- Автор: Гласове
- 03 Юни 2026
- 218
- 0
"Във връзка с необходимостта от осигуряване на ресурс за префинансиране на плащанията за изпълнение на националните дейности/инвестиции в заключителния етап от изпълнението на проектите по Националния план за възстановяване и устойчивост и предвид рязката неочаквана промяна в геополитическата обстановка и нарастващите цени на енергоносителите, което оказва негативно влияние върху ликвидната позиция на бюджета и допълнително утежнява разходите по него, е предвидена възможност Министерският съвет да поеме държавен дълг в размер до 3,8 млрд. евро (3 на сто от прогнозния БВП). Предоставена е възможност за поемане на външен държавен дълг и на международните капиталови пазари посредством средносрочната програма за емитиране на дълг на международните пазари, както и на краткосрочен държавен дълг в рамките на размера от 3,8 млрд. евро, който се изплаща до края на текущата бюджетна година.", съобщиха от "Дондуков" 1.
Одобрени са промени в Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на законите за държавния бюджет и за бюджетите на НЗОК и на ДОО
Одобрен е проект на Закон за изменение и допълнение на Закона за събирането на приходи и извършването на разходи през 2026 г. до приемането на Закона за държавния бюджет на Република България за 2026 г., Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2026 г. и Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2026 г.
Със свое решение правителството одобри съществено отклонение от проекта на Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Княжество Андора, одобрен като основа за водене на преговори. Със същото решение Министерският съвет упълномощи заместник министър-председателя и министър на финансите да подпише спогодбата от българска страна при условие за последваща ратификация.
Първоначалният проект на спогодба беше одобрен с РМС от 29 октомври 2025 г. като основа за водене на преговори. В резултат на проведените през март 2026 г. преговори между двете държави в първоначалния проект са направени промени за постигане на общ проект на спогодба, като в хода на преговорите се постигна сближаване на предложенията на двете държави и се въведоха консенсусни правила. Тези промени представляват съществено отклонение в проекта на международен договор, съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за международните договори на Република България, затова спогодбата се одобри отново от Министерския съвет.
До този момент между двете държави не е сключвана данъчна спогодба, като сътрудничеството в данъчната област през последните години се развива предимно чрез различни форми на обмен на информация въз основа на международни правни инструменти. През последните години Княжество Андора проявява голяма активност в разширяване на своята мрежа от данъчни спогодби, включително е проявен интерес и към България.
Проектът на данъчна спогодба с Андора отразява последните развития в областта на международното данъчно облагане, инициирани от държавите от Г-20 и Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, с оглед противодействие на свиването на данъчната основа и прехвърлянето на печалби.
С влизането в сила на спогодбата ще се създадат условия за ефективно разрешаване на данъчни спорове и избягване на двойното данъчно облагане за гражданите и бизнеса от двете държави, като по този начин ще се насърчи стопанската активност.
Приети са условията и редът за трансформация на целева субсидия за капиталови разходи до приемане на Закона за държавния бюджет за 2026 година
Със свое постановление Министерският съвет прие условията и редът за трансформация през 2026 г. на целева субсидия за капиталови разходи до приемане на Закона за държавния бюджет на Република България за настоящата година.
Предвижда се средствата да се предоставят на общините като трансфери за други целеви разходи за 2026 година. По този начин ще се гарантира подобряването на експлоатационните характеристики на общински пътища, на улична мрежа и на сгради - публична общинска собственост. Към момента множество общини, поради ограничения размер на собствени приходи, са в невъзможност да осигурят финансиране на разходи за извършването на неотложни текущи ремонти на общинска социална и техническа инфраструктура.
Министърът на финансите ще одобрява предоставянето на трансфери за други целеви разходи за 2026 година. Това ще става на основание постъпило искане от кмет на община и въз основа на влязло в сила решение на общинския съвет за даване на съгласие да се направи предложение за трансформиране на целевата субсидия за капиталови разходи до размера на средствата по чл. 53, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2025 година.
