Преди 30 г. Михаил Горбачов дойде на власт в СССР

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49123_lN7GzSVPXssOC9CYbcYqhXfXidrQ1q.jpg" style="height:298px; width:530px" /></p> <p><em>Михаил Горбачов и съпругата му Раиса на официално посещение в Париж през октомври 1985 г. заедно с кмета на френската столица по онова време Жак Ширак и съпругата му Бернадет</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px">Идването на власт на този млад човек с впечатляваща кариера, опитен, очевидно в добро здраве, непринадлежащ към поколението, което е познавало Сталин, е възприето от Запада като смяна на караула в съветския ръководен екип. И като добро предзнаменование за отношенията Изток-Запад.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Новият лидер е смятан от американците по-скоро за прагматик, отколкото за идеолог. Което е коз във възраждащия се диалог със САЩ и в преговорите за ограничаване и съкращаване на оръжията (преговорите в Женева). Впрочем Горбачов е съумял да спечели европейските лидери по време на пътуванията си в чужбина, в качеството си на представител на Министерството на външните работи, по време на своя предшественик.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Във вътрешен план Горбачов трябва да се справи с икономическите трудности на Съветския съюз и да започне реформи. Но през този месец март на 1985 г. все още никой не знае, че бъдещият президент на СССР и баща на &quot;перестройката&quot; и гласността отчасти ще бъде отговорен за рухването на СССР.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Михаил Горбачов е назначен за генерален секретар на партията по-малко от пет часа след новината за смъртта на Константин Черненко. За да бъде издигнат Андропов, са били нужни 48-часови дебати; за Черненко - четири дни.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Тази бързина показва, че Михаил Горбачов е имал идеалния профил.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>На 54 г. той съчетава младостта и опита. </strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">Както се вижда през декември 1984 г. по време на триумфалното му посещение във Великобритания, той има усмивка, която пленява западняците. Както показва неговото издигане до върха на съветската йерархия, Горбачов притежава твърдостта, необходима за оцеляването в една среда, в която изпъкват само най-силните и най-безскрупулните.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Първият му коз: заедно с Григорий Романов, основния му конкурент, той се отличава с две лица. За разлика от другите ръководители, които са или едното, или другото, той е едновременно секретар на ЦК на КПСС и член на Политбюро. Погледнато исторически, избираемостта на генералния секретар на партията, се ограничава до онези, които заемат няколко длъжности едновременно.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Горбачов притежава всички компетентности. Най-напред Политбюро му поверява отговорността за селското стопанство.&nbsp;След това неговата сфера се разширява, обхващайки голяма част от икономиката, идеологията, ръководството на безбройните функционери на комунистическата&nbsp;партия и немалка част от&nbsp;външните работи.</span></p> <p><span style="font-size:14px">В момента, в който най-закоравелите апаратчици се тревожат за търканията в съветската машина, Горбачов бързо става защитник на няколко проекта за реформи - на полето, както и в завода.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Така&nbsp;например той е благосклонен към вдигането на ограниченията върху частните парцели.&nbsp;Начин да се съобрази с реалността: 3-те процента от засадената площ, отдадена от колхозите на техните служители, осигуряват 30 на сто от селскостопанската продукция на СССР. Горбачов препоръчва също така и&nbsp;система на &ldquo;колективни договори&rdquo;, при които селски бригади самостоятелно изпълняват трудовия си план, а възнагражденията варират в зависимост от обема на реколтата.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Две лица</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">Подобен е&nbsp;подходът на Горбачов в промишлеността, където окуражава&nbsp;частната&nbsp;инициатива. Същевременно огромните министерства, всяко едно&nbsp;от които контролира отделен бранш, трябва да бъдат премахнати, а тяхната дейност да се&nbsp;децентрализира на нивото на федералните републики и дори на областите.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Накратко, пред Черненко, който, подобно на Брежнев, предпочиташе да не прави нищо, отколкото да рискува да дестабилизира системата, Горбачов не спира да подкрепя идеите на Андропов. Произнасяйки първата си реч, той не се поколебава да обяви през декември 1984 г.:&nbsp;&ldquo;Дошло е времето да се направят дълбоки трансформации не само в икономиката, но и в социалните отношения като цяло.