Протест в Бургас срещу агресията в детска градина

Протест в Бургас срещу агресията в детска градина
Родители от Бургас излизат на протест пред сградата на общината. Поводът за недоволството е агресията спрямо деца в ОДЗ "Брезичка" в Бургас, където скрита камера засне брутално отношение на възпитатели към децата. Утре протестът се пренася във Варна, а организаторите предвиждат той да премине поетапно през 12 града, съобщава БНТ.

 

Снимка: БНТ

 

Един от организаторите на протеста е Националният инициативен комитет за качествена и иновативна образователна система, а в интернет има анкета и подписка с искане за въвеждане на видеонаблюдение и промяна в системата на образованието.

На днешния протест ще бъде представена и подписка с искане за промяна на образователната система.

 

 

 

Коментари

  • Helleborus

    10 Фев 2018 10:06ч.

    Ще има промяна в образователната система, когато тя стане такава, каквато винаги е била през годините, през вековете и хилядолетията, продукт на семействата, а не на чиновниците. Така или иначе, докато промените системата, както се надявате, съгласни ли сте децата да бъдат принудени със закон да живеят на място извън дома си и родителят да няма правото да им предостави по-добри условия? По-добра храна, по-добър учител или човек да ги гледа, по-добра атмосфера? Децата ни малолетни престъпници ли са, че да бъдат насилствено институционализирани, когато всеки възрастен има правото и да живее и да работи в дома си? Как ще се почувстват родителите на тези деца, ако те бъдат със закон задължени да живеят, да спят, да се хранят, да общуват и да работят на избрано от държавата място? Никой ли не разбира, че тук говорим за задължителност от типа на затвор? Само в затвора хората нямат избор на храна, на компания, на занимания, но дори затворниците имат избор на книги, децата и този избор нямат. Защо, уважаеми български родители, не ви притеснява затвора, а искате просто да смените надзирателите в него и леко да облекчите режима?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ана

    10 Фев 2018 11:57ч.

    Ако майките имаха малко повече здрав разум щяха да обсъдят проблема с учителите и да търсят най-доброто решение. Защото проблемът винаги има две страни и понякога и двете страни са жертви на политики, които не зависят нито от едните, нито от други, но с общите им усилия могат да се променят. Имали някой, който да не е ставал свидетел как майки влачат децата си, крещят им, удрят им шамари? При това майки с едно дете. Колко деца има нормално в една група? Говори се, че са между 30 и 40. Кажете ми кой нормален човек ще удържи нервите си в такава детска менажерия? Учителките не са ли също хора, които имат някакъв праг на натоварване, отвъд който започват да действат неадекватно? А майките да си представят, че на работните им места има камери, които ги следят на всяка стъпка и за всяка тяхна грешка се организират протести и проверки от прокуратурата. Това е нелепо, скоро няма и детски учителки да имаме, лекарите и те на изчезване, държавата се срутва пред очите ни, а ние ще се изядем помежду си. Уважаеми майки, поискайте да се създадат спокойни и нормални условия на детските учителки, за да могат те да обърнат внимание на всяко едно дете и да работят без толкова стрес. Ако и тогава има случаи като този, тогава с право ще искате да разпнете учителката. Дотогава се спрете и си преосмислете исканията.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    10 Фев 2018 12:47ч.

    Може да обсъдиш проблема с учителите, когато си им работодател. Т.е., ако родителите правеха кооперативи, финансираха ги и разработваха цялостната стратегия за образованието, съвместно с учителите. Тогава, разбира се, сядаш и обсъждаш всички възникнали проблеми. Родителите днес не са страна в този процес, те са само спонсори. Учителите също не са страна, защото са много ниско в йерархията. Образованието се организира на високо ниво в министерството. Там чиновници следят предимно да се построи сграда, която да побере определено немалко количество деца, за да се натъпчат всички деца. Те не разработват стратегии за работа с тези деца. Има някакви материали, обаче основното е храненето и спането. За да слушат децата не е нужно да им се вика, а да бъдат водени в някакви дейности през цялото време, предимно игри. Тогава децата се вълнуват и внимават да разберат правилата, да участват. Както ги занимават аниматорите в хотелите. Това ги и развива. И у дома е така, като се занимаваш с детето, не ти прави сцени, прави ги когато си имаш друга работа и изведнъж се оказва, че то тръгва да прави бели. Учителите не са виновни за положението, виновно е МОН. Те наблягат на задължителността на собствения си продукт, но не уважават нито учителите, нито родителите, затова ги оставят да се настройват взаимно. При такъв порядък, който изключва високо качество на услугата, камерите са неизбежни, защото в крайна сметка децата са най-важни. По света в училищата вече няма плътни врати, от стъкло са, за да се вижда какво става. Това дисциплинира и децата, не само учителите. Ще се видят и техните грешки. Затова самият порядък е виновен. Обучението на деца трябва да слезе на по-ниско ниво, където участниците да са в постоянна комуникация, дете, родител и учител. Да разговарят за всичко и да се уважават, родителят да уважава учителя, който е избрал и наел, учителят да се вслушва в родителя, който му е делегирал права над детето и му плаща заплата, заедно да разработят и стратегия. Тогава и държавното училище ще се разтовари от част от ангажиментите си и ще може да заимства опит от свободното общество.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи