Ромен Гари и Джийн Сибърг: двама скитници в търсене на щастието

<p>Дипломатът е известен. През 1956 г. е получил наградата &bdquo;Гонкур&rdquo;. Той е фантастично създание. Ромен Гари. Разказва, че е незаконен син на Мозжухин, руската звезда на нямото кино. 22-годишната актриса го слуша. През това време Морьой разговаря с писателката Лесли Бланч, съпругата на Гари. Между писателя и актрисата скоро започва връзка. В началото Лесли Бланч си затваря очите. Гари и Джийн пътуват. Тези пътувания не могат да измамят никого. Настаняват се в Париж, на ул. "Дьо Бак" 108. Джийн е заслепена от ерудицията на Гари. Той я кара да чете Балзак, Достоевски, &laquo;Мадам Бовари&raquo;. Отсега нататък родената в Маршалтаун, щата Айова, малка американка ще се облича в &laquo;Диор&raquo; и &laquo;Живанши&raquo; и ще си прави кокове а ла Грейс Кели.</p> <p>***</p> <p>На 2 декември 1980 г., в 16.30 часа, Ромен Гари ляга в леглото, преди да изстреля куршум в устата си. Оставил е писмо до издателя си: <em>Никаква връзка с Джийн Сибърг. Умоляват се страстните любители на разбитото сърце да се насочат другаде</em>. Оръжието е револвер &laquo;Смит енд Уесън&raquo; от специалния 38 калибър. Гари го е купил преди да срещне Джийн Сибърг. Петнадесет месеца по-рано тя е намерена мъртва на задната седалка на колата си, завита в одеяло. В ръката й - прощално сбогом до нейния син без дата. Разследването така и не установява дали е самоубийство, но няколко седмици по-рано един мъж я е задържал, когато се е опитала да се хвърли на релсите в метрото.</p> <p>Нищо не предполага такава развръзка: той, литовски евреин, роден през 1914 г., а тя, малката американка от Средния Запад, родена през 1938 г. Нищо, освен една голяма самота, лошата самота, тази, която ви смазва, вместо да ви помогне да дишате, както казваше Гари.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/JEAN.jpg" alt="" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Двамата се срещат през 1959 г. в Лос Анджелис. Тя е гостенка на масата на Гари, консул на Франция, придружена от младия си съпруг, френски адвокат. На безкрайно финото й лице, огромни очи, които не изпускат Гари от поглед. <em>Джийн Сибърг човек можеше само да я обича</em>, казва големият фотограф от снимачните площадки Боб Уилоуби.</p> <p>През 1956 г. колежаннката Джийн Сибърг участва в конкурс, за да стане кинозвезда. Явяват се 18 хил. момичета, които мечтаят да бъдат Жана д&rsquo;Арк в бъдещия филм на Ото Преминджър. Боб я среща на финала. Трогнат от изолираната хлапачка, той я кани на обяд. Тя приема с усмивка, пълна с благодарност. Когато на масата сервират артишок, тя го поглежда, без да го докосне, след това признава, че никога досега не е виждала. Развълнуван, Боб е спечелен завинаги: <em>Тя беше малко изплашено 17-годишно момиче</em>. Боб, който има четири деца, които е отгледал далеч от Холивуд, знае, че <em>киното не е добър свят. Той взема всичко</em>. Най-вече от жените. Той притежава изключителни документи, защото е бил фотограф при заснемането на "Света Жана" и "Добър ден, тъга" на отвратителния Ото Преминджър с младата неопитна актриса. Боб казва, че никога не е виждал подобна смелост.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/BELMONDO.jpg" alt="" width="624" height="364" /></p> <p><em>С Белмондо в "До последен дъх"</em></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>Метаморфозата </strong></p> <p>Когато среща Ромен Гари, Джийн току-що е завършила "До последен дъх", филма на Годар, който ще й донесе слава. Невинността и уязвимостта на младата жена едновременно вълнуват и плашат писателя. Той гледа на нея като на дете, мисли си, че може да й помогне. След няколко седмици съвместен живот, Гари признава на свой приятел, че Джийн има такъв сексуален апетит, че едва успява да го задоволи. Филмът на Годар, който излиза през пролетта, става хит в САЩ. За няколко седмици Джийн се превръща в модел, на чиято къса прическа, дънки и тениска с надпис "Хералд трибюн" започват да подражават.