Снимка: Ладислав Цветков, бТВ
Той подчерта, че продължава да подкрепя единното представителство на тази част от българското общество, чийто вот в крайна сметка си поделиха предимно коалицията около „Да, България” и политическото обединение около ДСБ „Нова република”.
На въпроса защо Христо Иванов и Радан Кънев не работят заедно, Прокопиев отговори: „Видимо те не са успели да постигнат нужната степен на доверие, най-вече лично доверие”.
„Обществената нужда да има нормална, прогресивна и модерна българска партия я има. Тя рано или късно ще възникне, със или без тези политически лидери”, добави Иво Прокопиев.
Той потвърди участието си в среща за избиране на нов граждански кандидат-президент, стенограма от която изтече в медиите. По думите му това е само един от разговорите, започнали след публикуването на манифеста „За републиката” и завършили със старта на политическата кариера на Христо Иванов. В дискусиите са участвали общо над 300 души, като те са вървели както на политическо, така и на обществено равнище.
„Това, колкото и да е нескромно, е извадка от стопанския и обществения елит на България, която е загрижена за състоянието, в което е българското общество”, коментира бизнесменът. Той посочи, че срещите са се финансирали от самите участници с по 5-10 лева на човек.
Иво Прокопиев подчерта, че не е дарител нито на „Да, България”, нито на „Нова република”, защото, по думите му, медийният шум би имал негативен ефект. „Има бизнес и бизнес – бизнес, който очаква услуги и обществени поръчки… има и бизнес, който иска правила и среда, за да могат да реализират идеите си и да създават стойност”, заяви издателят на „Капитал”.
Той отбеляза, че и в самата стенограма няма скандални изказвания, а констатации, че държавата е „завладяна” и не работи в интерес нито на гражданите, нито на бизнеса. „България в последните десет години забави изключително своето развитие, политическо и обществено”, констатира Прокопиев.
Той призна, че е водил много разговори с Бойко Борисов, но те не са били свързани с кадруване, а с политики в икономическата област. „Някои бяха направени, но по-голямата част не бяха”, отбеляза Иво Прокопиев. Според него България трябва да се стреми към еврозоната, Шенген и Банковия съюз, защото в момента страната ни „е наполовина член на ЕС”.
Според него предизборната кампания е била белязана от старанието на двете най-големи партии да не засегнат нито един от важните за България въпроси, свързани с бъдещето на Европа, енергийната стратегия и др.