Льо Пен спира безусловните пари и оръжия за Украйна при победа на изборите, иска преговори с Русия

Автор: Олександър Тимошенко, Фейсбук

Франция няма повече да финансира безкрайно войната в Украйна и да изпраща пари и оръжия без гаранции, че помощта няма да разори страната и да опразни собствените ѝ арсенали. „Национален сбор“ на Марин Льо Пен възнамерява рязко да свие подкрепата за Киев, ако спечели президентските избори през 2027 г., но няма да я прекрати напълно. Хуманитарната помощ, обучението на украински военнослужещи и част от отбранителните доставки могат да бъдат запазени, но само ако не пречат на превъоръжаването на самата Франция.

Украйна вече се превръща в една от централните теми на френската президентска кампания, а партията на Льо Пен постепенно очертава новата си линия: край на безусловното финансиране, приоритет за френските и европейските оръжейни производители и дипломатически преговори с Русия вместо безкрайно продължаване на кръвопролитието.

Повод за политическия скандал стана изявление на 57-годишния заместник-председател на „Национален сбор“ и кмет на Перпинян Луи Алио. На 3 септември в ефира на BFMTV той беше попитан дали Франция ще продължи да финансира Украйна, ако Марин Льо Пен спечели президентските избори.

„Ще спрем кранчето!“, отговори категорично Алио. Той пряко свърза помощта за Киев с тежкото състояние на френското здравеопазване, образованието и държавните финанси.

„Всичко вече е на предела, а ние продължаваме да намираме пари“, заяви Алио и попита кой в крайна сметка плаща за оръжията, изпращани на Украйна.

As expected and confirmed here by her ex-partner and politician Louis Aliot, Le Pen would end military aid to Ukraine if elected, and thus side with Russia, as the pro-Russian traitor she is pic.twitter.com/hDCOpeulAX

— Joni Askola (@joni_askola) September 4, 2026

По данни на Килския институт за световна икономика, цитирани от RTL, общият размер на френската помощ за Украйна от 2022 г. насам е достигнал приблизително 7,91 млрд. евро.

Думите на Алио предизвикаха буря от критики и принудиха ръководството на „Национален сбор“ да уточнява, че партията не възнамерява да прекрати изцяло подкрепата за Киев.

Председателят на партията Жордан Бардела заяви на икономическия форум „Амброзети“ в Италия на 5 септември, че Франция ще продължи да подкрепя Украйна, но не може да „финансира войната до безкрайност".

Основният аргумент на Бардела е огромният френски дълг. Според него Париж повече не може да раздава пари без каквито и да било гаранции, че те някога ще бъдат възстановени.

В края на първото тримесечие на 2026 г. държавният дълг на Франция достигна 3,536 трилиона евро, или 117,5% от брутния вътрешен продукт. Само за три месеца задълженията на страната са нараснали със 75,6 млрд. евро.

Бардела посочи като пример Съединените щати, които според него са постъпили „по-умно“, обвързвайки подкрепата си за Украйна с разработването на нейните природни ресурси.

Американско-украинското споразумение обаче не превръща вече предоставената от Вашингтон военна помощ в украински дълг. То предвижда създаването на съвместен инвестиционен фонд, в който САЩ могат да участват с преки финансови средства или с нова военна помощ.

Украйна от своя страна трябва да насочва към фонда 50% от бъдещите приходи от нови лицензи за добив на критични минерали, нефт и природен газ.

Бардела постави и още едно условие: ако Европа отпуска средства за закупуването на оръжия за Украйна, парите трябва да отиват преди всичко при европейските оръжейни производители, а не в американския военно-промишлен комплекс.

По този начин помощта за Киев трябва едновременно да укрепва европейската отбранителна промишленост, вместо да превръща страните от ЕС в клиенти на САЩ.

По-точните граници на бъдещата политика на „Национален сбор“ очерта депутатът от френския парламент Лоран Жакобели.

По думите му партията възнамерява да запази „отбранителната военна подкрепа“, хуманитарната помощ и подготовката на украински военнослужещи. Оръжейните доставки обаче могат да продължат само ако не опразват френските складове и не възпрепятстват превъоръжаването на самата Франция.

„Помощта за Украйна няма да бъде за сметка на финансовия живот на Франция“, заяви Жакобели.

Така зад гръмката реплика на Луи Алио за „спиране на кранчето“ постепенно се оформя по-нюансирана позиция. „Национален сбор“ не предлага пълно изоставяне на Украйна, а рязко ограничаване и поставяне на условия пред френската подкрепа.

Финансовата и военната помощ вече няма да бъде автоматична и неограничена. Всяка доставка ще трябва да бъде съобразена с интересите на Франция, състоянието на нейните въоръжени сили и възможностите на държавния бюджет.

Самата Марин Льо Пен едновременно с това се обяви за започване на преговори с Русия. Тя заяви, че още от началото на руската военна операция настоява Франция да организира „голяма конференция за мир“, чиято цел да бъде дипломатическо уреждане на конфликта, а не „продължаване на кръвопролитието“.

Темата за Украйна по всичко личи, че ще се превърне в една от разделителните линии на президентската кампания.

Изявлението на Алио предизвика остра реакция сред политическите противници на Льо Пен. Бившият премиер Едуар Филип заяви, че „да спреш кранчето за Украйна означава да служиш на Русия“, а левият кандидат Рафаел Глюксман определи „Национален сбор“ като „партия на чуждото влияние“.

Спорът придобива особено значение, защото Марин Льо Пен в момента убедително води в президентската надпревара.

Според проучване на Ipsos/BVA за „Льо Паризиен“, проведено между 31 август и 2 септември сред 1500 регистрирани избиратели, Льо Пен получава между 34 и 36% от гласовете на първия тур във всички разгледани от социолозите варианти. Така тя изпреварва значително останалите потенциални кандидати.

След решението на Апелативния съд в Париж от 7 юли Льо Пен отново може да се кандидатира за президент. Съдът потвърди вината ѝ по делото за неправомерно използване на средства на Европейския парламент, но намали забраната ѝ за заемане на изборна длъжност до 45 месеца, от които 30 са условни. Останалите 15 месеца вече се считат за изтърпени.

„Аз съм кандидат на президентските избори“, обяви Льо Пен още същата вечер.

Тя едновременно с това подаде касационна жалба срещу осъдителната присъда.

Първият тур на президентските избори във Франция е насрочен за 18 април 2027 г., а вторият — за 2 май. Настоящият президент Еманюел Макрон не може да участва, тъй като вече е изкарал два последователни мандата.

Ако запази сегашната си преднина и стигне до Елисейския дворец, Марин Льо Пен ще има възможност да извърши най-сериозния обрат във френската политика спрямо Украйна от началото на войната — от безусловна подкрепа за Киев към ограничена помощ, подчинена преди всичко на финансовите, военните и индустриалните интереси на Франция.