Приет е Консолидираният годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор за 2025 година
Министерският съвет прие Консолидирания годишен доклад за вътрешния контрол в публичния сектор за 2025 година. В него е направен анализ на данните за състоянието на финансовото управление и контрол и на вътрешния одит в публичния сектор. Предоставена е информация за дейността на одитните комитети и за координацията и хармонизацията на вътрешния контрол в публичния сектор от специализираното звено в Министерството на финансите през изминалата година.
В нормативно установения срок е получена информация от ръководителите на всички 317 организации от публичния сектор - министерства, общини, комисии, агенции и други ведомства от централната администрация, чиито ръководители са първостепенни разпоредители с бюджет. Съгласно предоставените данни и тенденции за развитие, ръководителите на 60% от докладвалите организации са определили оценката на системите за финансово управление и контрол в своята организация като „много добра“, а 37% - като „добра“.
Годишни доклади за дейността по вътрешен одит през 2025 г. са постъпили от 124 общини, 19 министерства с включена информация за 10 второстепенни разпоредители с бюджет, търговските дружества и държавни предприятия с изградени звена за вътрешен одит към тях и от 21 други първостепенни разпоредители с бюджет.
Анализирани са 164 годишни доклада за дейността по вътрешен одит. За отчетната година вътрешните одитори са дали общо 4 670 препоръки за подобряване на одитираните дейности и процеси. Наблюдава се увеличение на относителния дял на изпълнените препоръки - 82%.
Затвърждава се и положителната тенденция одитните комитети да осъществяват наблюдение на процесите по финансово отчитане и на ефективността на системите за вътрешен контрол, включително на процеса по управление на риска.
С друго решение на кабинета от днес се отменя решението по т. 20 от Протокол № 24 от правителственото заседание от 29 май 2026 г. за приемане на Постановление за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет.
Правителството предлага за ратифициране Първо изменение на Споразумението за финансов принос за участието в програмата InvestEU
Министерският съвет одобри предложение до Народното събрание за ратифициране на Първо изменение и потвърждаване на Споразумението за финансов принос между Европейския съюз и Република България по отношение на Раздел „Държава членка“ по програма InvestEU.
С документа се предвижда увеличение с 96 964 246 евро на финансовия принос от ресурсите за България, предоставени по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост - от 150 000 000 евро на 246 964 246 евро, което е отразено в общата стойност на плащанията.
Това изменение е съобразено с правилата за финансово управление и контрол на европейските средства, които се определят в европейските регламенти, както и с действащото законодателство относно разходването на средства в публичния сектор.
С подписаното Първо изменение и потвърждаване на ангажиментите, поети в сключеното Споразумение от 07 ноември 2022 г. по програмата InvestEU за България, също така се изменят, допълват и прецизират действащи разпоредби и се потвърждават поетите ангажименти.
Правителството одобри позицията на България за неформалната среща на Съвета на ЕС във формат „Кохезионна политика“
Със свое решение правителството одобри позицията на страната ни за участие в среща на Съвета на Европейския съюз във формат „Кохезионна политика“, която ще се проведе на 4-9 юни 2026 г. в гр. Никозия, Кипър.
По време на заседанието, държавите членки ще обменят мнения относно „Правото да останеш“ и ролята на политиката за сближаване за намаляване на регионалните различия. Инициативата има за цел всеки европейски гражданин да може да се ползва не само със свобода на движение като достижение на Единния пазар на Съюза, но и с подходящи перспективи да се установи и развива в избрано от него място.
България е активен участник в дебата, предвид демографските предизвикателства, пред които е изправена. Основните фактори за намаляване на населението и икономическия застой варират в Европа, следователно решението на проблемите изисква индивидуален подход, който комбинира политики съобразно специфичните нужди, условия и потенциал за развитие на отделния регион. Именно затова, от българска страна ще бъде посочена ключовата роля на Кохезионната политика за подпомагането на всички европейски региони да се адаптират към демографския преход, като насърчава приобщаващ икономически растеж и подобрява качеството на живот. Важен е и нейният потенциал да насърчава предприемачеството и модернизацията на икономиката. Спазвайки принципа на субсидиарност, Кохезионната политика трябва да продължи да подпомага местните общности на гражданите, бизнеса и властите в регионите, които по пътя на специализацията да допринасят по свой начин за реализирането на европейските приоритети.
