- Автор: Прот. Александър Шмеман
- 25 Дек 2024
- 2838
- 47
Автор: Прот. Александър Шмеман
Вечният Бог дойде на света като малко дете. С тези думи завършва един важен химн на Рождество, създаден през VІ век от византийския химнограф Роман Сладкопевец: Дева днес ражда Пресъществения и земята пренася пещера на Недостъпния. Ангелите с овчарите славословят, мъдреците със звездата пътешестват. Защото заради нас се роди Младенец – предвечният Бог.
Детето Бог, Бог като Дете… Тази уникална, несравнима гледка на младата жена, държаща детето в ръцете си, а около нея мъдреците от Изток, овчарите, животните, откритото небе и звездата, предизвиква радостно вълнение дори и у хора, които са равнодушни към вярата или са атеисти. Защо и ние, убедените, откриваме отново и отново, че на нашата планета, изпълнена с толкова много тревоги, няма нищо по-красиво и по-радостно от тази гледка, която вековете не са могли да заличат от човешката памет? Ние се връщаме към нея винаги, когато нямаме къде да отидем, когато се чувстваме измъчени от живота или когато търсим нещо, което да ни спаси.
В евангелския разказ за Рождество Христово майката и детето не казват нито дума, сякаш думите са ненужни, защото те не могат да обяснят, да дефинират или изразят смисъла на онова, което се е случило през тази нощ. И думите, които ние сега използваме тук, са не за да обясняваме или интерпретираме, а защото както казва Писанието: “От препълнено сърце говорят устата” (Мат. 12:34). Невъзможно е едно ликуващо сърце да не иска да сподели радостта си с другите.
Именно думите “дете” и “Бог” са тези, които ни разкриват поразителната тайна на Рождеството. Това е тайна, отправена към детето, което продължава скрито да живее във всеки възрастен; което чува това, което възрастният не може да чуе и което отговаря с радост на онова, което възрастният не може да усети в този скучен, уморен и циничен свят.
Да, Коледа е празник за децата не само заради елхата, която украсяваме, а защото само децата не се учудват от факта, че Бог е дошъл на земята като младенец. И именно в това се състои дълбокият смисъл на празника.
Този образ на Бога като дете продължава да грее от иконите и от многобройните художествени творби и да ни показва, че най-същественото и радостно нещо в християнството е именно това вечно детство на Бога. Всички възрастни, дори и онези, които обичат да говорят на религиозни теми, искат и очакват религията да им дава обяснения и анализи, да бъде интелигентна и сериозна. Нейните опоненти са толкова сериозни, че накрая даже стават скучни, заливайки религията с градушка от “рационални” куршуми.
В нашето общество нищо не предизвиква повече презрение от израза “детинска работа”. С други думи, то не е интелигентно и сериозно като за големи. И така, децата порастват и стават също толкова сериозни и скучни. Но Христос казва: “станете като деца” (Мат. 18:3). Какво означава това? Какво им липсва на възрастните или по-скоро кое е това нещо, което е било задушено, удавено или заглушено от дебелия пласт на възрастта? Не е ли точно тази, характерна за децата, способност да се учудват, да се радват, да бъдат искрени в радостта и тъгата си? С възрастта малко или много изчезва способността да се доверяваш, да се отдаваш изцяло на любовта и да вярваш от цялата си душа. И най-накрая – децата приемат насериозно това, което възрастните все по-рядко правят: да мечтаят. Мечтите са тези, които преминават през ежедневните ни преживявания и циничното ни недоверие и достигат дълбоките тайни на света и всичко в него, което е открито на светците, децата и поетите.
И тъй, само когато достигнем до детето, скрито вътре в нас, можем да усетим като част от себе си радостната тайна на Бога, идващ при нас като дете. Детето няма нито авторитет, нито власт. Но самата липса на власт го показва като цар. Точно неговата беззащитност и уязвимост са източникът на неговата пълна власт. Детето от далечната Витлеемска пещера не иска да се боим от Него. Той влиза в сърцето ни не чрез заплахи или сила, а само с любов. Бог е дошъл на света като дете и ние можем да Го обичаме само като деца, отдавайки Му се напълно. Светът се управлява от сила и власт, от страх и робство. Детето Бог ни освобождава от това. Всичко, което Той иска от нас, е нашата любов и нашето сърце, дадени свободно и с радост. И ние ги даваме на едно беззащитно, безкрайно доверчиво Дете.
Чрез празника Рождество Църквата ни разкрива една радостна тайна: тайната на една доброволно дадена любов, която не се натрапва никому. Една любов, способна да вижда, да разпознава и да обича Бога в Божественото Дете; превърнала се в безценно начало на един нов живот.