</p> <p>На 2 юли 1960 г. френската телевизия прави интервю с Джийн Сибърг. Студентката от "До последен дъх" е отстъпила място на млада жена, която знае как да улови светлината. Журналистката я измъчва с жестоки въпроси за интимния й живот. Срещу нея е меката усмивка на високата едва 1,56 м. актриса. Сибърг грее. Нищо не накърнява достойнството й. Гледайки този архив, човек си дава сметка, че Джийн Сибърг е смела. Ромен Гари беше добър, Джийн Сибърг беше смела. И двамата бяха от рядък вид.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/GARY-3.jpg" alt="" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Междувременно, седем години щастие, съхранени между редовете на "С. или надежда за живот", хубавата книга, написана от техния син Диего, роден през 1963 г. Двойката се настанява в просторен апартамент на ул. "Дьо Бак" 108, там, където Гари се самоубива по-късно. Шикозна като парижанка, Джийн се облича в големите модни къщи и се вози в Шевролет Камаро или Остин Принцес. Гари кара син Ягуар. Гардеробът му е театрален: боливийско пончо, костюми, ушити по мярка от бял лен, поръчан в Макао, военно облекло а ла Кастро, стотици вратовръзки. Ромен Гари е отгледан от майка си, която, доста преди юношеството, вече е предначертала съдбата му: той ще бъде пилот, дипломат и голям писател. Той се старае да не я обвинява. Независимо дали се сражава в Свободните френски сили на генерал Де Гол или става голям писател, в него остава едно преструващо се дете: той никога не се излекува напълно от своята майка.</p> <p><strong>Залезът</strong></p> <p>Апартаментът е обновен от моден декоратор, бронзовите постаменти за лампите и библиотеките са дело на Диего Джакомети. Петима души са на тяхно разположение, на това на сина им, осемте котки и един тукан. Джийн и Ромен вечерят в Белия дом, тет-а-тет с Джаки Кенеди и Джон Кенеди, който е гледал и е харесал "До последен дъх". Малкият Диего е отглеждан от гувернантката Йожени, която нарича "мамо". Всички прекарват няколко месеца в Пуерто Андракс, където Ромен Гари е построил къща. Сибърг още повече се разхубавява. Култивира се в Школата към Лувъра. През 1967 г. Ромен Гари снима прекрасния "Птиците идват да умрат в Перу". Ролята на героинята, млада и фригидна нимфоманка, се изпълнява от Джийн. От нея и от еротичните й терзания<strong>, </strong>той заснема само лицето, свито в конвулсии от страданието.</p> <p><em>Гледаха на нея като на нимфоманка, тя даряваше от личността си, от красотата си, от тялото си, след като вече беше дала всичко останало, тя споделяше така да се каже демократично</em>, пише синът й. Сибърг е разкъсана между изискванията на една пуританска душа и своите импулси.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/GARY-4.jpg" alt="" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>Времето се разваля. Наивна идеалистка, както повечето шикозни радикални актьори по онова време (Джейн Фонда, Кандис Берген), Джийн Сибърг се бори за граждански права, срещу расизма, Тайната въоръжена организация (OAS) и фашистките генерали. Носи тениска с надпис "Че Гевара". Когато решава да помогне активно на "Черните пантери", прави неподходящи запознанства и се влюбва в психотичен активист, който е извършил убийство. През 1968 г. Ромен Гари, имитирайки любимия си поет Пушкин, предизвиква на дуел Клинт Истууд, с когото Джийн е имала идилия по време на снимките на един уестърн. Умишлено театрален, Ромен преиграва. Диего, който е дошъл при майка си през ваканцията, си спомня, че баща му дал пресконференция по време на снимките, за да обяви, че се развежда. Гари се връща във Франция с Джийн, но апартаментът на ул. "Дьо Бак" е разделен на две. В едното крило живее и работи Ромен. Джийн дели другото със сина си и гувернантката, дори и след развода по взаимна вина през 1970 г.