- Автор: БНТ
- 04 Май 2026
- 2114
- 8
"Ние имаме най-голям реален ръст на доходите, а в същото време сме с най-пълните ресторанти, най-високите цени, най-задръстените пътища и най-мрънкащите хора. Не сме толкова бедни материално, колкото духовно". Това мнение изрази пред БНТ Васил Велев, председател на общото събрание на Асоциацията на индустриалния капитал в България.
Според него автоматизмите, които поставят бюджетния сектор над реалния сектор, трябва да бъдат отменени, защото връзват ръцете на хората, съставящи бюджета.
„Парите се изкарват в реалната икономика, в реалния сектор, и оттам се плащат в бюджетната сфера. За да бъде увеличена производителността в реалния сектор, трябва да бъдат увеличени инвестициите в автоматизацията, в нови технологии, производства с по-висока стойност“, каза той.
Велев използва темата за бюджета, за да изрази мнението, че Европейският съюз (ЕС) трябва да се откаже от Зелената сделка и санкциите срещу Русия в името на повишаването на конкурентоспособността. Според него санкциите срещу Москва водят до ограничаване на източниците на енергия, като по този начин страната става зависима от други, по-скъпи източници.
С изготвянето на новия бюджет трябва да бъдат заложени мерки за индустрията и бизнеса заради предстоящите затруднения заради увеличението на цените на горивата, отбеляза в студиото на БНТ бившият социален министър (2003-2005) Христина Христова. Според нея трябва да има намаляване на разходната част, но и помощ за бизнеса и уязвимите групи чрез точно насочване на публични средства, както и антиинфлационни мерки, но не таван на цените, защото тази мярка никога не е давала резултат.
И двамата експерти смятат, че държавата трябва да се върне към разумни държавни финанси с разходи до 40% от БВП.
„Последните 3 бюджета ги правехме отзад напред – първо да видим какво сме дали, автоматизми в заплатите и да потърсим приходи за тези раздути разходи, което е трудна задача“, каза Христова.
Васил Велев отчете, че в България се отчита най-високия ръст на заплатите в ЕС.
„Ние имаме най-голям реален ръст на доходите последните пет години, а сме най-оплакващите се. В същото време сме с най-пълните ресторанти, най-високите цени там и най-задръстените пътища в петък. Ние не сме толкова бедни материално, колкото духовно напоследък и трябва малко да си коригираме очакванията. Тук са виновни както политиците популисти, така и синдикатите, с този натиск да се раздават заплати в бюджетната сфера, което е в ущърб на икономиката, на работещите хора, които изкарват тези пари за бюджета“, каза той.
По думите му ръстът на заплатите не е в резултат на ръст на производителността, а на ръст на заемите, което води до огромно задлъжняване. В това Велев видя риск страната да достигне ситуацията на Гърция по време на дълговата криза от 2010 г.
Инфлацията – под влияние на вътрешни и външни фактори
„Инфлацията за април е 6,2%, а за март беше 2,8%, за февруари – 2,1%, за януари – 2,3% на годишна база, т.е. ефектът от приемане на еврото – ако гледаме януари – март, то не е имало инфлация, тя е намаляла, защото декември беше 3,5%“, каза Велев.
Според него ръстът на инфлацията през април е в резултат от външните шокове. Като предпоставка за по-висока инфлация той посочва прекомерните бюджетни дефицити и ръстовете на възнагражденията в бюджетната сфера, които не са съпроводени от ръст на производителността.
„Когато минималната заплата расте с 16%, а средната с 13%, някой трябва да плати това увеличение. Плащат го клиентите с по-високите цени“, каза той.
Според Христина Христова ръстът на инфлацията се дължи на комбинация от вътрешни и външни фактори, сред които и процесът по приемане на еврото.
„Не защото еврото обективно действа за инфлация, а защото имаше страхове и притеснения, психологическият момент е много важен", каза тя. Според нея търговците са започнали да увеличават цените предварително като „презастраховане“ заради Закона за еврото и контрола на необосновано високите цени. Като външен фактор за ръст на цените Христова посочи кризата в Персийския залив и ефектът от повишаването на цените на горивата, който ще засегне и хранителните, и нехранителните стоки.
Източник: БНТ
