"Кръг Квадрат": Коя е плоскостта, на която могат да стъпят САЩ и Европа заедно?

Коментари

• Няма как

  31 Март 2025 13:06ч.

  Европа е либерастно-джендърска,антихристиянска и няма как да стъпи на една плоскост с Тръмп.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• мачок

  31 Март 2025 14:12ч.

  Рентиерът пак раздава безплатни уроци по турбокапитализъм. За негово сведение БВП на човек в Китай е след българския, тоест ще дойде скоро момент, в който китаецът ще иска да усети малко долче витата, вместо да блъска като скот. Другото, което Райчев изглежда не знае, е че в Германия дълго време имаше консенсус между работодателски организации и синдикати заплатите да не се пипат въпреки ежегодно растящата производителност на труда, за да може икономиката да е конкурентноспособна и да лвадее възможно най-много пазари. Е, после дойдоха турболибералите с тяхната атака едновременно срещу протестантската трудова етика и енергийната инфраструктура, което разруши постигнатото за нула време. В добавка и мултикулти кретенията, която се оказа скъпо удоволствие...

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• от романси с котки - към романа котки

  31 Март 2025 19:11ч.

  Наистина, колкото и да ми е симпатичен А.Р. като един от големите интелектуални таланти на критичната социология у нас, е адски непривлекателна една такава възхвала на долче вита-та на западната буржоазност и то на фона на събитийност, която би следвало да ни кара да се червим тъкмо от изкушението да я възхваляваме. През 1991 г., когато у нас е излизала книгата на Ролан Барт ("Въображението на знака"), разкриваща чрез генетичен анализ произхода на мита и в частност на тоталните претенции на буржоазната митология - едни страници, където всичко е първокачествен деконструктивизъм в духа на Маркс, Ницше, Дельоз и Дерида, в същата тая година едни познати шесташки подскачащи тъмносини брадоносни приятелчета, нахлузили тенджери на главите и фанатично повтарящи "Долу БКП!", наложиха по най-примитивен начин у нас същия тоя вирулентен модел на разкапваща всичко буржоазна митологемомания. В това отношение тъкмо китайците със стореното на ТянанМън имаха историческия късмет да не допуснат подобна съдбоносна грешка, с която да си обрекат обществеността и традиционния морал на подяждане, а ние като последни безотговорни хаптали, запленени от фалшиви отблясъци на модерно-митологична фразеология, се продадохме на символите на въпросната разкапваща червясалост от сладкото - дънки, дъвки, хитачита и банани, така отваряйки вратата на инволюционен преход от историчност към природност, и от безкрайност - към тоталност (в смисъла на Левинас). Всъщност Барт, с тъгата и иронията на ония предреволюционни за рухването на соца години, подчертава и заявява, че - каквото и да направим, изповядвайки основополагащия мит на модерния митотворчески паноптикум, обществото ни си остава буржоазно (не по партиен, а по субстратен признак), независимо от политическите събития, превратностите и промените в технически, икономически и социален план, които историята ни е поднесла. Основният статус на буржоазията е режим на собственост, на определена идеология - и тъкмо в това се разтваря бездната на митологията, в която абстрактният съзерцател поглъща реалния човек (по Тезисите за Фойербах на Маркс), и на свой ред нескончаемата екстензия ще засенчва дори самата идея за сингулярност и интензия. Защото, според Барт, буржоазната идеология ни предлага една по същество манджа с грозде: зад несъразмерно огромната й претенция за научна достоверност, потвърждаваща непоклатима и отворена за всякакви консумеристки експерименти реалност "извън нас", ни се предлага една всъщност идеалистично прераздута, еднозначна и критически непроверена визия за "най-добрата възможна реалност", базирана на - да, не се смейте! - универсалност, застиналост и сякаш вечност на образите на човека и природата, т.е. едни такива нагли и неудържащи на никакъв критицизъм и историцизъм фантазми на социалното производство. Затова и впрочем буржоазията в социален аспект е най-срамежливата и най-криещата се класа, опитваща да се крие зад примамливи клишета като "демокрация", "свобода на словото", "права на човека" - от началото на 20. век насам, но особено след ВСВ, когато победител се оказа знаете кой, тя не смее да афишира своя социално-стратификационен облик, и всякога изпитва неудобство да се назовава като класа, даваща наименованието на строя, в дебрите на чиято митология сме обречени да губим душите си.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• прочее,

  31 Март 2025 19:28ч.

  Да се гордееш с долче вита-та на най-отпадащата от очовечаването именно буржоазно-митологична алиенация на човешкия образ до "работна сила", биологично-социална единица и "частен граждански субект", при условие, че преди това други епохи са ти предложили заготовка и даже модел на съществуване чрез смисъл и рефлексивност sub specie aeternitatis, само и само за да пожертваш режима на полагането, конкретиката на образа и контекста на означаващото производство - в името на това да изградиш идеалния консуматор на отчуждените продуктови сурогати откъм илюзиите за предметна отделност и абсолютна самостойност на частта спрямо цялото в лоното на мнимото самотъждество на понятието - ето това вече е буржоазното затъпяване, с което духовният аристократ не би следвало да се гордее, именно защото много добре е успял да анализира механизмите на коварното му възпроизводство с оглед на една развенчана по блестящ начин от Барт митологична схема.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• жорката

  31 Март 2025 14:49ч.

  Чудно ми е какво прави скритият либерал Симеон Иванов в тази компания. Както и ми е чудно защо Ружа Райчева работи в Офнюз.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Bike Rider

  31 Март 2025 15:12ч.

