Елена Йончева събра в София български и европейски институции за борба с фалшифицирания мед

Представители на български и европейски институции в законодателната и изпълнителната власт обсъдиха в София проблемите с фалшифицирането на пчелния мед и възможните методи за справяне с него – в Европа и  България. Те дискутираха над три часа по време на конференцията „Пазарът на мед в ЕС: Борбата с фалшификациите“, организирана от независимия евродепутат, избрана с листата на ДПС, Елена Йончева. Тя съобщи, че фалшифицираният мед на някои европейски пазари достига 60-80%. По думите ѝ икономиката на фалшифицирания мед е брутално проста: когато един килограм захарен сироп струва около 50 цента, а може да бъде продаден като мед за няколко евро, стимулът за измама е огромен. При мащабите на европейския пазар това вече не е дребна измама, а потенциален нелегален бизнес за десетки, а вероятно и стотици милиони евро годишно.

Представете си свят без пчели. Ако медът продължава да се фалшифицира с тези темпове, с които това се случва сега, популацията на тези важни опрашители, ще намалее. Няма да има мед, но това е една малка част от проблема. Една трета от храните, които човечеството консумира, съществуват благодарение на пчелите, каза Елена Йончева в началото. Тя припомни, че Европа произвежда хиляди тонове пчелен мед, България като традиционен производител – 11 000 тона, а в същото време се внасят количества от Китай, от Украйна. От месец се прилага и споразумението с държавите от Меркосур, което допуска до 45 000 тона годишно да се внасят на европейския пазар без мито. Евродепутатът съобщи, че редица независими изследвания показват, че процентът на фалшифициран мед на някои европейски пазари достига 60-80%. Анализи от 2024  г. на Европейската комисия и други проучвания отчитат манипулации в 47-70% от вносния мед. Какъв е начинът да се открие кой продукт е истински – това е основната трудност, посочи Елена Йончева.

Големият проблем, който може да се реши още тази година, е създаването на европейска референтна лаборатория за меда, категорична беше тя. Според нея трябва да се инвестира в методите за откриване на фалшифициран мед, защото измамите все повече се усъвършенстват.

Форумът беше открит от министъра на земеделието и храните Пламен Абровски. Той подкрепи позицията ѝ, че е необходимо в бързи темпове ЕС да определи европейска референтна лаборатория за мед. Министърът подчерта уникалната българска природа, почвени дадености и географско разположение, които позволяват да произвеждаме единствени по рода си продукти – като българското розово масло, мед и вино. Пламен Абровски спомена, в паралел по темата, че в България няма лаборатория, която да разграничи естественото розово масло от синтетичното.

Министърът, чиято професионална биография е свързана и с ЕС като представител на България към Съюза, засегна и в по-широк план европейската политика в сектор земеделие. Вместо да направи европейските производители в земеделския сектор по-конкурентоспособни на останалия свят, ЕС ги постави в съревнование по между  им. А те трябваше да работят заедно, за да вземат допълнителни търговски пазари, каза той. Засега България е единствената държава, която защитава тази позиция в Съвета. Европейската комисия не говори по темата, но трябва да се работи по нея, коментира министърът. Пламен Абровски сподели, че в семейството му има пчелари, познава работата им и разбира техните проблеми. Контролът не е панацея за борба с фалшифицирания мед, но слага ред на пазара, каза той.

За цялостно европейско законодателство за етикетирането, призова народният представител от ДПС Атидже Алиева – Вели, която беше европейски депутат в мандата 2019-2024 и член на Комисията по земеделието и селските райони. ЕС не може да си позволи да чака достатъчно дълго време. Стоим пред въпроса – тази храна истинска ли е или не, каза тя. Атидже Алиева – Вели припомни с тревога, че преди години имитиращите продукти се открояваха с по-ниските цени, но сега вече това не е така. Пчеларят трябва да получи реалното за труда си, каза тя - медът да е истински, конкуренцията – справедлива, да има качествен лабораторен анализ.

Голяма част от проблемите на сектора в България произхождат от липсата на общностно законодателство на ниво ЕС, коментира Сребрин Илиев от името на Националния браншови пчеларски съюз. Той обърна внимание на няколко конкретни настоявания на производителите в страната – засилване на контрола от Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ), пчеларите да имат възможност да реализират продукцията си директно, на справедлива цена. Сребрин Илиев посочи проблеми със законодателството като например възможността пчелният мед да се „преработва“, което отваря вратите към евентуални манипулации. Той отбеляза забраната в Наредба №9/2005 г. в търговската мрежа да се реализират мед и пчелни продукти без технологична преработка в предприятия. Възмутително, според него, е предложението директната доставка на мед да се ограничава до 2000 кг за пчелар. Браншът протестира и срещу ограничението за пчелини да се разполагат в защитени територии и национални паркове.

