Правителството създава единен орган за пътната безопасност

Министерският съвет ще приеме план за реформа на пътната безопасност, който предвижда създаването на единен национален орган за контрол и управление на информацията за движението по пътищата. Новата структура ще носи името Изпълнителна агенция „Автомобилен транспортен оператор“ и ще обедини функции, които в момента са разпределени между различни институции.

 

Премиерът Румен Радев обяви реформата в началото на днешното заседание на Министерския съвет. По думите му досегашният модел не осигурява достатъчно добра координация и най-вече липсва единна система, която да събира и обработва информацията за движението по пътищата в реално време. „Гарантирането на пътната безопасност изисква не само превенция и добра координация между институциите, а изисква надеждна и всеобхватна информация в реално време, изисква единен орган за управление на информацията и единен контролен орган“, заяви Радев.

Ключов елемент от реформата е създаването на единен национален център, който ще използва съществуващата система ТОЛ като основа за събиране и обработка на данните. В него трябва да постъпва информация от различни източници – общински камери, бодикамери на полицейските служители, сензори и други устройства, както и данни за движението по второстепенната пътна мрежа. Целта е информацията да се наблюдава денонощно и в реално време.

Това би позволило на институциите да разполагат с единна картина на пътната обстановка, вместо отделните служби да работят с разпокъсани масиви от данни. Според правителството именно липсата на единен информационен и контролен механизъм е сред основните слабости на сегашната система.

Изпълнителната агенция „Автомобилен транспортен оператор“ трябва да концентрира на едно място функции, които в момента са разпределени между различни държавни структури. Замисълът е новият орган да осигурява единен контрол върху информацията и да подпомага вземането на решения при възникване на опасни ситуации на пътя.

Така например данните от камерите, сензорите и полицейските служители ще могат да бъдат съпоставяни в реално време, вместо всяка институция да разполага само с част от необходимата информация. Реформата идва на фона на продължаващите усилия за намаляване на пътнотранспортния травматизъм. През юли Министерският съвет актуализира Националната стратегия за безопасност на движението по пътищата за периода 2021–2030 г., като рамката обхваща мерки за ограничаване на жертвите и тежките последствия от катастрофите.

Новият подход поставя акцент не само върху санкциите след извършено нарушение, но и върху възможността опасните ситуации да бъдат установявани своевременно. Единната система би могла да дава информация за задръствания, инциденти, нарушения и рискови участъци и да позволява на компетентните служби да реагират по-бързо.

Засега правителството не е обявило всички технически и нормативни детайли около бъдещата агенция. Предстои те да бъдат конкретизирани в плана за реформа и последващите решения за изграждането на новия модел. Ако реформата бъде реализирана в пълния ѝ замисъл, тя ще представлява сериозна промяна в начина, по който държавата управлява пътната безопасност – от система, при която отговорностите и информацията са разпределени между множество институции, към централизирана структура с общ информационен център и контрол в реално време.

Източник: БТА