Шефът на "Репортери без граница" преди година: У вас пресата не е в ролята си на четвърта власт

<p><strong>- Каква е вашата диагноза за свободата на медиите в България днес?</strong></p> <p>- За съжаление тя е много лоша. Четирите основни причини за нашите тревоги са главно икономически, но не заради кризата. Кризата е фактор навсякъде по света по сходен начин. Истинският проблем за кризата в медиите е в общата им организация.</p> <p>Проблемът в България е, че самият пазар, който беше организиран през 90-те г., се държи от една съвкупност от хора, които са овлядали контрола в ключовите сектори на икономиката &ndash; транспорт, инфраструктура, строителство и т.н., и те са единствените, които имат финансовата способност да притежават медии, нещо, което си остава много скъпо.</p> <p>Във Франция на практика имаме идентични проблеми: има медии, притежавани от хора, които зависят от договори с държавата, а това винаги поставя подобни въпроси. Проблемът в България е, че на пазара има изключително много заглавия, телевизии, радиостанции и няма икономическа логика в система с толкова много възможности. Ясно е, че има игра във финансирането на медиите &ndash; кой за какво ги притежава, кой за какво ги използва. Тук изчезва общественият интерес, защото сте изправени пред хора, които ги използват за други цели &ndash; за да спечелят изключително важни обществени поръчки.</p> <p><strong>- Какво е мястото на политиците в тази картина?</strong></p> <p>- Вашата политическа класа по дефиниция, повече или по-малко, принадлежи към същия кръг. Тя е организирана около бившите служби, армията на бившия режим и т.н. Цялата тази система, реформата е едва от двайсетина годити. Не съм луд да кажа: <em>Трябва само да щракнем с пръсти и всичко ще върви добре.</em> Не е толкова просто.</p> <p>Проблемът е, както посочихте в изказването си (Оливие Базил се обръща към Явор Дачков &ndash; б.а.), как Европейският съюз е могъл да повярва в момента на присъединяването на България и Румъния, че не е видял тази система. И днес той прави същите грешки с Балканите. ЕС е на път да присъедини Сърбия и Черна гора, защото ще плати за мира. Това е много сериозно, защото ще присъедини цяла една система с хора, които имат финансовите средства утре да купят нашите собствени вестници. Като се имат предвид мнозината руснаци, купили европейски медии, защото имат финансовите възможности, това е система, която е много сложна и щом е толерирана в една страна членка, аз не вярвам, че ние сме само 27 в ЕС.</p> <p>Начинът, по който е организиран рекламният пазар в България, начинът, по който е поставена институционалната реклама &ndash; все още няма възможност в България да се разбере къде отиват сумите, при кого отиват. Достатъчно е да отидете в София, за да видите купищата вестници сутрин, които, когато минете вечерта, си стоят там. Значи няма нито един продаден вестник, следователно няма икономическа жизнеспособност за тези заглавия. Има финансиране, различно от продажбите. Много добре знаем, че е скъпо да се издава вестник дори в София.</p> <p>&bdquo;Трансперънси Интернешънъл&rdquo; показа, че медиите у вас служат отчасти за машина за пране на мръсни пари през системата, главно през рекламата. Това е наистина много сложен пазар. И истината е, че в основата проблемът не е свободата на пресата.</p> <p><img src="/uploads/editor/PLAKAT2.JPG" alt="" /></p> <p><strong>- Кои са другите елементи в тази картина, която рисувате?</strong></p> <p>- Има юридически аспект. Имате стар кодекс за печата, който е действал дълго време и лека-полека се променя външно. Тук отговорност има цяла Европа, защото вие сте част от една Европа, която в момента се променя напълно в сферата на свободата на пресата. Във всички национални парламенти, в която и да е страна, има куп закони, които се променят, за да се преразгледа достъпа до обществена информация, тайната на източниците, правото на автоматичен отговор, възможността да се наказват клеветите с огромни глоби, това е глобален процес в целия Европейски съюз. И България трябва да използва случая, за да отиде към реформи.</p> <p>Разбира се, трябва да има снемане на наказателната отговорност, но в същото време сумата на глобите е толкова голяма, че когато сте независим журналист, няма да поемете риска да публикувате във вестник, който ще ви каже: <em>Ти се оправяй след това.</em> А това е реална автоцензура на юридическо ниво.</p> <p>Освен това имате правосъдна система, за която, за съжаление, всички българи знаят, че страда от ендемична корупция, защото съдиите са много зле платени. От момента, в който плащате за съдебната система по-малко отколкото за туристически гид, е сигурно, че корупцията се настанява в правосъдието, което понякога не познава законодателството в сферата на свободата на пресата, реформите са толкова съществени, че съдиите не са обучени за тях, а понякога не ги прилагат от добросъвестност.</p> <p>В законодателната област имате достъп до обществена информация. Това наистина е нещо, което е разрешено вече в България, и се подобрява на базата на текстовете, но не благодарение на политическата воля, а защото неправителствените организации работиха много в тази област. По-точно &bdquo;Медии за демокрация&rdquo;, има и няколко големи неправителствени организации от адвокати, които много работиха за тези текстове, за да могат журналистите да получават информация, опирайки се на този закон.</p> <p>Дават обществена информация, но в такива срокове, че тя вече не може да бъде използвана. Така че това значително забавя машината. В резултат съдебната система непрекъснато дисфункционира. Все още не сме в ситуацията на Черна гора, където медиите са преследвани по съдебен ред на всеки два дни, но като цяло правосъдието не стои зад пресата за подобен род неща.