Това е начинът, по който проблемите трябва да се решават – първо да се изкажат на глас, каза председателят на парламентарната комисия по земеделието, храните и горите към Народното събрание Явор Гечев. Той подкрепи тезата, че европейската политика в земеделието е довела до проблеми в сектора. Производството на храни се оскъпи. Заради цените се позволи евтин и не толкова качествен внос, което застрашава продоволствената сигурност, каза председателят на комисията по земеделие. Явор Гечев заяви, че в редица случаи вместо пазар на мед, има пазар на псевдомед и захарни сиропи.

Той изрази категоричната си позиция, че трябва да бъде преустановено смесването на мед. Съществуващата практика позволява заедно да се опакова пчелен мед, произведен от различни региони. Затова от средата на юни се прилага европейска директива, която задължава търговците да указват страните на произход върху етикета. Явор Гечев се обяви и за увеличаване на възможността за директни продажби на мед, както и за достъп на производителите до търговските вериги. Той подкрепи и искането на сектора кошери да се разполагат в защитени територии и природни паркове.

Като възможно решение срещу измамите в сектора с храни, включително и срещу фалшифицирането на мед, Явор Гечев припомни промените, които бяха направени преди няколко седмици в Закона за защита на конкуренцията. До два месеца Министерството на земеделието и храните трябва да изработи платформа, чрез която ще се проследява хранителната верига. Всяка храна ще бъде регистрирана във „виртуален склад на едро“ като движението на количествата ще бъде видимо до складове на дребно. Защо медът да не е първият продукт в този регистър, предложи председателят на комисията по земеделие. Така ще е ясно, например, ако влязат 20 тона мед, а от компании опаковчици са излезли 200 тона на пазара, че има проблем, каза той.

По отношение на контрола, Явор Гечев обясни, че Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) има правомощия да осъществява контрол, но той се простира до съдържанието на етикета на продукта. Ако измамата е направена при производителите, институцията, която може да наложи санкция е Комисията за защита на конкуренцията. В случай че се прецени, че потребителите са въведени в заблуждение, за това отговаря Комисията за защита на потребителите. Според него координацията между ведомствата ще се осъществява много по-лесно чрез платформата за проследяване на хранителната верига. Контролът трябва да е ефективен, но без да пречи на производителите, каза той.

На същото мнение беше и д-р Татяна Николова от БАБХ. Тя подчерта, че агенцията осъществява контрол от кошера до потребителя. Според нея, въпреки че БАБХ не разполага с всички най-модерни методи за изследване на меда, които бяха представени на конференцията, тя може да разчита на качествени лаборатории. В националната лаборатория вече се разработва метод, който в голяма степен доказва наличието на захарен сироп в меда, съобщи доктор Николова. Тя подчерта отговорността на производителя – връзката между потребителя и търговеца е етикетът.

Експертът по безопасност на храните и бивш зам.-министър на земеделието Георги Събев направи паралел между фалшифицирането на меда и на други хранителни продукти като зехтина, виното, кафето, кленовия сироп. Той посочи конкретни данни, които показват темповете на нарастване на проблема с меда. В инициатива „От кошерите“, в която се включват 16 държави от ЕС плюс Норвегия и Швейцария, през 2021-2022 г. са изследвани проби на внос от 20 държави, които показват, че в 46% от тях има съмнение за фалшифициране на меда. За периода 2015-2017 г. този процент е 14%.

Георги Събев набеляза няколко мерки, които трябва да се вземат – да се подобри проследимостта, да се въведат общи методи за анализ в ЕС, контролът да е базиран на риска. Той предлага и позитивен подход – единно доброволно означение на истинския мед, например „(произведено със) 100% естествен мед от Европейския съюз“.

Борбата срещу фалшифицирания мед е едновременно защита на пчеларите, защита на потребителите и защита на европейския вътрешен пазар. В Европа не можем да позволим честните европейски пчелари да изчезнат под натиска на нелоялна конкуренция. След години ще установим, че сме загубили не само производство, но и знания, традиции и капацитет, които трудно могат да бъдат възстановени, каза Георги Събев.

И докато от БАБХ съобщават, че само 11% от проверените проби с мед през 2025 г. показват, че не отговарят на законодателните изисквания, представители на пчеларите в Германия споделят, че в търговските вериги там през 2024 г. се откриват между 60 % и 80% фалшифициран мед. Бернхард Хойвел, главен изпълнителен директор на Глобалния съвет за интегритет на меда и бивш президент на Европейската асоциация на професионалните пчелари, изследва пробите в лаборатория в Естония, която използва един от най-съвременните методи за ДНК анализ. Той обяви, че чрез традиционните методи е почти невъзможно да се открие неистински мед, защото фалшификаторите му постоянно се усъвършенстват.

Според Бернхард Хойвел Европа се бави с мерките срещу фалшифицирането като обсъжда излишно дълго научни методи и варианти за хармонизация. Пчеларите имат продукция от една-две години и тя не се продава, защото фалшифицираният мед е много евтин, каза той. Според него, ако ситуацията продължи още една година така, много пчелари ще спрат работата си. Някои още по-нови научни методи откриват до 90% фалшифициран мед на европейските пазари.

