Корнелия Нинова дари 600 лв. от заплата си за деца с увреждания

Корнелия Нинова дари 600 лв. от заплата си за деца с увреждания
„Пожелавам ви да оздравеете и да бъдете много щастливи”. С тези думи лидерът на БСП Корнелия Нинова дари част от заплатата си на деца с увреждания.

 

Снимка: бсп

 

Тя припомни, че преди месец БСП е внесла предложение за намаляване на депутатските заплати с 600 лв. „То беше отхвърлено, но тогава обещах, че въпреки това всеки месец тези 600 лв. лично аз ще ги дарявам на едно болно дете или възрастен човек, който има нужда. Днес го правя за тези деца, които са сираци, нямат родители и ги гледа баба им с много малката си пенсия, с която не може да се справя. Днес правя това първо дарение и ще го правя всеки месец, както съм обещала за някое от тези дечица”, каза Корнелия Нинова.

 

 

 

 

 

Коментари

  • Мери

    01 Юни 2018 13:37ч.

    Моите уважения за г-жа Нинова. Аз обаче бих дала цялата заплата, бих давала заплати, защото депутатите са търтеи .... зависи на кого да ги дава обаче. Бих контролирала всяка стотинка, аз лично. Душата ме боли за болните хора в България. За здравите не ме боли. Преди време превеждах на млад мъж (40) на шофьорски изпит, да вземе човекът документ, за да вози ТИР по "Европейския съюз". С него бяха дошли роднини от съседна държава (5-6) души, което у нас не би станало. Мъжът ми каза, че болното му дете и жена му живеят в нормална държава (не помня коя) и всеки ден идва автобусче с негови съученици, коите всички до един слизат и му помагат да се качи, после и да слезе, като го прегръщат и целуват, обичат го просто и му помагат. За пари не става дума. Майната ви на всички, които гласувате за мутри и егоисти, КОИТО МРАЗЯТ НАРОДА СИ.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    01 Юни 2018 14:45ч.

    Има и една друга група майки, която е непредставена. Тези майки по медиите общо взето са в тенденцията и модата - родителят да си гледа живота, докато децата ги гледа държавата. Те мечтаят някой да им поеме тежестта, за да живеят като всички останали, да ходят на работа, да се забавляват от време на време. Напълно разбираемо, макар че за това най-много може да помогне семейната и приятелска среда, може би и държавата, няма спор. Но има и друга група родители, по-силни и по-стойностни хора, не, че ги деля, които изобщо не искат да пращат децата си по институции, защото прекрасно разбират, че никой и никъде не би се погрижил за едно дете така, както самия родител. Те са приели присъдата да споделят съдбата на своето дете. Защото ако родителят не сподели съдбата на детето си, то кой? Ако едно дете е принудено да търпи затвора на увреденото си тяло, на емоционалността си, която е неовладяна, понеже разумът е увреден, на болката, която не може да бъде споделена без говор, то всеки родител на такова дете би трябвало да разбира, че това е неговата собствена съдба, не може да се откъснеш и не бива. Каквото е дадено на него, това е дадено и на теб, ако то страда и ти ще страдаш и много добре знам за какво говоря, не проявявам жестокост. Всеки трябва да е достоен за съдбата си, която е различна за всички. Но няма по-жестоко за едно увредено дете от това родителите му да си кажат, ами аз съм всъщност здрав, не е нужно да живея като болното си дете, искам да живея като здравите хора. Вероятно над 90% от бащите на такива деца са избягали, това известно ли е на обществото, порицава ли се? Кое е държавата, не сме ли ние самите? Първо ти трябва да направиш нещо, държавата трябва само да ти съдейства на усилията. Тези родители, които стоят до децата си и искат да го правят от сърце, са в най-тежко положение. Защото държавата обича да работи през някакви групи, през свои подчинени и служби, да контролира, да назидава, да обсебва. И там, където хората не я допускат в личните им решения, тя става противник. Майките на деца с увреждания, които са напуснали работа, за да ги гледат, които са изоставени от съпрузите си--- това е проблема!!! Представете си в 21 век човек, направил най-голямата саможертва, вършещ най-благородния труд е оставен без заплата, без осигуровки, без стаж за пенсия, без никакви средства да помогне за живот за себе си и своето дете. Всички родители напуснали работа, за да се посветят на увредените си деца, би трябвало да бъдат безсрочно назначени и без някой да им виси на главите, без временни програми и условия, на постоянен трудов договор от държавата! Освен, че държавата подпомага и самите дечица с някакви средства. Така имайки финансова независимост, семействата сами ще си решат дали да потърсят помощта на гледачка, дали да направят нещо друго. Трябва да бъде ясно, благотворителността не поставя условия. Ако един човек е останал без потребното за живота, не може да поставяш условия за подчинение, за да му помогнеш, както го правят политиците. Това не е инвестиция и не е бизнес, това е милосърдие, пари за насъщния хляб.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Атанасов

    01 Юни 2018 14:54ч.

    "И е човек с добро сърце: не оставя сиромаси; но не той вас, братя, храни, а вий него със трудът си!" Ботев - "Патриот"

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи