- Автор: bbc.com
- 09 Sep 2026
- 589
- 0
Отношенията между Великобритания и Израел паднаха до най-ниското си равнище от десетилетия след безпрецедентна размяна на политически и дипломатически удари. Лондон забрани вноса на стоки от израелските селища на окупирания Западен бряг, обяви санкции срещу компании и лица, които финансират или подпомагат разширяването им, и затегна ограниченията върху оръжейния износ. Израел отвърна със закриване на британското консулство в Източен Йерусалим и с нови ограничения срещу британски представители. В драматична реч пред Камарата на общините външният министър Ед Милибанд обяви, че Лондон вече смята самата израелска окупация за незаконна и заяви, че в части от Западния бряг се извършва „етническо прочистване на палестинци от терористи заселници“. Говорейки отделно за Газа, Милибанд посочи, че там са убити над 70 000 души, сред които поне 20 000 деца. „20 000 деца“, повтори той пред депутатите, като подчерта мащаба на разрушенията, разселването и хуманитарната катастрофа в анклава.
Британският външен министър Ед Милибанд заявява пред Камарата на общините, че правителството на Великобритания приема, че в части от Западния бряг се извършва „етническо прочистване на палестинци, извършвано от терористи заселници“. По думите му палестински домове се разрушават, инфраструктура се унищожава, а семейства са принуждавани да напускат земите си. Милибанд обвинява израелското правителство, че твърде често си затваря очите за това насилие, а някои негови членове подкрепят действия, водещи до принудително изселване на палестинците.
Британско-израелските отношения са достигнали най-ниската си точка от десетилетия, пише дипломатическият кореспондент на Би Би Си Пол Адамс след острата реакция на Израел срещу новата политика на Лондон спрямо Западния бряг.
Великобритания понесе основната част от израелския ответен удар, макар решението да не е само британско. Общо 12 държави – Великобритания, Франция, Канада, Дания, Финландия, Исландия, Ирландия, Норвегия, Полша, Португалия, Испания и Швеция – обявиха намерение да въведат национални ограничения или да подкрепят европейски мерки срещу търговията със стоки от израелските селища. Лондон, Париж и Отава заявиха конкретно, че ще въведат национални забрани за внос на такива стоки.
Британските власти са очаквали остра израелска реакция, но според Би Би Си са били изненадани от нейната бързина и мащаб.
Израел нареди британското консулство в Източен Йерусалим да бъде закрито в срок от 30 дни. Консулството представлява Великобритания по въпросите, свързани с палестинците в Йерусалим, Западния бряг и Газа, и поддържа преки отношения с Палестинската автономия в Рамала. Израел отстрани и британски представители от Международния център за подкрепа на Газа, създаден за координиране на стабилизацията и хуманитарната помощ в анклава.
Забранен беше и достъпът до Израел на редица британски граждани и политически фигури, сред които бившият лидер на Лейбъристката партия Джереми Корбин. Израелският външен министър Гидеон Саар определи британските действия като „морално извратени“ и като груба намеса във вътрешните работи на Израел и в предстоящите избори в страната.
Милибанд: Окупацията е незаконна
Решението на британското правителство далеч надхвърля обикновена забрана върху няколко категории стоки.
В драматична реч пред Камарата на общините външният министър Ед Милибанд обяви фундаментална промяна в позицията на Лондон.
„Днес започва нов подход“, каза той.
В продължение на десетилетия британските правителства определяха израелските селища в окупираните палестински територии като незаконни, но избягваха да заемат официална позиция по въпроса дали самата окупация е незаконна.
Милибанд сложи край на тази двусмисленост.
„Днес обявявам, че официалната позиция на британското правителство е, че окупацията е незаконна“, заяви той, позовавайки се на заключението на Международния съд от 2024 г.
Лондон мотивира позицията си с трайното установяване на израелски контрол, намерението за разширяване на постоянния суверенитет и продължаващото изграждане на селища.
Милибанд заяви, че тази оценка не може да остане само юридическа декларация, а трябва да намери отражение и в икономическите отношения на Великобритания с окупираните територии.
