- 10 Sep 2020
- 185
- 3
През април 2007 г. естонските власти демонтираха паметника на Червената армия в Талин. Демонтажът предизвика масови демонстрации на етническите руснаци в Естония. При сблъсъците с полицията тогава загина един човек, а поне 40 бяха ранени. Премахването на паметника беше осъдено и от руските власти, които обявиха, че ще вземат ответни мерки. Провокирана от руската реакция на 9 май 2007 г. покойната вече Елена Бонер публикува писмо до редакцията на Грани.ру. Известната руска правозащитничка, която почина на 17 юни тази година, е участвала в Отечествената война като доброволка. По времето на Брежнев е заточена заедно със съпруга си акад. Андрей Сахаров в Горки. Елена Бонер беше един от най-острите критици на режима на Путин и на руската агресия в Чечения.
<p> </p>
<p>Скъпи приятели! Поздравявам ви по случай Деня на победата! Трябва да призная, че имам трудности с този ден. Празнувам го за 62-ри път. Сама със себе си, с близките, с приятелите, с цялата страна. Но с всяка изминала година все по-дълбоко и по-горчиво разбирам, че и на загиналите, и на завърналите се живи Победата им бе открадната. <br /></p>
<p class="MsoNormal"><span class="storytitle">364 дни в годината тя принадлежи на мародери. И само един ден – на 9 май тя принадлежи на нас. А тази година дори и той бе омърсен от лъжепатриотичната младежка паплач, разиграваща спектакъла "Оскърбеният победител-освободител".</span></p>
<p class="MsoNormal"><span class="storytitle">Те ли са освободителите-победители?</span></p>
<p class="MsoNormal"><span class="storytitle">Мен не ме оскърбява пренасянето на останките на загиналите и на паметника. Много по-почетно е да намериш покой на войнишко гробище, отколкото посред суетата и шума на една тролейбусна спирка. Мен ме оскърбяваше и продължава да оскърбява надписът на паметника. Там би трябвало да стои написано (и в Естония, и във всяка друга страна) не "На воина-освободител", а "На загиналия воин".</span></p>
<p class="MsoNormal"><span class="storytitle">Ние никого не сме освобождавали, дори самите себе си не можахме да освободим, макар че четири тежки военни години се надявахме на това освобождение. Даже казвахме: "След войната – ако доживея – целият живот ще бъде поновому". Не се получи. Нито през 1945-та, нито през 1991-ва.<br />Елена Бонер, лейтенант от медицинската служба на съветската армия, ветеран и инвалид от Великата отечествена война.</span></p>
<p class="MsoNormal"><span class="storytitle">P.S. Обичам Латвия, Литва и Естония. И много ми се иска шведските умни академици най-после да присъдят Нобеловата премия за литература на Яан Кросс, живия класик, представител на малкия естонски народ и на голямата общочовешка култура.<br /><br /><em>Превод: Милен Радев<br />По Медиапул, 2007 г. </em><br /></span></p>
