Киев няма да може да удържи оставащите под негов контрол около 10% от Донбас, а европейските лидери трябва да спрат с „политическата диария“ и да кажат в Москва какво предлагат за прекратяване на войната. Това заяви Владимир Путин след срещата си с Доналд Тръмп и Си Дзинпин в Шънджън. Той съобщи, че Русия вече е изпратила покана за разговори до европейските държави, и определи връщането към реда в Европа от началото на 90-те години като безсмислено. По думите му Москва е приела без изменения американските компромисни предложения, но Киев и европейските му съюзници засега отказват да ги приемат. След ударите по Кримския мост Путин се е отказал от обсъжданото примирие и обеща „много по-болезнен“ отговор. Той заяви, че Русия вече е осигурила сухопътен достъп до Крим през Новорусия и ще засили защитата на трасето като разшири територията за сигурност. Путин обвини украинското ръководство, че има интерес войната да продължи. Според него прекратяването на бойните действия би поставило въпроса за изборите и би намалило външното финансиране на Киев. Руският президент заяви, че Тръмп искрено иска споразумение и че възможността за компромис остава, ако Киев и съюзниците му приемат съществуващите реалности.
Американските компромисни предложения вече са получили съгласието на Русия, включително при преговорите в Анкъридж, подчерта Путин на пресконференцията след тристранната среща на 19 ноември.
Въпросът сега е дали Украйна и нейните „европейски спонсори“ са готови да приемат тези предложения и да постигнат по мирен път договореност за прекратяване на бойните действия. По оценката на руския президент засега такава готовност няма.
Путин добави, че обстановката може да се промени и възможностите за компромис остават. Условието е Киев и подкрепящите го държави да приемат съществуващите реалности. Москва е готова да продължи работата по американските предложения за окончателно уреждане на конфликта.
След ударите по моста: отговор вместо примирие
Путин разкри, че е обсъждал със Съвета за сигурност на Русия възможността за примирие и е поискал членовете му да обмислят въпроса. Върнал се към темата с надеждата, че може да бъде постигната договореност, но ударът по Кримския мост променил решението му.
„След удара по Кримския мост реших, че няма да се договаряме. Ще отговаряме на тези удари“, заяви руският президент.
Путин обеща руските ответни действия да бъдат значително по-болезнени от украинските атаки. Определи Кримския мост като граждански обект и увери, че съоръжението ще бъде възстановено.
Руският президент призна, че автомобилната част на моста е получила сериозни повреди. За железопътната част съобщи, че работоспособността ѝ вече е възстановена. Възстановителните дейности продължават, добави Путин.
Путин заяви, че Русия вече е осигурила сухопътен достъп до Крим през Новорусия. „Ще направим всичко, за да защитим това трасе, като изтласкваме противника по-далеч в това направление, както и в други направления, и създаваме зони за сигурност“, каза той.
Покана към Европа за разговори в Москва
Путин съобщи, че Русия е изпратила по дипломатически канали покана към представители на европейските държави да посетят Москва и да изложат вижданията си за мирното уреждане.
Американската страна настойчиво иска Русия да се съгласи с участието на европейците в преговорите, обясни президентът. Москва обаче иска първо да разбере с какви предложения и намерения ще се включат, при положение че от европейските столици продължават да звучат изявления за подготовка за военно противопоставяне.
Руският президент отправи и остра реплика към европейските политици за обвиненията срещу Москва за състоянието на отношенията. Призова ги да прекратят потока от обвинения, който определи като „политическа диария“.
Териториалният въпрос и сигурността на Европа
Путин предупреди, че опитите Русия да бъде тласната към неприемливи за нея позиции по териториалните въпроси са безсмислени.
Руският президент постави под въпрос и стремежа на Киев да задържи на всяка цена оставащата под украински контрол част от Донбас. По неговата оценка става дума за около 10% от територията на региона. Путин попита какъв е смисълът тези райони да бъдат удържани още известно време, ако впоследствие украинските сили няма да могат да ги запазят. Добави, че отговорът трябва да бъде търсен и в Киев.
За бъдещата европейска система за сигурност Путин заяви, че руските искания са законни и съответстват на международното право. Същевременно посочи, че връщането към обстановката от началото на 90-те години е безсмислено, защото светът се променя. Конкретните параметри на бъдещата система не бяха изложени.
Киев не иска край на войната заради финансирането и изборите
Путин заяви, че украинските власти нямат интерес от прекратяване на бойните действия, защото мирът би поставил въпроса за провеждането на избори и би застрашил външното финансиране.
Продължаването на войната осигурява на Киев мащабна подкрепа от чужбина, а спирането ѝ би довело до намаляване на тези средства, посочи руският президент.
Путин заяви още, че войната е започнала през 2014 г., а Русия в продължение на осем години е търсила мирно уреждане. Припомни признаването на Донецката и Луганската народна република и сключените с тях договори за взаимопомощ, въз основа на които Москва е предприела последвалите действия.
Тръмп искрено иска споразумение
Путин заяви, че не се съмнява в искреното желание на Доналд Тръмп да постигне уреждане на украинския конфликт.
Тристранната среща със Си Дзинпин и Тръмп определи като успешна. Подчерта, че свободният и откровен обмен на мнения е позволил на тримата лидери да изложат позициите си и да се разберат по-добре.
На въпрос за сравненията с „Ялта 2.0“ Путин заяви, че конференцията от 1945 г. е отразила реалностите след Втората световна война и победата над нацизма. Добави, че днес би било правилно да бъде утвърдена победа над „неонацизма“.
Сред темите на закритата част от разговорите посочи реформата на ООН и дейността на Международния наказателен съд, който според руския президент излиза извън правомощията си.
Приетата от тримата лидери Декларация за мира включва четири точки: реформа на ООН, увеличаване на производството и доставките на нефтопродукти, спазване на имунитетите на държавните длъжностни лица и диалог за намаляване на ядрените рискове. Документът потвърждава, че в ядрена война не може да има победители и тя никога не трябва да бъде започвана. interfax.ru
Източници: „Интерфакс“, РБК, ОСН