Фалшифицирането не се прави в задния двор на малки фермери, а индустриално. Ние не сме срещу конкуренцията между истинските пчелари, но нито един истински пчелар не може да устои на конкуренцията на фалшивия продукт, каза още Бернард Хойвел. Той даде пример с цените на меда в Германия – докато преди няколко години килограм мед е струвал 5-6 евро на едро, сега струва 1,8 евро.

Това е мафия, категоричен беше Бернард Хойвел. Той поясни, че става въпрос за организирана международна престъпна група за промишлено манипулиране на меда, която, например изнася продукта от Китай, той минава през Виетнам, откъдето официално се внася, а парите отиват в Канада. Посочи и друг пример – в Европа се продава десет пъти повече мед манука, отколкото се произвежда в света. Това е най-скъпият мед и се добива само в Нова Зеландия. Други данни  сочат, че в средата на 20 в. Китай произвежда под 55 000 тона годишно пчелен мед, а през 2019 г. – близо 500 000 тона, което според него е невъзможно.

България, имате проблем, обърна се към залата Юрген Биндер, председател на Новата асоциация на пчеларите в Германия. Той цитира данни на Световната банка, според които страната ни също изнася повече мед, отколкото произвежда. Юрген Биндер обърна внимание на вноса от Украйна в ЕС, който е нарастнал с близо 50% по време на войната.

Елена Йончева обяви и позицията на Европейската федерация на опаковчиците, която беше изпратена до форума. В нея членуват 20 държави, 16 от които членове на ЕС. Пакетиращите компании подкрепят въвеждането на хармонизирани аналитични методи и критерии за интерпретация в целия ЕС, координиран многометодичен подход за оценка на автентичността и недискриминационни, основани на риска контроли, за да се гарантират равни условия. „Като европейска федерация, представляваща опаковчиците, вносителите и дистрибуторите на мед, ние сме твърдо ангажирани да подкрепяме ефективни действия срещу фалшифицирането на мед, като същевременно гарантираме, че прилагането остава научно обосновано, пропорционално и правно обосновано“, се казва в писмото им.

Елена Йончева вече работи по резолюция на Европейския парламент срещу фалшификацията на меда, заедно с колеги от Словения и Италия. Подкрепа за форума изрази и специално Никола Прокачини, съпредседател на групата на Европейските консерватори и реформисти.

Представителите на Европейската комисия – разследващият служител в Главната дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните“ Жислен Марешал и Йохан Гремонт от Главна дирекция „Земеделие и развитие на селските райони“ съобщиха данни от извършени проверки на меда, който се внася в ЕС.

Жислен Марешал посочи, че през 2022 г. и през 2024 г. са извършени приблизително един и същи брой анализи, но установеният фалшифициран мед се е увеличил два пъти – от 10% на близо 20%. Той открои и мерките, които се взимат – регистър на предприятията, изнасящи мед за ЕС, който позволява засилени проверки от страна на държавите членки за тези от тях, за които има съмнение, че търгуват с фалшиви продукти. Изисква се официално сертифициране за меда, която се внася в Съюза. Европейската комисия призовава за засилване на националния пазарен и граничен контрол.

Йохан Гремонт призна, че разликата в цената между истинския мед и захарните сиропи, както и трудностите за откриване на употребата на сиропи в меда, предлагат атрактивни възможности за измами за някои бизнес оператори. Той коментира и темата за установяване на европейска референтна лаборатория. Йохан Гремонт отчете обсъжданията в европейската платформа, която обединява неправителствени организации и експерти от сектора на пчеларството. Те подкрепят създаването на такава лаборатория, която да хармонизира аналитичните методи, да валидира нововъзникващи инструменти за автентичност и да разрешава несъответствия между националните контролни механизми.

Европейската комисия смята обаче, че съществуващите вече референтни лаборатории отчасти разглеждат въпроси, свързани с меда (напр. за здравето на пчелите, пестицидите и др.) и е важно дейностите им да не се припокриват. Обсъжданията продължават по въпроси като финансирането на такава лаборатория в „период на бюджетни ограничения“, необходимостта от създаване на общоевропейска лабораторна мрежа от институции във всички държави членки. Комисията призовава експертите да обмислят обхвата, структурата и очакваните ползи от потенциална европейска референтна лаборатория за меда, преди да бъдат предприети каквито и да било по-нататъшни стъпки към нейното създаване, каза Йохан Гремонт.

 

В заключение Елена Йончева обобщи - икономиката на фалшифицирания мед е брутално проста: когато един килограм захарен сироп струва около 50 цента, а може да бъде продаден като мед за няколко евро, стимулът за измама е огромен. При мащабите на европейския пазар това вече не е дребна измама, а потенциален нелегален бизнес за десетки, а вероятно и стотици милиони евро годишно.

Тя каза, че е добре в България да бъде проведено независимо изследване с последните научни методи за откриване на процента фалшифициран мед на българския пазар.

Съдържанието на публикацията е в отговорността на съответния член на Европейския парламент. ЕП не носи отговорност за използването ѝ.