"Алфа Рисърч": 66% от българите са на страната на президента срещу правителството

"Алфа Рисърч": 66% от българите са на страната на президента срещу правителството
Управляващата коалиция влиза с отслабени позиции в есенния политически сезон, показва редовното тримесечно национално представително проучване на агенция "Алфа Рисърч", проведено в периода 23 - 30 септември 2018 г. Правителството отбелязва спад от 1% и ръст в негативните оценки от 41% до 43%, сравнено с изследване от юни. Същият тренд бележи и персоналният рейтинг на министър-председателя Бойко Борисов - спад на доверието от 37% на 33%. На въпроса "Кой носи основната вина за конфликтите и напреженията между правителство и президент?", 66% отговарят, че вината е на правителството, а според 34% - на президента.

 

От агенцията не отчитат значима промяна в персоналните рейтинги на министрите, "с изключение на един стремителен пробив към върха – този на спортния министър Красен Кралев". Домакинството на три световни първенства го изстрелва до първото място за "най-успешен министър" (25.1%) и до второ в общия индекс на доверие, веднага след вицепремиера Томислав Дончев. Външният министър Екатерина Захариева запазва трето място, следвана от Лиляна Павлова, министъра на културата Боил Банов и военния Красимир Каракачанов, отчита изследването.

 

След края на европредседателството правителството губи инерцията от него и външнополитическия си фокус, донесли му повишен кредит на доверие през юни. Допълнително вътрешнопартийните скандали и взаимни обвинения между патриотите, както и поредицата от проблеми през лятото, засегнали различни социални групи - чумата по животните, срива в Търговския регистър и особено трагичният инцидент край Своге, повишават критичността на общественото мнение към начина, по който управляващите се справят със задълженията си. На този фон парламентарната опозиция в лицето на БСП запазва подкрепа сред традиционните си избиратели, но визията й за България не се припознава от по-широки кръгове като алтернатива, способна да отговори на обществените очаквания.

 

 

Другата очертала се ос на напрежение през изминалото тримесечие - между ГЕРБ и президента - води до леко отстъпление в позициите и на държавния глава, пише в анализа на социолозите. Положителното отношение към него намалява от 54% на 52%, а отрицателното нараства от 11% на 17%. Най-силна е промяната сред избирателите на ГЕРБ. Ако през юни около 45% от тях имаха доверие на президента, сега делът им намалява до 35 на сто според изследването. Сред останалите социални групи президентът се ползва с преобладаваща подкрепа. Това показват и отговорите на директния въпрос "Кой носи основната вина за конфликтите и напреженията между правителство и президент?". Според 66% вината е основно на правителството, според 34% - на президента. За разлика от мнението на избирателите на ГЕРБ, които в мнозинството си са лоялни към правителствената позиция, реакциите на симпатизантите на "Обединените патриоти" са по-близо до средното за страната и демонстрират по-слабо одобрение за поведението на коалиционния партньор.

 

След леко съживяване през юни рейтингът на парламента отново тръгва надолу (от 14% до 12%). Единствено председателят му Цвета Караянчева успява да запази по-висок кредит на доверие (20% положителни срещу 29% отрицателни оценки).

 

Традиционно критична остава оценката за дейността на институциите в сферите на сигурността, вътрешния ред и правосъдието, отчитат от "Алфа Рисърч". Работата на главния прокурор одобряват 9% срещу 41% неодобрение. Леко подобрение е налице в мнението оценката за съда, която нараства от 8% до 14%. Всеки пети продължава да е доволен от дейността на полицията. И съдът, и полицията обаче получават около 40 на сто на критика.

 

 

Предвид предстоящите догодина два вида избори – за Европейски парламент и за местна власт – и тяхното значение за мандата на сегашното управление, очевидно всички действия на политическите формации трябва да бъдат четени през призмата на техните стратегии за тези два вота. В този смисъл, съдейки по неотдавнашния вот в Европарламента по повод санкциите срещу Унгария, всички български партии без ДПС, се придвижват в посоката, изразявана от Виктор Орбан. Ако обаче въпросът се постави не конюнктурно, а на принципна основа - при кой вариант могат да се решават по-добре проблемите на Европа, включително на малки страни като България, общественото мнение съвсем не е така еднозначно, а напротив, твърде разделено.  54% смятат, че при по-голяма интеграция и силен ЕС ще има повече ползи за Европа и за страни като България, а според 44%  по-добър за България е вариантът по-малка интеграция и по-слаб ЕС. Както при всички европейски избори, така и при предстоящите, местните теми ще имат важно значение, но с оглед ситуацията в Европа може да се предположи, че този идеологически дебат ще доминира и в националните кампании. Аргументите за или против всяка една от позициите могат да се окажат важен фактор за избирателите и да наклонят  везните в определена посока.

