Радев след срещата с Мицотакис: България има интерес да участва в управлението на северните гръцки пристанища

България иска да влезе в управлението на северните гръцки пристанища, а Кавала вече се очертава като стратегическа цел за София. Това стана ясно след срещата на премиера Румен Радев с гръцкия му колега Кириакос Мицотакис, на която двамата обсъдиха големия коридор от Егейско до Черно море, магистралната ос Русе–Маказа, газовата и енергийната свързаност, петролопровода Александруполис–Бургас, отбраната, миграцията, Западните Балкани и бъдещия бюджет на ЕС. Радев обяви България и Гърция за „здрава ос на стабилност“ в Югоизточна Европа и подчерта, че общите инфраструктурни, енергийни и отбранителни проекти вече надхвърлят двустранните отношения и променят стратегическата карта на региона.

България и Гърция се превърнаха в здрава ос на стабилност и гарант за европейската перспектива на целия регион на Югоизточна Европа. Това заяви министър-председателят Румен Радев след среща с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис, който е на посещение в София по покана на министър-председателя на България. Преди изявлението пред медиите двамата са разговаряли „на четири очи“ в сградата на Министерския съвет, след което са имали среща в разширен състав с участието на двете делегации. 

Отношенията между България и Гърция са се превърнали в стратегическо партньорство, основано на взаимно доверие, споделени ценности и общи интереси, отбеляза Радев. По думите му, съществен принос за развитието на двустранните отношения има визионерството и енергията на гръцкия министър-председател.

Българският премиер отбеляза, че между него и Мицотакис е изградено доверие през дългите години на сътрудничество и че настоящото посещение е знак за значението, което двете страни отдават на отношенията помежду си. „Днес с министър-председателя Кириакос Мицотакис направихме преглед на двустранните отношения и обсъдихме редица теми от европейския дневен ред“, каза Радев.

Той подчерта положителното развитие на икономическите връзки между двете държави. По думите му, стокообменът между България и Гърция вече достига 6 млрд. евро годишно, като само през последната година е нараснал с 1 млрд. евро. Радев посочи също, че гръцките инвестиции в България надхвърлят 3,5 млрд. евро.

Премиерът изтъкна, че сътрудничеството между двете държави в енергетиката, транспорта и цифровата свързаност надхвърля рамките на двустранните отношения и има значение за цяла Европа. Според него интерконекторът между България и Гърция, развитието на Вертикалния газов коридор, електроенергийните връзки между двете страни и бъдещите зелени енергийни коридори вече променят енергийната карта на Европа и осигуряват диверсификация и сигурност на доставките за държавите от Централна и Източна Европа. „Това е инвестиция, която носи сигурност и икономически растеж и предоставя възможност да участваме в процесите на икономическо и експортно развитие на целия регион“, заяви Радев.

Той посочи още, че с премиера Мицотакис са обсъдили ускоряване на работата по проекта за петролопровод Александруполис – Бургас, за който през 2023 г. бе подписан меморандум за разбирателство за проучване на възможностите за реализация.

Сред акцентите в разговорите е и развитието на дигиталната инфраструктура, отбеляза българският премиер. По думите му, България и Гърция имат значителен потенциал за развитие на центрове за данни и технологии, свързани с изкуствения интелект.

В сферата на сигурността двете държави ще продължат да задълбочават сътрудничеството си в отбраната, отбранителната индустрия, охраната на външните граници на Европейския съюз и противодействието на нелегалната миграция, тероризма и трафика. Радев благодари на гръцката страна за ангажимента ѝ към укрепването на противовъздушната отбрана на България в условията на усложнена среда за сигурност.

По отношение на европейската интеграция на Западните Балкани премиерът Румен Радев заяви, че България и Гърция споделят обща отговорност като двигатели на този процес, но напредъкът трябва да се основава на принципа на собствените заслуги, върховенството на закона, зачитането на човешките права и добросъседските отношения.

Двамата премиери са обсъдили и бъдещата многогодишна финансова рамка на Европейския съюз. Радев посочи, че България и Гърция ще продължат да защитават политиката на сближаване и Общата селскостопанска политика, като същевременно подкрепят усилията на ЕС за повишаване на конкурентоспособността и индустриалната автономност.

По думите му, София и Атина ще настояват средствата от бъдещия европейски фонд за конкурентоспособност да бъдат разпределяни по начин, който позволява на всички държави членки да развиват своята индустриална база. „Започваме да говорим и за индустриална кохезия“, отбеляза той.

В отговор на журналистически въпроси премиерът Радев заяви, че България изпълнява в срок ангажиментите си по Вертикалния газов коридор. По думите му, българската отсечка в Южна България е завършена, а работата по северната част продължава.Той съобщи, че се обсъжда увеличаване на капацитета на газовия интерконектор между България и Гърция от 3 на 5 млрд. куб. метра годишно, което ще допринесе за сигурността и диверсификацията на доставките.

По отношение на транспортната свързаност премиерът подчерта стратегическото значение на железопътния и интермодалния коридор от Егейско до Черно море. Той посочи, че се работи по модернизацията на железопътната връзка между Александруполис и българската граница, както и по линията Солун – Промахон.

Особен акцент в разговорите е била необходимостта от изграждането на автомагистрален коридор по оста Север – Юг от Русе до Маказа. Според Радев проектът е важен за използването на потенциала на северните гръцки пристанища и за връзката им с пазарите в Румъния, Молдова и Украйна. 

Премиерът заяви, че България има интерес да участва в управлението на северните гръцки пристанища, като посочи пристанище Кавала като обект от стратегическо значение за страната.

В сферата на отбраната Радев отбеляза участието на Гърция в многонационалната бойна група на НАТО в България и посочи възможностите за разширяване на сътрудничеството в областта на отбранителната индустрия, включително при разработването на дронове и антидрон системи. Той открои и перспективите за съвместни обучения и тренировки във връзка с придобиването на изтребители F-16 от България.

Като перспективна област за бъдещо партньорство премиерът посочи и ядрената енергетика. Според него развитието на центрове за данни и технологии за изкуствен интелект изисква надеждни и предвидими енергийни източници, което открива нови възможности за сътрудничество между София и Атина.

Източници: БТА, NOVA