Минималната заплата вече няма да следва автоматично средната, държавните служители поемат 20% от осигуровките си

Парламентът окончателно прие бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2026 г., с който минималната работна заплата се определя на 620,20 евро. Досегашната формула, която я обвързваше със средната брутна заплата, повече няма да се прилага, а до 15 октомври правителството трябва да представи нов механизъм за определянето ѝ. От 1 август държавните служители и работещите в съдебната система започват да плащат лично 20% от осигурителните си вноски, като брутните им заплати ще бъдат увеличени, за да не намалеят чистите им доходи. От същата дата максималният осигурителен доход се повишава на 2300 евро, а минималните осигурителни прагове се актуализират. Обезщетенията за безработица остават без увеличение.

Депутатите окончателно приеха бюджета на Държавното обществено осигуряване за 2026 г., който предвижда по-високи минимални и максимални осигурителни прагове, лични вноски за държавните служители и повече приходи от осигуровки. От 1 август максималният осигурителен доход се увеличава на 2300 евро, а при 498 професии осигурителната тежест ще нарасне с до 70%. В същото време обезщетението за втората година от майчинството, помощите за безработица и максималната пенсия остават замразени. Нито едно предложение на опозицията не беше прието.

Общият бюджет на ДОО надхвърля 15 млрд. евро, като повече от 13,5 млрд. евро са предназначени за пенсии. Разходите за социална подкрепа се увеличават с над 315,8 млн. евро спрямо предходната година, а средствата за пенсии са с над 1 млрд. евро повече.

Заложените приходи са 8,520 млрд. евро – увеличение със 741,1 млн. евро. От тях допълнителните приходи от осигурителни вноски са 641,6 млн. евро.

От 1 август максималният осигурителен доход се повишава на 2300 евро, а минималният осигурителен праг се изравнява с минималната работна заплата от 620,20 евро.

От общо 744 позиции в таблицата за минималните осигурителни доходи 246 ще останат на минималния праг. При останалите 498 позиции ще има увеличение, което за бизнеса ще означава между 7,68 и 124,86 евро допълнителен разход. При някои професии повишението достига 70%.

Минималната работна заплата също се определя на 620,20 евро, но досегашният механизъм, който я обвързва със средната брутна заплата за страната, спира да действа. Правителството трябва да предложи нов механизъм до около 15 октомври, когато се очакват и разчетите за следващия размер на минималната заплата.

От 1 август служителите в държавната администрация и съдебната система ще започнат да плащат лично 20% от осигурителните си вноски, а държавата като работодател ще поема останалите 80%.

Брутните им заплати ще бъдат увеличени, така че нетните им доходи да не намалеят. От 2027 г. съотношението ще стане 40 към 60%, както е при работещите в частния сектор.

Размерите на основните обезщетения обаче остават без промяна. Обезщетението за отглеждане на дете през втората година се запазва на 398,81 евро.

Минималното дневно обезщетение за безработица остава 9,21 евро, а максималното – 54,78 евро. Замразена остава и максималната пенсия от 1738,40 евро, въпреки че останалите пенсии бяха увеличени със 7,8% от 1 юли. Тавана на пенсията получават малко над 10 000 души, или под 0,5% от всички пенсионери.

Повишават се обаче доходните прагове за достъп до семейни помощи за деца, за да не загубят семейства правото си на подкрепа заради увеличението на минималната заплата.

От 1 август пълният размер на месечните детски надбавки ще се отпуска при средномесечен доход до 415 евро на член от семейството вместо досегашните 388,58 евро.

Семействата с доход между 415,01 и 466 евро на човек ще получават 80% от помощта. Досега намаленият размер се отпускаше при доход до 439,71 евро.

До 466 евро се повишава и доходният критерий за еднократната помощ при бременност и за месечната помощ за отглеждане на дете до навършването на една година. Досегашният праг беше 439,71 евро.

Размерът на самите помощи и данъчното облекчение за деца не се променят.

Социалният министър Наталия Ефремова заяви, че бюджетът гарантира плащанията към пенсионерите, майките, безработните и хората във временна неработоспособност.

