- Автор: "Фигаро"
- 22 Sep 2026
- 488
- 0
Снимка: "Ройтерс", архив
Възходът на „Алтернатива за Германия“ (AзГ) и „Левицата“ (Die Linke) на регионалните избори заплашва в дългосрочен план да направи Германия неуправляема на федерално равнище. След земетресението от 6 септември в Саксония-Анхалт, вторичните трусове тази неделя в Мекленбург-Предна Померания и Берлин бяха изключително мощни. Отвъд съдбата на канцлера Фридрих Мерц и неговата коалиция, те разкриха недостатъците на германския политически модел, наследен от следвоенната епоха, пише "Фигаро".
В Шверин, за първи път от 1949 г. насам, ХДС не успя да влезе в провинциалния парламент, тъй като не премина прага от 5% и отстъпи пред „Алтернатива за Германия“ – ксенофобска, националистическа партия, която открито демонстрира симпатиите си към Третия райх, добавя изданието. В Берлин крайнолявата партия „Левицата“ – наследник на някогашната единствена управляваща партия в Източна Германия и отличаваща се с антисемитски, антикапиталистически и антисистемни позиции – е напът за първи път да оглави управлението на федерална провинция. Германската политическа система, изградена върху отхвърлянето на екстремизма и върху консенсуса, се разклаща...
Пробивът на крайностите в бившите източногермански провинции
След „изборния погром“ канцлерът Мерц е изправен единствено пред лоши варианти. Оставката не би възстановила стабилността. Притиснат в ъгъла в политически план, той е решил да остане на поста, за да прокара реформите си и да се опита да върне страната в правилната посока. Малко вероятно е коалиционните му партньори от Социалдемократическата партия да се съгласят с това. От друга страна, предизвикването на нови избори само би затвърдило успехите на „Алтернатива за Германия“ и „Левицата“. Макар и отслабен, Мерц остава гарант за „демократичното бъдеще“ на Германия.
Как се стигна дотук? Възходът на „Алтернатива за Германия“и „Левицата“ не се ограничава само до провинциите на бившата Източна Германия, но именно там те постигат най-добрите си резултати и регионалните избори действат като катализатор, докато тези партии разбиват традиционните „народни партии“ – ХДС и ГСДП. Тези партии, които би трябвало да представляват различни слоеве на населението, а не конкретна социална група, класа или идеология, са загубили своята идентичност. В бившата Източна Германия те допуснаха грешка, породена от арогантност, като обещаха „цъфтящи пейзажи“ (по думите на Хелмут Кол) на източногерманците, които разтълкуваха това като гаранция за просперитет, съпътстващ прехода към демократична система.
Шокът от прехода към пазарна икономика там беше брутален.
Близо един милион източногерманци избягаха на Запад в търсене на работа. Обявени за „ненужни“, работниците от заводите от комунистическата епоха бяха обречени на безработица. Докато ХДС и ГСДП твърдяха, че възпитават у тях „демократична култура“, неонацистката НДП – а по-късно и „Алтернатива за Германия“ – проникваха в мрежата от местни сдружения, за да привлекат незаетите млади хора чрез футболни клубове или клубове по тенис на маса... Но преди всичко те се вслушваха в тяхното недоволство.
След първоначалната загуба на статус последва втора вълна, когато „образовани елити“ от Западна Германия пристигнаха, за да заемат квалифицирани работни места в провинциите на бивша Източна Германия. След това дойде трета вълна с миграционната криза от 2015 г. В сравнение с тези в западната част, в шестте източногермански провинции има по-малко имигранти, те заемат обаче квалифицирани позиции: в Саксония-Анхалт всеки трети лекар е с чуждестранен произход. Ксенофобията и отхвърлянето на „уроците на миналото“ постепенно се преплитат с разочарованието от демократичната система. И това недоверие в крайна сметка се разпространява и на Запад.
Как Меркел парализира десницата
Утежняващ факт, през последните двадесет години Германия премина от трипартийна система (в която либералите играеха ролята на ключова партия за формиране на мнозинства със СДП и ХДС) към шестпартийна система вследствие на появата на „Зелените“, „Левицата“ и „Алтернатива за Германия“. Тази система прави съставянето на коалиции толкова сложно, че ротацията във властта е застрашена: от избирането на Ангела Меркел през 2005 г. насам Германия се управлява от четири „големи коалиции“ (ХДС-СПД), три от които са оглавявани от „Мути“. Отслабването на германската демокрация – която се стремеше да бъде модел – се коренеше в онзи често безплоден консенсус, издигнат от канцлера в ранг на висша добродетел. Нито десница, нито левица: Еманюел Макрон все още беше студент в „Сианс По“, когато Ангела Меркел възприе тази максима като своя.
Канцлерът често е обяснявала, че е можело да се озове при социалдемократите. Стечението на обстоятелствата обаче я отвежда при консервативния ХДС след обединението на Германия – макар това да не ѝ пречи постоянно да навлиза в територията на ГСДП със своите идеи, за да отслаби по-успешно левицата. За да спечели мнозинството, физичката се превърна в „чирак на магьосник“, който непрестанно експериментира с ДНК-то на християнския съюз ХДС-СДП. Така тя пожертва военната служба – една от свещените крави на консерваторите. Няколко месеца след като разпореди удължаване на експлоатационния срок на ядрените електроцентрали, страната смени курса и реши да ги изведе от експлоатация след катастрофата във Фукушима. Тя съчета засилената си зависимост от руския газ на Владимир Путин с преосмисляне на политиката си спрямо Изтока.
Резултатът: днес Германия плаща най-високите цени за енергия в Европа.
И все пак именно политиката на „отворени врати“ по време на миграционната криза през 2015 г. безспорно проби най-големия отвор в корпуса на ХДС, което доведе до това политическо корабокрушение със закъснител. Меркел пренебрегна максимата на Конрад Аденауер: „Нищо вдясно от ХДС“. По време на гръцката дългова криза тя определи собствената си политика на финансово спасяване като alternativlos („без алтернатива“)... Превръщайки ХДС в центристка партия, тя разчисти широкия политически път за „Алтернатива за Германия“.
Източник: "Фигаро"
Превод: "Гласове"
