече от два часа миналата седмица, Путин заяви, че се е съгласил да работи с Украйна по меморандум, който да установи контурите на мирно споразумение, включително времето за прекратяване на огъня. Русия заяви, че в момента изготвя своя версия на меморандума и не може да прецени колко време ще отнеме това.
Киев и европейските правителства обвиниха Москва, че се бави, докато нейните войски напредват в Източна Украйна.
"Путин е готов да сключи мир, но не на всяка цена", заяви високопоставен руски източник, запознат с мисленето на най-високо ниво в Кремъл.
Трите руски източника твърдят, че Путин иска "писмено" обещание от страна на основните западни сили да не разширяват ръководения от САЩ алианс на НАТО на изток - официално изключване на членството на Украйна, Грузия и Молдова и други бивши съветски републики.
Русия също така иска Украйна да бъде неутрална, да бъдат отменени някои западни санкции, да бъде решен въпросът със замразените руски държавни активи на Запад и да бъде осигурена защита на рускоговорящите в Украйна, твърдят източниците на агенцията.
Първият източник казва, че ако Путин осъзнае, че не е в състояние да постигне мирно споразумение при собствените му условия, той ще се опита да покаже на украинците и европейците чрез военни победи, че "утрешният мир ще бъде още по-болезнен".
Путин и руски официални лица неведнъж са заявявали, че всяко мирно споразумение трябва да се занимава с "първопричините" на конфликта.
Киев неведнъж е заявявал, че на Русия не трябва да се предоставя право на вето по отношение на стремежа му да се присъедини към алианса на НАТО. Украйна твърди, че Западът трябва да ѝ даде силни гаранции за сигурност, които да възпрат всяко бъдещо руско нападение.
НАТО и в миналото е заявявала, че няма да промени политиката си на "отворени врати" само защото Москва го изисква.
Путин прати десетки хиляди войници да влязат в Украйна през февруари 2022 г. след осемгодишни боеве в Източна Украйна между подкрепяните от Русия сепаратисти и украинските войски.
Понастоящем Русия контролира малко под една пета от територията на страната. Въпреки че руският напредък се ускори през последната година, войната струва скъпо както на Русия, така и на Украйна по отношение на жертвите и военните разходи.
През януари Ройтерс съобщи, че Путин е все по-загрижен за икономическите деформации в руската икономика по време на войната, на фона на недостига на работна ръка и високите лихвени проценти, наложени за ограничаване на инфлацията. Цената на петрола, който е в основата на руската икономика, постоянно намалява през тази година.
Тръмп, който се гордее с приятелските си отношения с Путин и е изразявал убеждението си, че руският лидер иска мир, предупреди, че Вашингтон може да наложи допълнителни санкции, ако Москва забави усилията за намиране на решение. В неделя Тръмп предположи в социалните мрежи, че Путин е "напълно полудял", като е предприел масирана въздушна атака срещу Украйна миналата седмица.
Първият източник твърди, че ако Путин види тактическа възможност на бойното поле, той ще продължи да навлиза в Украйна - и че Кремъл вярва, че Русия може да воюва години наред, независимо от санкциите и икономическите болки, наложени от Запада.
Вторият източник заяви, че Путин вече не е толкова склонен на компромиси по отношение на територията и се придържа към публичната си позиция, че иска да получи целите четири региона в Източна Украйна, за които претендира Русия.
"Путин е затвърдил позицията си", казва вторият източник по въпроса за територията.
Докато Тръмп и Путин се надпреварват публично за перспективите за мир в Украйна, Ройтерс не можа да определи дали засилването на войната и втвърдяването на позициите вещае решимост за постигане на споразумение или провал на преговорите.
През юни миналата година Путин постави първите си условия за незабавно прекратяване на войната: Украйна трябва да се откаже от амбициите си в НАТО и да изтегли всички свои войски от цялата територия на четири украински региона, за които претендира и които в по-голямата си част се контролират от Русия.
В допълнение към Крим, който анексира през 2014 г., Русия понастоящем контролира почти цялата Луганска, над 70% от Донецка, Запорожка и Херсонска област. Тя също така окупира част от Харковска и Сумска област и заплашва Днепропетровска област.
Бившият президент на САЩ Джо Байдън, западноевропейските лидери и Украйна определиха инвазията като имперско завладяване на земя и многократно обещаха да победят руските сили.
Путин определя войната като повратен момент в отношенията на Москва със Запада, който според него е унизил Русия след разпадането на Съветския съюз през 1991 г., като е разширил НАТО и е навлязъл в сферата на влияние, която той смята за руска.
На срещата на върха в Букурещ през 2008 г. лидерите на НАТО се споразумяха, че Украйна и Грузия един ден ще станат членове на Алианса. През 2019 г. Украйна промени конституцията си, като се ангажира да върви по пътя на пълноправното членство в НАТО и Европейския съюз.
Тръмп заяви, че предишната подкрепа на САЩ за кандидатурата на Украйна за членство в НАТО е била причина за войната, и посочи, че Украйна няма да получи членство.
Путин, който се издигна на най-високия пост в Кремъл през 1999 г., многократно се е връщал към въпроса за разширяването на НАТО, включително и в най-подробните си забележки за евентуален мир през 2024 г.
През 2021 г., само два месеца преди руското нахлуване, Москва предложи проект на споразумение, откривайки нов раздел с членовете на НАТО, който съгласно член 6 би задължил НАТО "да се въздържа от по-нататъшно разширяване на НАТО, включително присъединяването на Украйна, както и на други държави". Дипломати от САЩ и НАТО заявиха тогава, че Русия не може да има право на вето върху разширяването на алианса.
Бившият директор на Централното разузнавателно управление Уилям Бърнс пише в спомените си, че е имало такова устно обещание, но то никога не е било официално - и е било дадено по време, когато Съветският съюз не се е разпаднал.
НАТО, създадена през 1949 г., за да осигури сигурност срещу Съветския съюз, твърди, че не представлява предизвикателство за Русия - въпреки че нейната оценка на мира и сигурността в евроатлантическата зона през 2022 г. определя Русия като най-значимата и пряка заплаха.
Нахлуването на Русия в Украйна през същата година накара Финландия да се присъедини към НАТО през 2023 г., последвана от Швеция през 2024 г.
Западноевропейските лидери неведнъж са заявявали, че ако Русия спечели войната в Украйна, един ден тя може да нападне НАТО - стъпка, която би предизвикала световна война. Русия отхвърля подобни твърдения като неоснователно плашене, но също така предупреждава, че войната в Украйна може да прерасне в по-широк конфликт.
Източник: dnes.dir.bg
