София Лорен, 80 г. чар по италиански

<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42002_pobUbgsTjoLx8fr4Q8nmmMWKIa7cYA.jpg" /></p> <p><span style="color:#252525">София Вилани Шиколоне</span> е родена в Рим, но израства в предградията на Неапол, отгледана единствено от майка си. Момичето е толкова слабо, че съучениците й я наричат &quot;клечката&quot;.<span style="color:rgb(255, 255, 255); font-family:arial,lucida grande,helvetica neue,helvetica,arial,sans-serif">femme fatale, Sop</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42002_RwTzkEhqnAmjjzVVG86QrQulgpbeFi.jpg" /></p> <p>&nbsp;&nbsp;<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42002_J74Eo3Nwl2mH1JI7lh9jFeMdFRMDq1.jpg" /></p> <p>&quot;Юношеството ми избуя със закъснение. На 15 г. се оказах в пищно и слънчево тяло, пълно с обещания и живот&quot;, разказва София Лорен в биографията си &quot;Вчера, днес и утре&quot;. Майка й я окуражава да отиде в Рим, за да бъде забелязана. На 16 г. тя пристига в столицата, а след нея и сестра й Анна Мария.&nbsp;След като печели конкурси за красота, София успява да пристъпи в света на киното, където получава няколко малки роли под псевдонима София Ладзаро.</p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="color:rgb(255, 255, 255); font-family:arial,lucida grande,helvetica neue,helvetica,arial,sans-serif"><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42002_J1leuHpIP2QRtXX6OmQhTZbEwd6Xlf.jpg" />&nbsp;Loren a marqu&eacute; de son glamour le cin&eacute;ma du 20&egrave;me si&egrave;cle. Elle f&ecirc;te aujourd&#39;hui son 80&egrave;me anniversaire, et son charme n&#39;a pas pris une r</span></p> <p>София Ладзаро става София Лорен през 1952 г. по време на снимките на &quot;Африка под моретата&quot;, след като е наречена така от продуцента на филма. Това е стартът на кариерата на тази щедра и слънчева красота, следват роли на пищни жени от народа, както в &quot;Златото на Неапол&quot; на Виторио Де Сика.<span style="color:rgb(255, 255, 255); font-family:arial,lucida grande,helvetica neue,helvetica,arial,sans-serif">ur &agrave; tour femme populaire ou femme fatale, Sophia Loren a marqu&eacute; de son glamour le cin&eacute;ma du 20&egrave;me si&egrave;cle. Elle f&ecirc;te aujourd&#39;hui son 80&egrave;me anniversaire, e</span></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42002_4ADZig4WnkZQhAyQboTQj62DNQJVc9.jpg" /></p> <p>В този период тя среща продуцента Карло Понти, който е по-възрастен с 20 г. от нея, женен и баща на две деца. Любовта им остава тайна в една страна, в която разводът е забранен. Но страстта побеждава: през 1957 г. те бягат в Мексико, където получават развод и разрешение да се оженят.<span style="color:rgb(255, 255, 255); font-family:arial,lucida grande,helvetica neue,helvetica,arial,sans-serif">t son</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42002_o8yQi3SYJsLsg2fqAeq8bsYJw9EQYT.jpg" /></p> <p>Любовта на София и Карло въпреки това е обречена на изгнание. При завръщането си в Италия, те са преследвани от правосъдието. Това е началото на американската кариера на София Лорен и на международната й слава (тук е по време на снимките на &quot;Гордост и страст&quot; на Стенли Крамър). Първото й признание идва с филма &quot;Черната орхидея&quot; на Мартин Рут през 1958 г.<span style="color:rgb(255, 255, 255); font-family:arial,lucida grande,helvetica neue,helvetica,arial,sans-serif">a carri&egrave;re</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42002_OSkcbPowKnbyTEJXWJ2XZpxGH3hwj7.jpeg" /></p> <p>София Лорен на кинофестивала в Кан през 1959 г.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42002_Bea0jSGzdm7YEmSwuXS5APElfx5a0c.jpeg" /></p> <p>През 1965 г.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42002_k1WpFuTGej3mEAhOlZKjXH1Il26ENG.jpg" /></p> <p>През 1960 г. двойката се завръща в Италия. Както се очаква, двамата са изправени пред правосъдието и бракът им е анулиран две години по-късно. Междувременно София Лорен триумфира в &quot;Чочарка&quot;, друг филм на Виторио Де Сика. Ролята й редом до Жан-Пол Белмондо й носи вълна от награди, сред които за женска роля в Кан и &quot;Оскар&quot; за най-добра актриса.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42002_tN174WoRdzwsWIF3l6wqnYJTxWETDv.jpg" /></p> <p>София Лорен продължава сътрудничеството си с Виторио Де Сика с &quot;Бокачо 70&quot;, както и &quot;Брак по италиански&quot; през 1964 г.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42002_qEcjv7zFViG0I5e9KUllgHhERcN3s0.jpg" /></p> <p>За да се ожени за София, Карло Понти постига споразумение с първата си жена, Джулиана Понти. Тримата заминават за Франция, където разводът е разрешен, и стават френски граждани. Така Карло и Джулиана могат да сложат край на брака си през 1965 г. На следващата година двамата със София се женят за втори път в Севр, близо до Париж.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42002_dGVRGbkbFxN7aK31PwZEO8VkiegSwv.jpg" /></p> <p>В Женева се ражда първият им син, Карло Младши, на 29 декември 1964 г., който е представен на пресконференция в учебната зала в болницата. Двамата имат и втори син - Едуардо, роден през 1973 г.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42002_7O9jDR8t4NRKMKcVao1G1J55BSxSrO.jpg" /></p> <p>София Лорен с Едуардо и Карло през 1975 г.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42002_nAsAymmIoXCTPy1Dt9gsMJjcpQR5Vj.jpg" /></p> <p>С ролята на Антониета Еторе Скола дава на София Лорен последната й голяма роля на екрана във филма &quot;Един особен ден&quot; през 1977 г. Там тя играе с друга легенда на италианското кино - Марчело Мастрояни, с който си е партнирала 12 пъти.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42002_JYiFsW2f15HAv9SFHOPOxzaBee3uP3.gif" /></p> <p>През 1991 г. София Лорен получи &quot;Оскар&quot; за цялостната си кариера от ръцете на Грегъри Пек.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42002_QDpFHaTiJoFjs8ikGySmlYi1T5fenv.png" /></p> <p>Няколко месеца преди 80-ия си рожден ден София Лорен отиде на кинофестивала в Кан, откъдето преди 44 г. тръгна нейната кариера с филма &quot;Чочарка&quot;.</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>