  Ружа вероятно работи в Офнюз, за да е "хем с тия, хем с ония" - да е с единия крак при жълтопаветниците, с другия при консерваторите, за да е добре който и от двата лагера да дойде на власт. Вероятно баща й (стара лисица, врял и кипял в долните интриги на българския преход) я е посъветвал така. Както е казал Бай Ганьо – "да се прегърнем братски хем с русите, хем с немците." :)))

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Bike Rider

  31 Март 2025 15:05ч.

  "Кръг квадрат" е едно доста смислено предаване и обикновено се получават качествени разговори, обаче...... Доста почва да дразни постоянното присъствие на Андрей Райчев там, както и постоянното пробутване на дъщеря му Ружа - както там, така и в много други медии. Не че не се изказва общо взето смислено (за възрастта си), или че не е симпатична - прекаленото й ТИКАНЕ навсякъде вече е дразнещо. Баща й пък е един от главните действащи медийни лица в последните 30 години, легитимирали целия престъпен български преход, с всичките му кражби, свинщини и безобразия. Дежурен "експерт", който години наред надлежно обяснява на хората "правилната" гледна точка от висотата на на уж експертното си познание (което понякога изобщо не е експертно - в отделни моменти говори пълни глупости). Посредственото му ниво личи особено силно, когато с в студиото са заедно с Иво Христов - не може изобщо да се мери с неговата ерудиция.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• ЗИП

  31 Март 2025 15:47ч.

  Андрей е страшен сладкодумец дори и тезите му взаимно да си противоречат в рамките на няколко месеца... :)) Не знам обаче защо още не са поканили доктор Михайлов. Явно всички ги е шубе в предаването от неговото ниво... :)

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Ачо

  31 Март 2025 16:10ч.

  Формата е добър,но махнете тоя дългия там Симо ли,Соми ли.Този е мръсен соросоид,той е като лъжичката лайно в кацата с меда.Заради него не гледам вече второ предаване.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• бура

  31 Март 2025 16:33ч.

  Не ви е правилна перспективата - представете си колко по-лоши опции има из сутрешноблоковите клоуни...

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Христинка

  31 Март 2025 17:04ч.

  Па той Симеончо рядко се обаждаше и повечето време гледаше Райчев да не го забележи как хвърля похотливи погледи към Ружа.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• доц. Карачибук

  31 Март 2025 23:18ч.

  Следя сериала "Кръг квадрат", но нарочно го гледам без звук и често са удвоена скорост. Жестовете, мимиките, погледите на обичайните кръглоквадратници са ми по-забавни от техните пророкувания. Смятам, че най-блестящ в този мъдър кръжец безспорно е бай Райчев. Толкова е забавен и артистичен, повече дори от Станиславски! Ту се мръщи като злоядо дете, ту прави смешни муцунки, ту ръкомаха с ръчищата си подобно ветрена мелницца, връхлетяна от пролетен фьон. На бай Райчев дължим и появата на обаятелната Ружа. Всеки ценител на женски прелести би спрял взор върху Ружините гърди - две палави тектонични образувания с форма на лисичи муцунки. Едно игриво, бодро издигане на релефа, все още далеч от времето, когато ще провисне и ще бъде обрушено от безпощадно грубата гравитация. Точно тук трябва да си припомним за загадъчното изчезване на Тончо К. от джем сешъните на кръглоквадратните. Причина за това бе имено Ружината гръд. В последните сбирки пролича как Тончо срамежливо свежда глава и съвсем плахо поглежда красивите Ружини изпъкналости. Преструваше се младият анализатор, че е изпаднал в онтологичен ступор, но всеки познавач на човешката душа разбираше какви луди земетръси стават в рошавата Тончова главица. Там внезапно и устремно нахлува рояк неприсъщи нему мисли. Подобно неканени нахални гости те се настаняват и започват да безобразничат. Пускат музика, без покана си наливат питиета, запалват сладникаво миризливи цигарки. А най-нетърпеливите дори безсрамно се разсъбличат. Тончовите видения стават направо безсрамни. Навред почват да се мандахерцат космати пишки, нахално се усмихват бръснати вулви - просто някакъв имплицитен ужас! Ето че бързо се извива и голо Дико Илиево хоро. Пишки и цици се подрусват в неравноделен такт. Ихуу, подвиква някой и Хайдегер - така се казва Тончовият котарак - с писък се омита от стаята. Тончо е чужд на такива интелектуални оргии, натрапващи му се щом зърне Ружините цици. Вакханалии той не ще дори и да сънува. Иска му се единствено да приседне с Ружа на диванчето. Тя да вземе в скута си Хайдегер, а той срамежливо да поглежда как две гърди тактонично повдигат блузата й. За нищо повече не мечтае Тончо. В такъв миг обикновено го връхлита и Weltschmerz. Обзема го болезнена меланхолия, внезапно се усеща като хлебарка, смачкана от крака на тайконавт, скитащ из Лунното море на спокойствието. Тогаваа Тончо започва да презира и Платон, и Шпенглер и дори "Роня-дъщерята на разбойника". В умната Тончова глава закънтява сал един скръбен рефрен в ре-минорен амур: "Бели ружи, нежни ружи / Цъфнали са на прозорец, / Случайно аз оттам минах, / Разболях се кат ги видях...". Иде му на Тончо да се разридае, да притисне утешително Ружините ружи или поне да гушне котарака си Хайдегер. Апропо "избягвайте всякакви начинания, които изискват да носите нови дрехи" и непремено чуйте това: https://www.youtube.com/watch?v=yed5YhzRPpA.

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи