Руският президент Владимир Путин остава решен да установи със сила пълен контрол над Донецка област и вече не възнамерява да връща на Украйна окупираните райони в Сумска и Харковска област в рамките на евентуално споразумение за прекратяване на войната, съобщава Bloomberg, позовавайки се на източници, близки до Кремъл.
Според тях Москва планира да запази завзетите територии край руската граница като буферни зони, а преговорите с Украйна могат да бъдат възобновени едва след постигането на целта за превземане на цялата Донецка област.
Русия е готова да се върне към преговорите само след като Путин постигне тази цел, заявили двама източници, близки до Кремъл. Министерството на отбраната уверило руския президент, че пълен контрол над областта може да бъде установен до края на 2026 г.
Източник, близък до военното ведомство в Москва, определил този срок като нереалистичен. Според него много руски военни смятат, че операцията може да приключи едва през 2027 г.
Путин се е отказал от възможността за териториални отстъпки, тъй като Москва разглежда все по-конфронтационните изявления на Съединените щати като доказателство, че неформалните разбирания, постигнати на срещата му с американския президент Доналд Тръмп в Аляска през август 2025 г., са се разпаднали.
Вашингтон настоява, че на срещата в Анкоридж не е било постигнато споразумение за прекратяване на войната. Представители на Кремъл обаче многократно твърдяха, че между Путин и Тръмп е съществувал пакет от ангажименти, известен като „духа на Анкоридж“.
Според руската версия Украйна е трябвало да се откаже от контролираната от нея част от Донецка област, а в замяна Русия да върне окупираните райони в Сумска и Харковска област.
Държавният секретар на САЩ Марко Рубио заяви на 25 юни, че в Аляска е имало предложение, но не и постигнато споразумение.
„Ако имаше споразумение, щяхме да имаме край на войната“, каза Рубио.
Ден по-късно руският външен министър Сергей Лавров заяви, че в Анкоридж Путин е отговорил положително на предложения, представени по-рано в Москва от пратеника на Тръмп Стив Уиткоф.
„Ако едната страна, в този случай Съединените щати, представи своите предложения за уреждане и другата страна изрази съгласие с тях, тогава да се твърди, че не е постигнато споразумение, изглежда, меко казано, неелегантно“, каза Лавров.
За втвърдяването на позицията на Кремъл са допринесли и засилващите се украински удари дълбоко в руска територия, включително срещу Москва и петролни рафинерии. Атаките са нанесли щети на енергийната инфраструктура и са довели до недостиг на гориво в Русия.
Допълнително напрежение е създала подкрепата на Тръмп за нов законопроект за санкции, предложен от покойния сенатор Линдзи Греъм. Той предвижда мита до 100% срещу петте най-големи купувачи на руски петрол и природен газ.
Говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не е отговорил на запитването на Bloomberg за коментар.
Срещата между Тръмп и Путин в Аляска беше най-продължителният им разговор лице в лице и се проведе на фона на очаквания за пробив в усилията за прекратяване на войната.
Путин обаче напусна Анкоридж, без да се съгласи на прекратяване на огъня, което да отвори пътя към мирни преговори. След срещата Тръмп заяви, че украинският президент Володимир Зеленски ще трябва да сключи сделка.
Водените с посредничеството на САЩ преговори между Русия и Украйна са в застой от февруари, след като администрацията на Тръмп насочи вниманието си към войната с Иран.
През юни Зеленски предложи в открито писмо лична среща с Путин за преки мирни преговори. Руският президент отхвърли инициативата и заяви, че армията му трябва „да продължи да работи“.
Украйна настоява бойните действия да бъдат прекратени по сегашната фронтова линия и отказва да предаде останалата под неин контрол част от Донецка област, която руските сили не са успели да завземат от началото на бойните действия през 2014 г.
През последните седмици Русия засили атаките с дронове и ракети срещу Киев и други украински градове.
Ожесточени боеве продължават около Константиновка в Донецка област. Градът е важен логистичен център, чието превземане би отворило пътя на руската армия към основните украински отбранителни позиции при Краматорск и Славянск.
Според оценки на американския Институт за изследване на войната Русия контролира приблизително 80% от Донецка област. Анализаторите отбелязват, че при сегашните темпове на настъпление не е ясно дали Москва ще успее да завладее изцяло областта.
Източници: mediapool.bg, .bloombergtv.bg