Наред с това ще бъде отбелязана необходимостта да бъде осигурен подходящ бюджет на ЕС за мерки в подкрепа на семействата, за подобрена жизнена среда и достъп до основни обществени услуги във всеки регион, в т.ч. за възрастните хора. Наред с това приоритет трябва да бъдат мерките, насочени към квалификацията и „ученето през целия живот“, качественото образование и младежката заетост. Важно е да се осигурят необходимите условия за реализиране на инвестициите в инфраструктура и свързаност.
За да е успешна, подкрепата трябва да бъде целенасочена и фокусирана върху предизвикателствата пред по-слабо развитите региони и върху качеството на публичното управление на местно, регионално и национално ниво, следвайки изпълнението на реформи, отключващи икономическото съживяване и социалния просперитет. За тази цел е необходимо да продължи и подкрепата за административния капацитет.
Съветът ще обсъди и островното измерение на кохезията в контекста на бъдещата Стратегия за островите на ЕС. България ще подкрепи идеята за задълбочен анализ на проблемите на островите, като носители на добавена стойност за устойчиво развитие и на потенциал за реализиране на европейските цели. Едновременно с това, ще бъде отбелязано, че много от негативните тенденции пред развитието се отнасят за всички региони с нива на БВП под средното за ЕС, които са изправени пред трайни структурни предизвикателства. Това допълнително усложнява задачата им за догонващ растеж, в условията на зеления и цифровия преход и на усложнена геополитическа среда. Ето защо е необходим координиран европейски подход за инвестиции през следващия програмен период, който е достатъчно гъвкав, за да отчита териториалните особености на Съюза, но и да води до приобщаващ растеж.
Одобрена е българската позиция за предстоящото заседание на Съвет „Правосъдие и вътрешни работи”, формат „Вътрешни работи“
Министерският съвет одобри позициите на Република България, от компетентност на Министерството на вътрешните работи, за участие в заседание на Съвета „Правосъдие и вътрешни работи”, формат „Вътрешни работи“, което ще се проведе на 4 юни 2026 г. в гр. Люксембург, Люксембург.
Темите, които ще се обсъждат са: Цялостно състояние на Шенгенското пространство - приоритетни действия за цикъла на Шенгенския съвет 2026 - 2027 г.; Външно измерение на миграцията: сътрудничество със Сомалия; Бъдещ правен статут на разселените лица от Украйна; Въздействие на настоящата геополитическа среда върху ЕС - ситуацията в Близкия Изток; Справяне с предизвикателствата за сигурността - цялостната ситуация по отношение на сигурността.
Правителството предлага на Народното събрание да одобри проект за придобиване на 3D радари
Министерският съвет предлага на Народното събрание да одобри проект за инвестиционен разход за придобиване на нови трикоординатни радари.
Целта на проекта е развитие на способности за наблюдение на въздушното пространство с наземни средства за активна радиолокация при осигуряване на въздушния суверенитет на Република България и изпълнението на съюзните ангажименти в НАТО. С неговата реализация ще бъдат придобити седем нови трикоординатни радари и спомагателно оборудване и ще бъдат изградени способности за наблюдение на въздушното пространство в реално време. Това ще осигури изпълнението на отговорностите на въоръжените сили към националната и колективната система за сигурност.
Придобиването на нови трикоординатни радари е основен приоритет, заложен в „Плана за развитие на Въоръжените сили на Република България до 2026 г.“ и в „Програмата за развитие на отбранителните способности на въоръжените сили на Република България 2032“ .
Проектът за инвестиционен разход „Придобиване на нови трикоординатни радари“ е изготвен на базата на проект на договор в резултат на поръчка за придобиване (“Acquisition order”) към Рамково споразумение между Министерство на отбраната (МО) на Република България и Министерството на въоръжените сили на Френската република от една страна, и проект на допълнителен съпътстващ договор (“Side contract”) между МО и производителя на радарите.
Проектът включва доставка, инсталиране и интегриране на оборудване, услуги и дейности по рамковото споразумение е Френската република и придобиване на спомагателно оборудване, услуги и дейности, свързани с експлоатацията на радарите по съпътстващия договор е производителя.
Източник: МС
