- 10 Sep 2020
- 227
- 5
Вече легенда на днешната руска литература, Юз Алешковски е роден през 1929 г. Младостта му минава в тихоокеанския флот и сибирските лагери, откъдето излиза през 1953 г. Тъкмо зад бодливата тел Алешковски пише своите знаменити песни "Другарю Сталин, вий голям сте учен", "Съветска великденска", "Персонално свиждане", които бързо се превръщат във всенароден фолклор. Юз излиза от анонимност чак през 1979 г., публикувайки част от творбите си в алманах "Метропол". Веднага след това е принуден да емигрира в САЩ.
Оттогава песните му претърпяват десетки издания, а блестящата му сатирична проза се радва на широк международен интерес. Алешковски е признат за родоначалник на руската авторска песен много преди Висоцки, Галич и Окуджава. Днес той живее уединено в Кънектикът и рядко откликва на всякакви покани, дори от собствената му родина.
<p> </p>
<p>СЪВЕТСКА ВЕЛИКДЕНСКА</p>
<p>1960г.</p>
<p>Небето гледам с поглед лъчезарен,</p>
<p>с другари пия аз от сутринта,<br />че този ден обичам като Празника<br />на Армията родна и Труда.</p>
<p>На този ден яйца трошат се масово,<br />в душите ни камбанен звън звъни<br />и пролетарии съединява масата –<br />великденска! – от всичките страни.</p>
<p>В зелено са яйцата им, и в синьо,<br />а моите за вечни времена<br />червени боядисвам – като символ<br />на нашите победни знамена.</p>
<p>Да можеше от църквата – за обед<br />да си вървим по къщите без бой,<br />да пушим опиума на народа,<br />а нашия тютюн да пуши той!...</p>
<p>Звънят камбани, вилици и чаши,<br />в носа ми ситни дъх на козунак,<br />приятно е лице да видя даже –<br />в гората от бутилки – и на враг.</p>
<p>Китаеца ще взема да прегърна,<br />на Мао поздрав братски ще предам,<br />яйцата си червени ще му върна,<br />а той ще прати жълтите оттам.</p>
<p>Светът сияе цял в небето чисто<br />над всички ни кръжи една мечта –<br />и комунисти, и империалисти<br />заветите да чуят на Христа.</p>
<p>Да се целунем – става ли, момиче?<br />Най-чист към теб е моят интерес.<br />На хора – ето – вече заприличваме.<br />Я хайде пак! Христос възкресе! Днес!</p>
<p> Превод Георги Борисов</p>
<p>-----------------------------------------------</p>
<p> </p>
<p><img src="/uploads/editor/3.JPG" alt="" /></p>
<p><strong>Георги Борисов и Юз Алешковский</strong></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p>СОВЕТСКАЯ ПАСХАЛЬНАЯ</p>
<p> <br />Смотрю на небо с просветленным взором, <br />Я на троих с утра сообразил. <br />Я этот день люблю, как День шахтера <br />И праздник наших Вооруженных Сил.<br /> <br />Сегодня яйца с треском разбиваются, <br />И душу радуют колокола. <br />А пролетарии всех стран соединяются <br />Вокруг пасхального стола.<br /> <br />Там красят яйца в синий и зеленый, <br />А я их крашу только в красный цвет, <br />В руках несу их гордо, как знамена <br />И символ наших радостных побед.<br /> <br />Как хорошо в такое время года <br />Пойти из церкви прямо на обед, <br />Давай закурим опиум народа, <br />А он покурит наших сигарет.<br /> <br />Под колокольный звон ножей и вилок <br />Щекочет ноздри запах куличей, <br />Приятно мне в сплошном лесу бутылок <br />Увидеть даже лица стукачей.<br /> <br />Все люди – братья! Обниму китайца, <br />Привет Мао Цзэдуну передам, <br />Он желтые свои пришлет мне яйца, <br />Я красные свои ему отдам.<br /> <br />Сияет солнце мира в небе чистом, <br />И на душе у всех одна мечта: <br />Чтоб коммунисты и империалисты - <br />Прислушались к учению Христа.<br /> <br />Так поцелуемся давай, прохожая! <br />Прости меня за чистый интерес. <br />Мы на людей становимся похожими. <br />Давай еще!.. Воистину воскрес!<br /> </p>
<p>1960 г.</p>
<p> </p>
<p> </p>
