- 10 Sep 2020
- 143
- 2
ПРЕДИ 35 Г. АЗ МОЖЕХ ДА БЪДА ТРЕЙВЪН МАРТИН". На 19 юли, по-малко от седмица, след като обяви в изявление, че САЩ "са правова държава" и "съдът проговори", Барак Обама смени тона при внезапна поява в залата за пресконференции на Белия дом. Развълнуван, президентът на САЩ се опита да успокои гнева, който обзе част от Америка, след като на 13 юли във Флорида Джордж Цимерман беше оправдан за убийството на Трейвън Мартин, млад чернокож на 17 г., убит с куршум през февруари 2012 г. Самопровъзгласил се за шеф на квартална милиция, 29-годишният Цимерман взел младежа с качулка на главата за крадец.
<p>Той пледира за законна самоотбрана, а съдът, съставен от шест бели жени, едната от които испаноговоряща, отсъдиха в негова полза. Повечето от милионите туитове, постнати след присъдата, повдигаха расовия въпрос: "А ако Цимерман беше чернокож?", "А ако Мартин беше бял?". Някои дори припомняха за Декстър, серийния убиец от телевизионния сериал, който трябвало "да се заеме" с Цимерман.</p>
<p>За афроамериканската общност това е прекалено, защото оправдаването на Джордж Цимерман се вписва в контекст на възраждане на расовите напрежения. Говорейки за страна, "опустошена от расизма", уводна статия в "Ню Йорк таймс" твърди, че "този случай не може да бъде разглеждан по друг начин, освен като тъжна демонстрация на състоянието на отношенията между расите в тази страна".</p>
<p>Три седмици по-рано, на 25 юни, Върховният съд на САЩ обяви за недействителен един законов стълб на борбата за граждански права. Един текст от 1965 г. поставяше под контрола на Вашингтон девет щата, повечето със сегрегационистко минало, за всяка реформа на техния изборен кодекс, така че да бъде възпрепятствана всяка расова дискриминация. Текст на Върховния съд го обяви за противоконституционен, предизвиквайки гнева на малцинствата и на Барак Обама, който каза, че е "дълбоко разочарован".</p>
<p> </p>
<p><img src="/uploads/editor/OBAMA3.jpg" alt="" /></p>
<p> </p>
<p>Гръбначен стълб на <em>Voting Rights Act</em> (закон за избирателните права), законът сложи край на практиките, предназначени да попречат на чернокожите да отидат до урните (тестове за писане, четене, такси, произволни разпити, от които белите бяха освободени). Неотдавна той попречи на Тексас да пристъпи към преразпределение на избирателните секции и да изисква от избирателите да представят лична карта, за да гласуват (повечето афроамериканци нямат такава).</p>
<p>Дори и ако Върховният съд оставя отворена врата, оправдавайки намесата на федералната власт при "изключителни обстоятелства", той не поставя под въпрос факта, че местните власти ще определят правилата за достъп на населението до вот. Решението задоволява консерваторите, които бяха обвинени от демократите, че ги лишават от част от техните избиратели. "Страната вече не е разделена, както през 1965 г.", оправда се Върховният съд, смятайки, че "близо петдесет години (по-късно) нещата са се променили много".</p>
<p>За мнозина присъдата "Цимерман" показва обратното. В името на чернокожата общност пастор Ал Шарптън, основател на <em>National Action Network</em>, организация за защита на гражданските права на чернокожите, призова за демонстрация на 24 август във Вашингтон, т.е. четири дни преди 50-та годишнина на историческия поход на Мартин Лутер Кинг и на неговата реч "Имам една мечта".</p>