Затова британското правителство ще въведе забрана за вноса на стоки от израелските селища.
Новото законодателство трябва да влезе в сила в рамките на шест до девет месеца.
Санкции и срещу банки, строители и инвеститори
Лондон отива значително по-далеч от забраната за внос на продукти.
Британското правителство ще създаде нов санкционен режим, който ще позволява налагането на мерки срещу конкретни компании и физически лица, предоставящи строителни, инфраструктурни, финансови или имотни услуги, подпомагащи разширяването на селищата.
„На тези, които финансират или улесняват незаконните селища, казвам следното: ще се сблъскате с цялата сила на британските санкции“, предупреди Милибанд.
Лондон ще забрани и рекламирането във Великобритания на имоти в израелските селища.
Британският външен министър подчерта, че мерките са насочени срещу селищата и тяхното разширяване, а не срещу самия Израел. Великобритания ще продължи нормалната си търговия с Израел в неговите международно признати граници. Милибанд изрично заяви и че се противопоставя на глобалното движение за бойкот, изтегляне на инвестиции и санкции – BDS.
Лондон удвоява ограниченията върху оръжейния износ
Британското правителство разширява и ограниченията върху износа на оръжие.
Великобритания вече беше спряла повече от 30 лиценза за оръжейни доставки, използвани от израелските въоръжени сили в Газа. Тези ограничения остават в сила.
Отсега нататък Лондон ще отказва и всички лицензи за оръжия или друг износ, който според британските власти „съществено допринася за окупацията“.
Милибанд определи това като „двойна ключалка“ върху оръжейния износ и заяви, че ограниченията ще действат, докато продължава окупацията.
„Етническо прочистване“ – думи, невиждани досега от британски външен министър
Според Би Би Си исторически са не само новите санкции. Безпрецедентен е и езикът, използван от британския външен министър.
Милибанд започна речта си, подчертавайки личната си връзка с Израел. Той се определи като „горд британски евреин“ и разказа как Израел е дал убежище на баба му, след като тя губи съпруга си и още 60 членове на семейството си, убити от нацистите.
Той заяви, че остава непоколебим поддръжник на правото на Израел да съществува като родина на еврейския народ, и подчерта, че атаката на „Хамас“ от 7 октомври е показала реалните заплахи пред сигурността на страната.
След това обаче произнесе едни от най-тежките думи, използвани от британски външен министър по адрес на израелската политика.
Милибанд заяви, че „тероризмът на заселниците е повсеместен“ и че британското правителство приема, че в части от Западния бряг се извършва „етническо прочистване на палестинци от терористи заселници“.
Той обвини израелското правителство, че твърде често си затваря очите за насилието, а някои негови членове дори подкрепят действия и политики, водещи до принудителното изселване на палестинци.
Именно тази формулировка предизвика особено гневна реакция в Израел.
Би Би Си отбелязва, че подобни думи от човек, който едновременно подчертава собствената си еврейска идентичност и привързаността си към Израел, бележат много по-дълбока промяна от поредния дипломатически спор.
Милибанд сам нарече новата британска политика „reset“ – цялостно пренастройване на отношенията.
От 270 000 до 770 000 заселници
Британското правителство подкрепи промяната в политиката си с данни за огромното разрастване на израелските селища през последните три десетилетия.
Според Милибанд по времето на споразуменията от Осло през 1993 г. в окупираните палестински територии са живеели около 270 000 израелски заселници.
Днес броят им е приблизително 770 000.
По думите му само през четирите години на сегашното израелско правителство са били одобрени повече селища, отколкото през предходните 20 години.
От 2023 г. насам 65 палестински общности са били напълно прогонени, а повече от 4000 палестинци са напуснали домовете си в резултат от насилие на заселници и действия на държавните власти, заяви британският външен министър.
Особено остър е спорът около проекта E1, за който Израел през август обяви търгове за повече от 1200 жилища.
