- Автор: Гласове
- 30 Sep 2026
- 167
- 0
Европа е изправена пред „ценова криза, свързана с криза на доставките“, предупреди еврокомисарят по енергетика Дан Йоргенсен и призова правителствата да ограничат потреблението на газ и електричество. Сред предложените мерки са намаляване на температурите в обществените сгради, ограничаване на отоплението на открити пространства и изключване на ненужното обществено осветление. Предупреждението идва преди отоплителния сезон, при газови хранилища, запълнени около 70%, и война в Персийския залив, която продължава да оскъпява доставките.
Рискът за европейските домакинства и предприятия е двоен: по-високи разходи за енергия и необходимост от допълнителни ограничения на потреблението, ако доставките се окажат недостатъчни. Към момента Европейската комисия не отчита непосредствен недостиг на газ, но признава, че подготовката за зимата протича при изключително напрегнат международен пазар.
В анализ, публикуван от „Епицентър“, Центърът за конкурентна икономика и индустрия свързва опасността от ново поскъпване на тока и отоплението с наслагването на три фактора: европейската климатична политика, ограничаването на руските енергийни доставки и войната в Близкия изток.
Основният въпрос, поставен в анализа, е доколко отказът от зависимостта от Русия е довел до действителна енергийна самостоятелност, след като Европа продължава да купува огромната част от необходимия ѝ природен газ от външни доставчици.
Около 80% от потребявания в ЕС газ се осигурява чрез внос. Това прави европейската икономика силно зависима от международните цени, наличието на свободни количества и сигурността на транспортните маршрути. Войната с Иран и нарушенията на корабоплаването през Ормузкия проток удариха именно тези доставки.
Пренасочването към други доставчици разширява възможностите за снабдяване, но не премахва зависимостта от вносни горива. При недостиг на втечнен природен газ европейските компании трябва да се конкурират с азиатските купувачи за едни и същи товари.
Генералният секретар на Международния газов съюз Менелаос Идреос заяви пред Ройтерс, че Европа вече започва да предлага по-високи цени от Азия, за да попълни запасите си. По думите му пазарът очаква напрежението при доставките и високите цени да се запазят не само през зимата, а и до следващото лято. Неяснотата около износа от Катар е сред основните причини.
Ниските запаси допълнително ограничават възможностите на Европа. Според данните, цитирани в края на септември от Ройтерс и Euronews, европейските газови хранилища са запълнени около 70% — приблизително 12 процентни пункта под равнището по същото време на миналата година. Те не са празни, но резервът преди зимното увеличение на потреблението е значително по-малък.
В писмото си до енергийните министри Йоргенсен настоява държавите да поддържат нагнетяването на газ и да обмислят мерки за намаляване на потреблението толкова дълго, колкото е необходимо. Това е призив към националните правителства, а не вече въведена общоевропейска заповед за понижаване на отоплението. В цитираните публикации няма конкретни температури или отделни предписания за болници, училища и детски градини.
Комисията същевременно допуска използване на гъвкавостта в правилата за запасите и запълване до 80%, вместо покупки на всяка цена за достигане на обичайните 90%. Целта е да се избегне допълнително поскъпване, предизвикано от едновременното търсене на големи количества газ от европейските държави. Още през пролетта Брюксел призова страните да разгледат тази възможност.
Скъпият газ засяга не само отоплението, но и производството на електроенергия. Газовите централи могат да увеличават мощността си при високо потребление и недостатъчно производство от други източници. Когато такива централи са необходими за покриване на търсенето, разходите им могат да определят борсовата цена на тока.
Затова поскъпването на горивото се пренася върху електроенергийния пазар, включително в държави, които разполагат със собствено ядрено, въглищно или водно производство. Европейската комисия също посочва, че електроенергията от газови и въглищни централи обичайно е по-скъпа от произведената от ядрени и възобновяеми източници.
Центърът за конкурентна икономика и индустрия поставя акцент върху разходите за въглеродни квоти, които оскъпяват производството от въглища. Европейската система за търговия с емисии изисква електроцентралите обичайно да купуват квоти за отделяния въглероден диоксид. Този разход участва в цената на електроенергията. Системата обаче предхожда „Зелената сделка“ и не представлява въведен с нея нов данък.
Според авторите ограничаването на въглищните мощности увеличава необходимостта от други управляеми източници, особено когато слънчевите и вятърните централи произвеждат недостатъчно. Те предупреждават и за загуба на работни места в мините и централите, както и за натиск върху европейската индустрия от високите енергийни разходи.
Това поставя въпроса за темпото на закриване на съществуващи мощности и изграждането на заместващи мощности, мрежи и системи за съхранение. За България той е свързан и с ролята на местните въглища, но също и с ядрената и водната енергетика, които са част от собственото производство.
В публикувания анализ се посочват оценки за поскъпване на природния газ със 120–130% спрямо равнищата преди войната в Персийския залив. Euronews съобщава за цена на европейския газов показател TTF около 72 евро за мегаватчас, с приблизително 40 евро над равнището преди началото на ударите срещу Иран.
Това увеличава риска от по-скъп ток и отопление, но не означава автоматично удвояване на крайните сметки. Цената на тока зависи от производствения състав, потреблението и пазарните условия, а тази на парното — и от регулаторните решения, разходите на конкретната топлофикация и реалното потребление.
В България КЕВР утвърждава цената на природния газ, по която „Булгаргаз“ продава на определените в закона клиенти, включително топлофикациите. Цените на топлинната енергия са предмет на отделни решения. Затова прогнозата за почти двойно по-скъпа електроенергия от газови централи не може да се представя като вече определено увеличение за българските домакинства.
Допълнителен натиск върху газовия пазар може да създаде и предстоящото прекратяване на руския внос. Пълната забрана за руски втечнен природен газ влиза в сила от началото на 2027 г., а за тръбопроводния — от есента на същата година. Това означава необходимост от заместващи доставки в период, когато международният пазар вече е напрегнат. Consilium
На този фон Брюксел разглежда отлагане с една година на част от изискванията за наблюдение и докладване на метановите емисии при вносните горива. Опасението е, че затрудненията при изпълнението им и рискът от санкции могат да отблъснат доставчици точно когато Европа се нуждае от допълнителни количества. Обсъжданото отлагане все още изисква съответните законодателни решения.
Дори прекратяване на войната не би премахнало незабавно всички разходи. Част от газа за зимата вече е закупена при високи цени, а възстановяването на нарушени доставки и повредени мощности изисква време. Поевтиняване на пазара би облекчило следващите покупки, но отражението върху крайните сметки ще зависи от договорите и начина на ценообразуване.
Така европейските правителства влизат в отоплителния сезон с необходимостта едновременно да осигурят гориво, да ограничат ценовия натиск и да запазят работата на предприятията. За потребителите решаващи ще бъдат продължителността на конфликта, зимните температури и мерките, с които държавите ще защитят домакинствата от новото поскъпване.
Източници: Център за конкурентна икономика и индустрия, Ройтерс, Euronews, Европейската комисия, Съветът на ЕС, КЕВР