&quot;</span></p> <p><span style="font-size:14px">При пътуванията си в чужбина Горбачов показва и&nbsp;двете си лица. В Лондон той е толкова любезен, че западната преса, която вече е направила грешката да вземе Андропов за либерал, множи комплиментите си за &ldquo;апостола на промените в Кремъл&rdquo;. А самата&nbsp;Маргарет Тачър заявява: &ldquo;Харесвам Горбачов. Ние можем да работим заедно&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Три месеца по-рано, в София,</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">новият съветски номер едно, точно обратното, е бил &ldquo;господин ньет&rdquo;. Кремъл го е назначил, за да съобщи на Тодор Живков, както и&nbsp;на Ерих Хонекер, ръководителя на ГДР, че&nbsp;лидерът на България трябва да анулира посещението си в Бон.</span></p> <p><span style="font-size:14px">При публичните си изявления новият генерален секретар не казва нищо, което навежда на мисълта за скорошна промяна на дипломатическия избор на СССР. Тъй като външната политика изразява консенсуса в Политбюро, пред промяната Горбачов ще предпочете приемствеността.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Това&nbsp;е впрочем смисълът на посланието, публикувано на 11 март 1985 г. съвместно от&nbsp;Централния комитет, Президиума и Министерския съвет: &ldquo;Съветската държава ще продължи своите усилия, за да консолидира позициите на социализма в света, за да избегне ядрена катастрофа и за да осигури траен мир&rdquo;.&nbsp;Със следното заключение: &ldquo;СССР не застрашава никого и не търси военно превъзходство. Но той няма да позволи друга страна да си присвои това превъзходство&rdquo;.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Впечатляваща биография</strong></span></p> <p><span style="font-size:14px">Роден през 1931 г. в селско семейство в района на Ставропол, в южната част на Русия, Горбачов е блестящ студент. Той завършва последователно право и икономика на селското стопанство.</span></p> <p><span style="font-size:14px">След завършването на университета той започва кариера на апаратчик. През 1966 г. е ръководител на партията в града, през 1970 г. - в областта. През 1971 г. влиза в Централния комитет. Кандидат-член&nbsp;на Политбюро, през 1978 г. той става пълноправен член на висшия партиен орган.</span></p> <p><span style="font-size:14px">От гледна точка на съветските обичаи, изпълнени с мудност и предпазливост, това е впечатляваща биография.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Горбачов винаги е успявал да си намери ментор. На първо време това е Михаил Суслов, пазителят на ортодоксалната идеология, който също е тръгнал като ръководител на партията в Ставропол. Именно с подкрепата на този&nbsp;&ldquo;кардинал&rdquo; се обяснява влизането на Горбачов в Политбюро на ЦК на&nbsp;КПСС.</span></p> <p><span style="font-size:14px">След това Горбачов се ползва от&nbsp;помощта на Андропов. И тук контактът е установен в Ставропол. Андропов е родом от този град и когато се прибира по време на отпуск, там го посреща Горбачов.&nbsp;<span style="line-height:1.6em">Сътрудничеството им&nbsp;продължава и&nbsp;в Москва. А когато&nbsp;Андропов става държавен ръководител, Михаил Горбачов е човекът, с когото той&nbsp;споделя идеите си&nbsp;за реформи.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px">Но Горбачов трябва да приеме компромиса на друг преход, когато Андропов умира.&nbsp;Противно на прогнозите на много наблюдатели, не той е наследникът. Наследникът е&nbsp;Черненко.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><strong>Тогава Горбачов подготвя бъдещето</strong>&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Андропов е сменил девет от 23-мата&nbsp;шефове на отдели в Централния комитет и един от всеки петима областни ръководители на комунистическата партия. По времето на Черненко, Горбачов, който контролира партийните кадри, продължава тази подривна дейност.&nbsp;Когато президентът умира, има няколко месеца, през които Горбачов&nbsp;разполага със своята клиентела.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Към политическата сила се прибавя образът. Елегантността и умът&nbsp;на г-жа Горбачова приятно изненадват англичаните.&nbsp;</span></p> <p><span style="font-size:14px">Основният конкурент, Григорий Романов, също притежава сила (той е на 62 г.) и минало. Но, обратно на Горбачов, за да привлече избирателите, той разчита на своята репутация на корав човек.&nbsp;<span style="line-height:1.6em">Реч след реч, Романов&nbsp;не говори, за да мотивира гражданите, а за да командва масите. Ключовите му думи: &ldquo;бдителност&rdquo;, &ldquo;дисциплина&rdquo;, &ldquo;необходимост да се прочисти страната от консуматорските изкушения&rdquo;. Той описва САЩ като &ldquo;бърлога на реакционери&rdquo;, която е от управлявана от &ldquo;ястреби империалисти&rdquo;.</span></span></p> <p><span style="font-size:14px">Освен това, в сравнение с Горбачов, неговата политическа база (апаратът в Ленинград) е тясна: не национална, а само провинциална. Не му достига и това, че не е допълнил своята военнопромишлена специалност с други икономически сфери. Познанието му за външния свят е ограничено. Освен това Романов, който носи същото име като последната царска династия, дразни със своите маниери.</span></p> <p><span style="font-size:14px">Сега трябва да се отвори пътят&nbsp;за новото поколение.</span></p> <p><span style="font-size:14px"><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></span></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <div>&nbsp;</div> <div>&nbsp;</div>