Българинът започва да пуши активно на 19 години. Най-младият пушач е на 8

<p>19 години е средната възраст, на която у нас започва активната употреба на тютюневи изделия. Минималната възраст, на която респондент е започнал да пуши, е 8 години, а максималната &ndash; 64 години. Три четвърти от пушачите у нас са пропушили на възраст между 16 и 25 години, това показват данните от изследването на НЦИОМ, възложено от Министерство тона финансите.</p> <p>Преди увеличението на акциза на тютюневите изделия през януари миналата година 97% от пушачите са купували фабрично произведени цигари. Към март 2011 г. делът на потребителите на фабрично произведени цигари е намалял със 7% и възлиза на 90% от пушещите у нас. За същия период с 6% (от 3% на 9%) са се увеличили хората, които купуват пакети с тютюн и сами си свиват цигарите. Делът на хората, произвеждащи сами тютюна, който пушат, е пренебрежимо малък и възлиза на 1% от пушачите у нас.</p> <p>В момента на провеждане на изследването 46% от пушачите употребяват до 10 цигари средно дневно, 45% &ndash; между 11 и 20 цигари средно дневно и едва 9% над 20 цигари. След увеличението на акциза на тютюневите изделия хората са намалили количеството цигари, което пушат на ден. Групата на активните пушачи, които пушат над 20 цигари на ден, е намаляла почти наполовина &ndash; от 19% преди на 9% сега. За същия период делът на хората, които пушат до 10 цигари дневно, се е увеличил почти двойно &ndash; от 25% преди на 46% сега.</p> <p>Вследствие на увеличаването на акциза на тютюневите изделия 34% от пушещите фабрично произведени цигари са намалили пушенето. Над две трети от тях (70%) пушат между 26% и 50% по-малко цигари на ден.</p> <p>Основната причина за намаляването на тютюнопушенето е финансова, а не здравословна.</p> <p>След увеличението на цените на тютюневите изделия 68% от пушачите твърдят, че са продължили да купуват същата марка цигари с бандерол, която са пушели и преди. Така отговарят предимно високообразованите и хората с висок стандарт на живот. Други 14% от пушещите са преминали на по-евтина марка цигари с бандерол, а 7% са започнали сами да си правят цигарите.</p> <p>Общо 11% от пушачите признават, че купуват безбандеролни цигари, като 8% са започнали да правят това след увеличението на акциза, а 3% и преди увеличението, и сега предпочитат цигарите без бандерол.</p> <p>85% от пушачите си купуват кутии съдържащи 20 цигари. Едва 6% предпочитат кутии с 10 цигари, като това са предимно хора, които през последната една година, заради финансови съображения пушат по-малко.</p> <p>При последващо увеличение на цените на тютюневите изделия, 43% от пушачите твърдят, че биха намалили пушенето. Това се отнася най-вече за хората на възраст между 40 и 49 години, за жителите на малките градове и селата, както и за хората с ниски доходи.</p> <p>За 41% следващо увеличение на акциза на тютюневите изделия не би повлияло върху навиците им за тютюнопушене и те биха пушили толкова, колкото и сега. На такава позиция са предимно мъжете, най-младите на възраст между 15 и 17 години и столичани.</p> <p>16% от пушачите смятат да откажат цигарите при следващо увеличение на цените. Най-склонни да се откажат са жените и хората с ниски доходи.</p> <p>Мнозинството от пушачите (83%) твърдят, че най-често си купуват акцизни цигари. Други 5% признават, че купуват цигари с бандерол от чужда държава. С такива цигари хората се снабдяват най-вече от павилиони и малки магазини или от улични продавачи.</p> <p>Разпределение на купуваните тютюневите изделия с бандерол и без бандерол</p> <p>12% от интервюираните пушачи купуват предимно цигари без бандерол. Такова поведение е най-характерно за хората на възраст между 18 и 29 години.</p> <p>През следващата една година 54% от пушачите не възнамеряват да променят количеството цигари, които изпушват на ден . Общо 46% от пушачите смятат да променят навиците си през следващата година, като те се разпределят по следния начин:37% от любителите на тютюневи изделия възнамеряват да намалят ежедневното количеството цигари. Така отговарят предимно най-младите до 17 години, жителите на малките градове и селата, както и най-бедните.</p> <p>9% от пушещите в момента искат да откажат цигарите през следващата година.</p> <p>Две трети от българите одобряват законовите мерки за забрана на тютюнопушенето на обществени места, приети от правителството, а 24% се обявяват против тях. Едва 5% от интервюираните не познават тези забрани.</p> <p>Забраната по-често печели одобрението на жените, на хората на възраст над 50 години и висшистите. Следва да се отбележи, че 40% от пушачите също изразяват одобрение на рестриктивните мерки срещу тютюнопушенето на обществени места. Наред с това, колкото повече пушат респондентите, толкова по-често не одобряват забраните за пушене на обществени места - 50% от пушещите между половин и една кутия дневно и 60% от пушещите повече от кутия на ден са против мерките.</p> <p>17% от участвалите в изследването са бивши пушачи, които са успели да откажат цигарите за повече от една година.</p> <p>Когато става въпрос за старите им навици, 83% от вече отказалите се твърдят, че са пушили до една кутия на ден. Доколкото количеството изпушени цигари може да се разглежда като показател за силата на навика, в случая става въпрос за хора с по-слаба пристрастеност към пушенето.</p> <p>Почти половината от хората, които са спрели да пушат &ndash; 47%, са го направили сравнително неотдавна &ndash; през последните 1&ndash;2 години. По-често това са жени, млади на възраст между 18 и 29 години, високообразовани, жители на малките градове, с висок жизнен стандарт.</p>