</p> <p>Имате политическа класа, произлязла от старата система на Тодор Живков. Без да правя сравнение, нещо подобно се случва сега в страните от &bdquo;Арабската пролет&rdquo;. Пада един режим и цели сектори бързо са овладявани от хора, които са влагали пари от години. Това са хора от старата система, които, когато видяха, че Горбачов започва своята перестройка, влагаха пари навсякъде в продължение на 10-15 г. Изведнъж те се оказаха готови да вложат пари в икономиката и да поемат контрола в цял сектор, включително и в политическата сфера.</p> <p>У вас пресата не е в своята роля на четвърта власт. Това е очевидно: ако от страна на политиката има неизпълнено обещание, задължение на пресата е да го изтъкне. Тази реформа ще дойде с новото поколение. Виждам, че българите пет пари не дават да разберат дали някой е бивш агент или не. Това е важно за историята на България, важно е за общата система да се осъзнае, че начина, по който са организирани днес програмите, е повече или по-малко сходен с начина, по който са организирани службите. Но това поколение ще мине, това е сигурно. Ще бъде сложно.</p> <p>Не казвам, че всички олигарси или всички хора, които притежават медии в България, са бивши агенти. Но престъпните групировки са транснационални. Има черногорска мафия, има руска мафия и т.н. Това е геостратегия, но България е централна. Това не е само страна. Това е &bdquo;Набуко&rdquo;, &bdquo;Южен поток&rdquo;, цялата енергийна политика на ЕС. Това е врата към Турция, към Централна Азия, това е ключова страна. И да няма в България преса, способна да предизвика собствените си управляващи, е също толкова важно. Но това е нещо, което самите европейски журналисти не искат да го видят. Казват им: <em>Това е проблем само на една страна членка</em>. Това ще ви засегне пряко на много други нива.</p> <p>Вие сте журналисти и трябва да признаете, че много от тези, които практикуват тази професия, са зле образовани, слабо образовани, произвеждат информация с лошо качество. Има много журналисти които карат луксозни джипове, има корупция в самата журналистика...</p> <p><img src="/uploads/editor/DACHETO1.JPG" alt="" /></p> <p><em>Зам.-главният редактор на в. "Галерия" Явор Дачков резюмира случая "Мишо Бирата" на изслушването в Европейския парламент</em></p> <p><strong>- Какво ще стане във вашата родина, във Франция, ако се появи информация, че министър-председателят ви оказва протекция на контрабанда на алкохол? В България проблемът не е в липсата на информация, а на реакция от страна на обществото, на медиите, на институциите за разговорите на премиера за Мишо Бирата.</strong></p> <p>- Проблемът е, че българите вече не се интересуват от това &ndash; аз мога да ги разбера &ndash; защото са свикнали със скандалите. Имам приятели в България в различни сфери, хора, които не са журналисти и които казват, че не си купуват вестници, с думите: <em>Това, което ми казват, го виждам всеки ден.</em></p> <p>Проблем имат и самите журналисти, които не успяват да се организират. Вижте днес (миналата година на изслушването в ЕП - б. пр.) дори синдикатите не са тук и ще кажат, че не са поканени, но това не е вярно. Ако нямате синдикат в Европейския парламент, всички синдикати по света ще ви се нахвърлят с думите, че това е скандално. Първият, когото един депутат ще покани, са синдикатите. Това е политически въпрос. Самият факт, че те не са тук, показва, че синдикатите не са способни да се организират. Това говори много за самите хора, за доверието, което имат в собствените си медии.</p> <p>Големият риск е, че оттук нататък, както в много страни - България не е изключение, хората започват да търсят в интернет. Тогава проблемът е още по-голям, защото там има малка достоверност на източниците. Много е трудно да се намерят достоверни източници в блоговете &ndash; кой, как...</p> <p>Но както ми поставяте въпроса, ако такъв скандал възникне у нас, пада правителството. Вие сте в ситуация, в която се говори ни повече, ни по-малко за министър-председателя. Аз не познавам всички подробности. Но в даден момент българският политически елит трябва да осъзнае как е постъпил в този сблъсък, освен ако пет пари не дава.</p> <p>Мнозина от тях бързаха към ЕС не поради обществен интерес, не заради гражданите. Те бързаха към ЕС, защото знаеха, че там има финансова манна, която ще дойде с членството, и ще им позволи да овладеят системата, чрез която да вземат част от нея. Затова толкова години част от европейската помощ, структурна и друга, беше отклонена.</p> <p>Защо го направихме? Не защото това е държава членка, а защото ние мечтаем да имаме мрежа от магистрали от България към целия регион, за да можем ние да имаме пътища към Централна Азия, да привлечем цялата тази икономика. И затова все още няма пътища в България. Това е така, защото част от тези фондове бяха отклонени.</p> <p>...</p> <p>Въпросът е по-фундаментален. И това поисках от издателите. Има два издателски съюза и аз им казах: първото нещо е да публикувате списък на акционерите и ако не можете да го направите, това говори много за свободата на пресата. Ако не си в състояние като издателски съюз да признаеш, че пазарът не може да издържи финансово по този начин, че е фатално подправен, че не в броя на заглавията се изразява плурализма.</p> <p>Франция днес има само десетина национални всекидневника, не говоря за регионални. Вижте англичаните. За съжаление, всички закриват вестници, но това е системата, това е пазарът. А в България можело &ndash; кой ще повярва на подобно нещо?! И първият, който трябва да го каже, е Съюзът на издателите. Това трябва да обяснят не журналистите, а професионалните организации на издателите, самите собственици на медии, и тук се връщаме в началото &ndash; тези собственици нямат никакъв интерес да ни го кажат. Той е организиран не за да бъде пазар на информация, а за да бъде пазар на влияние, на игри.</p> <p>Както казах, за съжаление, понякога трябва да четеш таблоидите, жълтата преса, за да разбереш кой какво е направил.</p> <p><em>Интервюто взе Галя Дачкова</em></p>