- 14 Окт 2026
- 314
- 0
Автор: Евгени Йорданов за "Гласове"
Предвидените от Министерството на културата съкращения застрашават контрола върху опазването на и без това хронично пренебрегваното културно-историческо наследство на България. Според предложения нов устройствен правилник регионалните инспектори трябва да бъдат намалени от 24 на 12 — по един археолог или историк и един архитект за район, обхващащ няколко области. Това означава по-малко проверки на археологически обекти, църкви, манастири и исторически сгради, по-трудна реакция при нарушения и реален риск цели райони да останат без необходимия надзор. Културното наследство е незаменима национална памет: веднъж унищожено, то не може да бъде възстановено с бюджет или административна стратегия. Особено странно е държавата да посяга на и без това оскъдния ресурс за неговата защита непосредствено след тържественото посрещане на тленните останки на цар Самуил в началото на октомври. Почитта към българската история трябва да продължава и след церемониите — с всекидневна грижа за оставеното от нея.
За контрола върху опазването на цялото движимо и недвижимо културно наследство в България се грижат общо 40 души: 16 от тях в централното управление на Министерството на културата и 24 в шестте региона на България.
Според предложения нов правилник на МК съставът на регионалните инспекторати трябва да бъде съкратен наполовина — с 12 души, като вместо четирима инспектори за всеки регион остават двама.
За културното наследство се отделя нищожна част от публичните средства. Бюджетът на МК е под 1% от БВП, а средствата за културно наследство представляват по-малко от 10% от общия бюджет на ведомството.
Това е на годишна база.
Главна дирекция „Инспекторат за опазване на културното наследство“ (ГДИОКН) работи на максимални обороти 12 месеца в годината при силно ограничени условия, като се има предвид, че от 2009 г., когато е приет Законът за културното наследство, Министерството на културата не е осигурило материално-техническа база на собствените си служители, които работят от вкъщи и ползват собствени ресурси.
Но оперативната ѝ дейност и работата на терен, която е изключително необходима за опазването на културното наследство, са застрашени от съкращаването на половината от регионалните инспектори с цел да бъдат освободени места за бъдещите стратези на културни политики в МК.
Какво означава това в действителност?
В сегашната структура на ГДИОКН регионалните инспекторати извършват проверките на терен, реагират на спешни сигнали по места, прилагат принудителни мерки, съставят актове за извършени нарушения по Закона за културното наследство и осъществяват последващ контрол. Разпределени са в 6 района за планиране: Враца (Северозапад), Велико Търново (Север), Варна (Северно Черноморие и Добруджа), Бургас (Южно Черноморие и Странджа), Пловдив (Юг) и София (Югозапад).
В тези регионални инспекторати са предвидени по 4 щатни места — за един ръководител на регионален инспекторат и трима служители. Поради липсата на кадри в сектора и хроничното недофинансиране обаче във Враца например и към момента работят 2 души.
Предвидени са по 2 археолози/историци и 2 архитекти, които отговарят за съответния регион.
Те контролират изпълнението на теренните археологически проучвания и оглавяват комисии за отделни етапи на тези проучвания или за приключили такива, както и за консервационно-реставрационни работи на археологически обекти, сгради в градска среда, църкви и манастири — паметници на културата. Участват в приемателни комисии, проверяват местни случаи по сигнали или жалби, осъществяват последващ контрол за отстраняване на нередности, реагират по спешност и осъществяват постоянен надзор и контрол върху целия поверен им регион, който задължително включва не една, а няколко области. Отново: това са 2 историци и 2 архитекти за няколко области.
В предложения устройствен правилник остават по 1 археолог/историк и 1 архитект. А ако този единствен археолог/историк или единствен архитект заболее, излезе в отпуск или просто няма такъв поради липса на кадри, какво се случва с надзора над паметниците в цял един регион?
Защо централното управление не дублира дейността на регионалните инспекторати? Защото функциите на ГДИОКН са определени със Закона за културното наследство и действащия устройствен правилник на МК.