Територията е стратегическа, защото изграждането на селища там би прекъснало териториалната връзка между Източен Йерусалим и голяма част от Западния бряг. Според Лондон това би нанесло практически непоправим удар върху възможността за създаване на жизнеспособна палестинска държава.
Израел: Това е намеса в изборите ни
Ответната реакция на Израел беше почти незабавна.
Външният министър Гидеон Саар обвини Великобритания в намеса в израелския политически процес преди парламентарните избори, насрочени за края на октомври.
Според Саар твърденията на Милибанд за етническо прочистване са „възмутителни лъжи“.
Решението за затваряне на британското консулство в Източен Йерусалим е особено силен дипломатически жест. Мисията играе ключова роля в британските отношения с Палестинската автономия и в политиката на Лондон към бъдеща палестинска държава.
Пол Адамс отбелязва, че предстоящите избори вероятно са допринесли за остротата на израелската реакция, но недоволството далеч не се ограничава до правителството на Бенямин Нетаняху.
Част от израелското общество се противопоставя на крайната идеология и насилието на част от заселниците, но това не означава, че приема международната теза, че всички селища върху земите, превзети през Шестдневната война от 1967 г., са незаконни.
В Израел нараства и усещането за международна изолация – от протестите срещу страната на културни и спортни прояви, през заповедите за арест срещу израелски ръководители, до сегашните ограничения върху търговията със селищата, посочва Би Би Си.
Палестинците приветстваха решението, но искат още
За палестинското ръководство британският завой е дипломатическа победа.
Палестинското външно министерство приветства държавите, предприели мерки срещу селищата, но поиска „спешни и конкретни действия“, които да спрат израелската селищна политика.
Палестинският посланик в Лондон Хусам Зомлот нарече решението „повратна точка в отношенията между Великобритания и Палестина“ и заяви, че то може да помогне за създаването на независима палестинска държава в границите от 1967 г. с Източен Йерусалим за столица.
Би Би Си предупреждава обаче, че политическият символизъм на британския ход е много по-голям от непосредствения му практически ефект.
Стоките от израелските селища представляват сравнително малка част от израелския износ, а действията на 12 европейски и западни държави сами по себе си едва ли са достатъчни, за да принудят правителството на Нетаняху да промени политиката си на Западния бряг.
Само Вашингтон разполага с реалния лост
Според анализа на Пол Адамс единствената държава, която притежава достатъчно влияние, за да принуди Израел действително да промени курса си, остават Съединените щати.
Би Би Си припомня прецедента от 1991 г., когато президентът Джордж Буш-старши и държавният секретар Джеймс Бейкър заплашиха да задържат 10 млрд. долара кредитни гаранции, след като правителството на Ицхак Шамир отказа да даде уверения, че средствата няма да бъдат използвани за финансиране на заселническата политика.
Доналд Тръмп досега не е проявявал подобно желание да оказва натиск върху Бенямин Нетаняху заради селищата.
В същото време част от движението MAGA през последните години се дистанцира от безусловната подкрепа за Израел, но американският посланик в страната Майк Хъкаби остава убеден християнски ционист и открит поддръжник на израелските претенции към Западния бряг.
Показателно е обаче, че този път администрацията на Тръмп не се противопостави открито на британската инициатива. Според Axios премиерът Анди Бърнам е информирал Тръмп предварително, а държавният секретар Марко Рубио се е въздържал от публична атака срещу Лондон.
Така спорът вече не е само за стоки от няколко селища на Западния бряг. Великобритания промени официалното си отношение към самата израелска окупация, превърна тази позиция в конкретни икономически и политически мерки и получи в отговор закриване на една от най-важните си дипломатически мисии в региона.
Именно затова Би Би Си определя случващото се не като поредния епизод на напрежение, а като най-дълбокия разрив в британско-израелските отношения от десетилетия.
Източници:
BBC – British-Israeli relations at lowest ebb in decades
Британското външно министерство – речта на Ед Милибанд пред Камарата на общините
Британското правителство – съвместното изявление на 12 държави
Reuters – ответните мерки на Израел и закриването на британското консулство
Axios – реакцията на администрацията на Тръмп
