Асен Василев: Европа влиза в тежка криза - най-скъпият газ от 2022 г., най-празните хранилища и колапс на германската автомобилна индустрия

Европа влиза в най-тежката си газова ситуация от началото на войната в Украйна — с най-ниската запълняемост на газохранилищата и най-високата цена на газа от 2022 г. насам, а германската автомобилна индустрия вече е „в колапс“. Това предупреди съпредседателят на „Продължаваме промяната“ Асен Василев пред Дарик радио. Според него поскъпването на газа, петрола и пшеницата, ударите по износа през Одеса и Новоросийск и слабостта на германската индустрия създават риск България да влезе в стагфлация и рецесия. На този фон, по думите му, кабинетът „Радев“ няма план какво ще се случи с бюджета, ако Конституционният съд отмени промяната във формулата за минималната работна заплата.

„Европа е на най-ниската си запълняемост на газовите хранилища от 2022 г. насам. Цената на газа е най-високата от 2022 г. насам, когато избухна войната в Украйна. Цената на пшеницата се вдигна, защото и Одеса, и Новоросийск — терминалите за износ — са повредени от атаки и не може да се изнася достатъчно добре. Цената на петрола върви нагоре, а немската автомобилна индустрия не само е в колапс, а голяма част от нашия износ е вързан там. Това означава, че няма да имаме ръст на износа и индустриалното производство“, заяви Василев.

По думите му международната конюнктура вече създава натиск върху цените и върху българската икономика.

„Имаме ръст на суровините и задаваща се инфлация заради международната конюнктура. На целия този фон се замразява доходната политика и вътрешното потребление, а догодина няма да има тази инжекция, която сега има от Плана за възстановяване и устойчивост и от европейски средства. Тоест инвестициите ще паднат. Тази комбинация създава сериозен риск за икономиката, което означава, че ни вкарват в стагфлация и рецесия“, предупреди Василев.

Според съпредседателя на ПП при настоящата ситуация България се нуждае от цялостен антикризисен пакет, насочен едновременно към доходите на гражданите и към намаляване на разходите на бизнеса.

„Най-важната мярка е доходите да растат по-бързо от инфлацията, за да не обедняват хората“, заяви Василев. Той посочи като възможна мярка възстановяването на програмата за компенсации за електроенергията на бизнеса, така че да бъде намален разходът за ток.

Като втори пример той даде таргетираната помощ за земеделието от 2022 г., свързана с цените на фуражите и торовете. По думите му поскъпването на природния газ води до поскъпване на торовете, а проблемите с пристанищата в Одеса и Новоросийск допълнително усложняват ситуацията. Василев припомни и компенсацията от 25 стотинки на литър гориво, въведена през 2022 г.

Той подчерта, че при голям дефицит средствата трябва да бъдат насочени към хората и бизнеса, а не към административни разходи.

„Най-правилното нещо беше още с бюджета за 2026 г., който се прие през юли, при условие че се задава инфлация и се прави такъв голям дефицит от 5,7%, той да бъде насочен към това българските граждани и българските фирми да имат по-високи доходи. Те заложиха едни големи средства, но не ги заложиха да отидат при гражданите и нормалния бизнес, а ги заложиха Министерският съвет с постановление да си ги разпределя и администрацията да си има да си харчи“, каза Василев.

На този фон той обвини правителството, че няма план какво ще се случи с бюджета, ако Конституционният съд обяви за противоконституционна промяната във формулата за минималната работна заплата.

„Нямат план. Нямат план какво ще се случи, ако Конституционният съд последва мненията на всички до един. Няма един юрист, който да каже: „Това отговаря на Конституцията“. Тоест шансовете да падне тази промяна на старата формула са, аз бих казал, над 90%. И ти трябва да имаш план и подготовка“, заяви Василев.

Той допълни, че при евентуално решение на Конституционния съд за връщане на старата формула за минималната работна заплата ще се наложи цялостно пренаписване на бюджета. По думите му времето за реакция на правителството е ограничено, тъй като бюджетът трябва да бъде представен пред Европейската комисия до 15 октомври и дотогава всички основни параметри трябва да бъдат ясни.

На въпрос за кандидатурата на Илияна Йотова за президент и Кирил Вълчев за вицепрезидент Василев припомни нейно интервю от предходната президентска кампания, в което тя обяснява защо Румен Радев е бил избран за кандидат за президент.

Той цитира думите ѝ, че у нас е „наследено от дълга историческа традиция“, че върховният главнокомандващ на армията трябва да бъде мъж, а през 2016 г. е имало сериозни заплахи пред сигурността на страната, най-вече заради мигрантската криза. Йотова тогава е посочила, че очакванията са били кандидатът да бъде „засилен и решителен човек“, независим и доказан, а нейният профил е бил в друга посока — европейски политики и социални ангажименти.

Запитан какъв президент би била Йотова, Василев отговори:

„Кандидат, който коленичи, докато Митрофанова е права. Кандидат, който целува ръката на агент на КГБ, когато той дойде на българското летище. Това не е български президент, това е унижение.“

Асен Василев припомни и че Йотова не е наложила вето върху бюджета въпреки подписката на 32 000 български граждани. По думите му тя е „изрецитирала защитата на правителството“ за бюджета, въпреки че според множество външни юридически становища той съдържа противоконституционни разпоредби.

„От всички външни експертни становища няма нито едно, което да подкрепя тезата на правителството и на г-жа Йотова. Всички становища казват, че или някои разпоредби, или целият бюджет е противоконституционен. Ако г-жа Йотова беше сложила вето и върнала бюджета, една седмица щеше да се забави приемането, но можеше тези противоконституционни неща да бъдат отстранени“, заяви Василев.

Източник: darik.bg