„Живеем в изключително тежка демографска криза. Всички уязвими групи трябва да се ползват от правата на осигурителната система. Най-важната ни задача е да не компрометираме консервативната система“, каза Ефремова.

Тя посочи, че всички депутати вероятно подкрепят по-високи пенсии, обезщетения и повече права за работещите, но това изисква време. Министърът обеща цялостен пакет от мерки в следващия бюджет.

Опозицията разкритикува увеличението на осигурителната тежест и замразяването на обезщетенията.

Председателят на социалната комисия Венко Сабрутев заяви, че бюджетът определя като „олигарси“ 880 000 възрастни хора, чиито доходи ще останат с повече от 40 евро под линията на бедност, както и работещите, които ще плащат по-високи осигуровки, без да получат допълнителни права.

По думите му един работещ български гражданин ще плаща най-малко 125 евро повече годишно.

Мартин Димитров от „Демократична България“ заяви, че повишаването на минималните осигурителни прагове няма да ограничи сивата икономика, а ще затрудни легално работещия бизнес.

Според него най-засегнати ще бъдат малките предприемачи в по-малките населени места, което може да доведе до разрастване на сивия сектор. Димитров разкритикува и увеличението на максималния осигурителен доход, което според него се въвежда без необходимата подготовка.

От „Демократична България“ предложиха осигурителните прагове да останат без промяна до края на годината, но предложението не беше прието.

Георги Георгиев от „Възраждане“ настоя за по-висока подкрепа за майките през втората година от майчинството и обвини управляващите, че не обръщат достатъчно внимание на проблемите им.

„Възраждане“ предложи обезщетението за втората година да бъде 70% от осигурителния доход. „Продължаваме промяната“ поиска то да се изравни с минималната заплата от 620,20 евро, а ДПС – да бъде 80% от нея. Нито едно от предложенията не беше одобрено.

Спорове имаше и за обезщетението на майките, които се връщат на работа, преди детето им да навърши две години. В момента те получават 50% от полагащото им се обезщетение.

ДПС предложи делът да стане 80%, ГЕРБ и „Продължаваме промяната“ – 100%, а „Възраждане“ – 75%. Георги Георгиев настоя от 2027 г. върналите се на работа майки да получават цялото обезщетение.

Илиана Жекова от ГЕРБ предложи увеличаване на минималното и максималното обезщетение за безработица и актуализиране на тавана на пенсиите.

Според предложението на ГЕРБ дневното обезщетение за безработица трябваше да се повиши съответно на 14,21 и 59,78 евро. „Продължаваме промяната“ предложи 15,66 и 66,56 евро, а „Възраждане“ – 20 и 110 евро.

„Продължаваме промяната“ предложи и наследствената пенсия да бъде изравнена с линията на бедност – от сегашните 260,63 евро на 390,63 евро.

„Възраждане“ поиска работодателят да плаща само първия ден от болничния, а останалите да се поемат от държавното обществено осигуряване. Партията предложи и промени при изплащането на втората пенсия.

Антон Кутев от ПБ предупреди, че децата, които ще се родят и растат през следващите 15 години, няма да могат да изплащат натрупаните дългове.

Асен Василев от „Продължаваме промяната“ обвини управляващите, че са заложили загуба от 40 млрд. и че за пет месеца ще поемат повече дълг, отколкото правителствата през 2022, 2023 и 2024 г. общо.

Между депутати от управляващите и опозицията се стигна и до размяна на обвинения за олигархични зависимости, пристанище „Варна“, локомотиви и предишни политически решения.

След окончателното приемане на бюджета на ДОО парламентът започна разглеждането на второ четене на бюджета на Националната здравноосигурителна каса.

Предложеният бюджет на НЗОК е рекорден – 5 млрд. евро. Основният спор е за разпределението на средствата между болничната и извънболничната помощ, като в план-сметката е заложено съотношение приблизително пет към едно в полза на болничната помощ.

Източници: NOVA, OFFNews.bg, "24 часа"