</p> <p><strong>Клеветата</strong></p> <p>В аерограма на ФБР от 5 юни 1970 г. се чете следното: <em>Поискано е позволението на бюрото за публикуването на факта, че Джийн Сибърг, добре позната киноактриса, е бременна от -----. Това ще бъде направено, като се даде новината на журналистите от светските издания в района на Лос Анджелис. Струва ни се, че евентуално публикуване на затруднението на г-ца Сибърг би могло да й причини известно притеснение и да послужи за намаляване на имиджа й пред публиката...</em></p> <p>От телефонно подслушване ФБР научава, че Джийн желае да износи бременността си. Не от чернокож активист от "Черните пантери", както твърди "Лос Анджелис таймс", информиран от ФБР, а от мимолетен мексикански любовник. Ромен предлага да признае детето. В неговите очи майка и дете са свещени и мъжете трябва да им помагат и закрилят. След опит за самоубийство Джийн ражда мъртво момиченце.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/Diego_Gary-.jpg" alt="" /></p> <p><em>Диего Гари (вдясно) с баща си на погребението на майка си</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Ромен Гари публикува във "Франс соар" джентълменско писмо:</p> <p><em>От 14-годишна възраст тази дъщеря на Средния Запад подкрепя правата на чернокожите в страната си. Тогава трябваше на всяка цена да се обясни нейния ужас от расизма със сексуални наклонности. Трябваше на всяка цена да се докаже, че една бяла жена, която все още вярва в американската мечта за справедливост и братство, мечтата на Джеферсън и Линкълн, се интересува в действителност от чернокожите само защото те са се превърнали според смахнатите расисти в много привлекателни символи на забранения плод</em>.</p> <p>Преди да погребе бебето си в Маршалтаун, Джийн го излага в стъклен ковчег, за да покаже, че то е бяло. Психическото й равновесие се пропуква. Тя си говори с хладилника.</p> <p><strong>Самоубийствата</strong></p> <p><em>Ромен, любов моя, (...) Когато ти направи филма, с толкова малко помощ от когото и да било около теб, донякъде целта ти беше да спасиш живота ми. В точния смисъл на думата. Никой - и най-вече аз - не мислеше, че ще бъда способна да работя отново, че ще намеря психическите източници и физическата сила. А ти знаеше, че за мен е въпрос на оцеляване да намеря отново дисциплината и силата да работя</em>.</p> <p>Тя пише това писмо след излизането на филма <em>Kill</em>, смазан от критиката. За да не позволи на Джийн да изпадне в лудост, Гари се опитва да й даде причина да стане, да се облече, да се храни. Филмът е пълен провал. Междувременно Гари има многобройни връзки с много млади жени, но остава внимателен към Джийн, помага й финансово, дори и след като тя се омъжва отново през 1973 г. Когато тя се разделя и с третия си съпруг, Гари прекарва всяка Коледа с нея.</p> <p>След откриването на тялото на Джийн Сибърг, Ромен Гари свиква пресконференция в издателство "Галимар" и разобличава отговорността на ФБР за депресията, която я е накарала да се самоунищожи. Той подчертава, че седем пъти тя е опитвала да се самоубие, най-често на датата, на която е годишнината от загубата на малкото й момиченце. Агент на ФБР ще потвърди: <em>&nbsp;</em><em>Да, ние я оклеветихме, за да я неутрализираме</em>.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img src="/uploads/editor/GARY-5.jpg" alt="" width="629" height="426" /></p> <p><em><strong>Джийн Сибърг и Ромен Гари</strong></em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>