В централното управление работят общо 16 души за цяла България:
-
6 души за всички обекти на ДВИЖИМОТО наследство;
-
3 души за НЕДВИЖИМОТО наследство;
-
5 юристи;
-
главният директор и технически сътрудник.
1. 6 души за ДВИЖИМО КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Тези 6 души за цялата страна извършват ежегодни планови проверки на музеи в страната и проверки по сигнали на физически и юридически лица, МВР, ДАНС, Прокуратурата на Република България и ГДБОП. Участват в международните инициативи на МК, подготвят становища по двустранни спогодби за сътрудничество в областта на културата и инициират сключването на такива по линия на Конвенцията на ЮНЕСКО за мерките, насочени към забрана и предотвратяване на незаконния внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на културни ценности от 1970 г. Участват от страна на МК в международни проекти, свързани с опазването на културното наследство (НАТО, ANCHISE, ОССЕ); подготвят периодични доклади за изпълнението на конвенции, двустранни споразумения и регламенти на ЕС; участват в сесии на ЮНЕСКО и неговите органи по линия на Конвенцията от 1970 г. и Хагската конвенция, както и в свързани с тях събития, организирани от други страни, и други инициативи.
Освен това предоставят и административни услуги, свързани с:
-
Издаване на разрешения за износ на движими културни ценности (ДКЦ);
-
Регистриране на специални технически средства (СТС), използвани за теренни археологически проучвания, както и постановяване на откази за вписване;
-
Регистриране на лицата, имащи право да извършват сделки с културни ценности по чл. 115 от ЗКН;
-
Издаване на разрешения за организиране на тръжна дейност (аукцион) с ДКЦ по чл. 120 от ЗКН;
-
Проверки на тръжни процедури.
Видимо тези шестима души имат съвсем различни задължения и поради тази причина физически не могат да реагират във всички краища на страната при спешен случай, попадащ в правомощията на регионалните инспекторати. Законът също не го позволява.
2. 3 души за НЕДВИЖИМО НАСЛЕДСТВО
Те извършват проверки при нерегламентирани намеси, нови строежи, ремонти и други дейности, засягащи недвижими културни ценности в гр. София. Проверките завършват с издаване на констативен протокол. При необходимост се изготвят становища и отговори по ЗДОИ, разпорежда се прилагането на принудителни административни мерки, съставя се акт за установяване на административно нарушение и се издава последващо наказателно постановление, подготвено от юрист на ГДИОКН.
Участват в често продължителни съдебни процеси, като се явяват пред съдебната власт по дела, в които страна е МК или длъжностни лица, отговарящи за опазването на недвижимите културни ценности (НКЦ).
Участват в държавни приемателни комисии и комисии за приключили реставрационни дейности по недвижими културни ценности, както и в нарочни комисии, назначени със заповед на министъра на културата по конкретни казуси, свързани с опазването на недвижими културни ценности, предоставени за управление на Министерството на културата.
Участват в Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности (СЕСОНКЦ), както и в Специализирания експертен съвет по изобразителни изкуства (СЕСИИ). При поискване участват в специализираните съвети на общините, в съветите на Столичната община и в тези на МРРБ.
Видимо и тези трима служители имат други задължения и не могат да се намесят при спешен случай в Тутракан или Смолян например, ако единственият архитект или историк в съответния регион е в болничен.
Юридическият екип от петима юристи покрива всички казуси, процедури, отговори и административноправната дейност, която обезпечава работата на инспекторите в централното управление и регионалните инспекторати.
Темата за културното наследство е от стратегическо значение за страната. Включването ѝ в работата на стратегически съвет или отдел, в стратегия, друг рамков документ или план за развитие би следвало да предполага априорното опазване на самото наследство. Съкращаването наполовина на възможностите за контрол върху опазването подлага на риск именно съществуването на множество паметници на културата из страната. Четирима души за няколко области не са разточителство или раздута администрация, а санитарен минимум, отпуснат изрично за нуждите на ГДИОКН, а не общо за МК, с Постановление № 179 на МС от 2020 г.
Нуждата от административна реформа е належаща, както и нуждата от стратегия за културната политика в България, но дейността по опазването на културното наследство може да бъде лишена от възможността изобщо да функционира.