 

 

Към момента електоралната картина в България се очертава твърде интересна и с потенциал за различни линии на развитие до европейските избори. В резултат от ръста на критичните настроения сред избирателите, партиите от управляващата коалиция и техните лидери губят доверие, което обаче не се трансформира към опозиционните формации и лидери. ГЕРБ намалява с 2.3% електоралната си  подкрепа в сравнение с юни и се установява на 22.2%. Така губи комфортната си преднина пред БСП. В края на септември ги делят само 2.5%. БСП остава на практически същите си позиции от юни (19.7%), без да привлича нови избиратели. Намаляването на дистанцията се дължи изцяло на свиването (моментно или дългосрочно, още е рано да се каже) на ГЕРБ. Ключовият проблем пред Корнелия Нинова е, че не успява да легитимира партията като алтернатива на ГЕРБ и да предложи убедителни за българските граждани визия и модел на управление. Поради това те не успяват  да надскочат  електоралния си таван, на който стоят от дълго време насам.

 

Регистрираната още през юни частична загуба на електорална подкрепа за патриотите, се затвърждава и през септември. С 4.7% вот от всички избиратели те биха  прескочили парламентарната бариера, но низходящият им тренд ги поставя в по-слаби позиции.  Освен това, както БСП, така и ГЕРБ частично влизат в тяхната реторика, което също е фактор за разколебаване и преместване на избиратели.

 

Нов елемент в електоралната картина е ранната мобилизация сред избирателите на ДПС. Обикновено вотът за Движението започва да нараства в проучванията около месец преди вота. Сега обаче, само за три месеца достига до 6.6% деклариран вот, което може да се дължи както на специфична вътрешно-партийна мобилизация, така и на по-голямото самочувствие за тежестта на партията.

 

Както и в предишните проучвания Воля остава под 4%та бариера. Лек ръст се наблюдава при Демократична България (2.9%). Едва следващите месеци ще покажат накъде ще върви подкрепата за извънпарламентарната опозиция, която започва да става по-разпознаваема, но все още слабо привлича  фрагментираните десни избиратели.

 

Макар да оставя впечатление, че избори в момента биха произвели относително същата политическа ситуация, подкрепата за всяка от основните партии е твърде неустойчива. Респективно, и управляващите, и опозицията ги очаква оспорвана битка за гласове в предстоящите през 2019г. европейски и местни избори.

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Алфа Рисърч,

    08 Окт 2018 19:27ч.

    въпросът ви за това кой носи вина за напрежението и конфликтите между президента и правителството е безумен. В него редопоставяте пазител на държавността и законността в лицето на президента Радев и рушителите на държавността и законността - правителството. Ако не можете да се справите с уместно формулирани въпроси, обърнете се към студенти по социология, със сигурност ще се справят по-добре.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • факт

    08 Окт 2018 21:33ч.

    Всички приемат президента като един досадник

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фриц Клингенберг

    08 Окт 2018 22:11ч.

    Да, и всички приемат Баце като мутра. Понеже си е такава. И всеки който му е пристанал е политически труп! Само онзи който го е създал, може и да го победи - БКП.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • факт на 08.10.2018 в 21:33

    08 Окт 2018 22:39ч.

    Да си тъп, също ! А герберче?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • амин

    08 Окт 2018 22:47ч.

    Днес прочетох една фалшива новина, че Борисов бил прострелян с три куршума. Докато разбера, че не е истина, много се ядосах. Аз не искам Борисов да е жертва, а още по-малко герой. Той не заслужава погребение с държавни почести, а само забрава завинаги. Неговата съдба трябва да бъде да доживее дълбока старост в отрицание и забвение. Ако иска да избяга да си харчи откраднатото в чужбина, негова си работа. Ако иска да си купи като доктора Начев 15 апартамента, 5 Поршета и Ферари, все ми е тая. Там където ще отиде накрая обаче ковчегът е само един.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ум не ми го побира,

    08 Окт 2018 23:57ч.

    какъв човек трябва да си, за да харесваш Борисов. А и всички останали около него.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ала_Бала

    09 Окт 2018 0:22ч.

    “какъв човек трябва да си, за да харесваш Борисов. А и всички останали около него.“ 1. дърто ченге 2. Комунист - от прислужниците на бившите величия 3. далаверджия 4. некаъдърник довлякъл се до държавната или общиската администрация 5. глупак 6. страхливец 7. джендър 6. общо взето -матрял.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • нерви

    09 Окт 2018 20:43ч.

    Червените комуноиди са много нервни...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи