- 10 Sep 2020
- 1298
- 26
От 1990 г. досега не сме чули и видели двама силни български политици да бъдат в тандем. Героите на прехода се оказаха самотните играчи, наобиколени от мижитурки. Публиката се изтощи и има признаци за пренасищане. Протестите са симптом на това. Но и те са крясък с потенциал за яловост – казване на познати неща по нов начин. На мен ми се струва, че сега е моментът да помълчим, казва Миглена Димитрова, адвокат, секретар на ПГ на СДС в началото на 90-те г., съпруга на един от пионерите на СДС Венцислав Димитров. Публикуваме втората част от нейното интервю за "Гласове".
<p>- <strong>Какви са личните ти впечаления от Желю Желев? Разкажи и за други хора от политическата авансцена от този период</strong>. </p>
<p>- Аз бях близка с Юлия Гурковска. Тя беше шеф на канцеларията му. Джу е покойница. Тя беше страхотна жена. Аз харесвах Желю заради нещата, които Джу ми говореше за него. Не съм си говорила с д-р Желев, докато беше президент, но след това сме имали разговори с часове. Първичните избори за президент през 1996 г. бяха голяма грешка. Толкова за политическите неща. За мен фокусът е човешката история – познанството с Мара (неговата съпруга), споделената болка по дъщерята, която загубиха; смислените разговори, които сме имали; благите думи на д-р Желев. Президентът след д-р Желев е мой кръстник. Петър Стоянов е харизматичен мъж, но далеч няма визионерското мислене на д-р Желев. Публиката обаче си искаше своето шоу. </p>
<p>Ще разкажа за Сакскобургготски, защото и него считам за грешка. Венци имаше среща с него в Мадрид. Беше през 1998 г. Поканата беше в дома му и отидохме заедно. Разговорът продължи около три часа. Венци беше много ентусиазиран как царят ще дойде в България, ще се подобри имиджът на страната, ще идват инвестиции… Вечеряхме в един мадридски ресторант до театър „Лопе де Вега”. На вечерята бяхме Жоро Марков, Ники Божинов, Асен Ошанов, аз и Венци. Мъжете разпалено говореха какво чудо й предстои на България, а аз без никакво колебание си казах впечатлението, че царят е гола вода и че са много зле да вярват, че той ще е полезен за страната. От първия момент знам, че Сакскобургготски няма личен ресурс, няма мислене и знание как се управлява държава. В личен план е суетен и неуверен. Интуитивно усещах бремето на тайните му, но тогава въобще не подозирах, че точно той ще съживи полупогребаните от прехода фигури на партийни секретари; ще реабилитира комунистически функционери и знакови фигури от соца чрез техните деца и роднини. Не се гордея с преценката си за Кобургготски, но пък и той не положи грам усилие да опровергае мен и тези, които са го усетили като мен.</p>
<p>Изборът, поканата на Кобургготски, е венецът на немощността да се работи и да се изгради държава. Единственият плюс за мен в личен план се оказа успокоението, че Костов не е толкова лош. Предпочитах Костов. За ужас на Венци, разбира се. В дългите разговори, които имахме тогава вкъщи по повод на царя, стигнах до извода, че без възможност да си сътрудничиш със силния еволюция няма. В природата може и да е вярно, че оцелява най-силният (аз не съм много сигурна и в това даже), но за успешното управление това правило не важи. Само в партнирането между силни има градивност и полезност. Единствеността и изключителността на лидера (Жан Виденов, Иван Костов, Сакскобургготски, Бойко Борисов) на езика на държавността означава напрежение, възможност за корупция, неизграждане на механизми за контрол и администриране на дейности. С малко повече късмет може и да означава зараждане на някои нови читави бизнеси от страна на млади и работливи хора.</p>
<p>Силната държава се прави от хора с големи възможности, мислещи и подготвени. От 1990 г. досега не сме чули и видели двама силни български политици да бъдат в тандем. Героите на прехода се оказаха самотните играчи, наобиколени от мижитурки. Ако е толкова невъзможно да се обединяват сили, силно се надявам, че егонарцистичното перчене преминава. Бойко Борисов ни поумори. Публиката се изтощи и има признаци за пренасищане. Протестите са симптом на това. Но и те са крясък с потенциал за яловост – казване на познати неща по нов начин. На мен ми се струва, че сега е моментът да помълчим. Да си дадем възможност да чуем вътрешните си гласове, душите. Току-виж разберем, че имаме повече пътища едни към други, едни заради други…</p>
<p>Аз не вярвам, че „обединението прави силата” важи за политиката. Успешната политика обаче е въпрос на обединение на сили. Този девиз и той си чака актуализацията.</p>
<p>- <strong>Обяснението ти за генезиса на случилото се тогава, което от своя страна влачи последствия и до ден днешен?</strong></p>
<p>- Моето обяснение си е лична работа. Бях твърде млада тогава и не съм била наясно с много от нещата. Вярно е, познавам лично всички министър-председатели от 1990 г. насам (без последния служебен Марин Райков) и всички президенти, без президента Плевнелиев. Личните познанства значат лични впечатления и истории, но чак за генезиса не мога да говоря.</p>
<p>Архивът на ПГ на СДС в периода 1991 – 1994 г. остана у мен и още го пазя. Тъй като всички протоколи от заседанията на групата са при мен, имам възможност да проверявам един или друг факт. Преди време, докато Тошо Пейков (мандатоносителят в управлението на Сакскобургготски) разказваше за дейността си като депутат от СДС, аз реших да потърся протокола, с който го изключваме от групата. Той предлагаше някакви безумни закони и предизвикваше смях дори у тези, които не разбираха нищо. Но репликата на Асен Мичковски след изключването му е култова: „Едни ни отлюспихте по политически причини, други изключихте за кретенизъм”, като имаше предвид Тошо Пейков.</p>
<p>- <strong>Съгласна ли си с тезата, че всичко тръгва от ДС и до ден днешен онези „старейшини” дърпат конците? </strong></p>
<p>- Не, не съм съгласна. Позицията, от която давам това интервю, ще омаловажи това, което знам. Всяка държава има нужда от своята сигурност по един или друг начин. ДС като структура не е мит, но влиянието на ДС върху процесите на прехода е пълна смешка. Просто някои хора са по-умни, динамични, с повече контакти и възможности. Всеки идва отнякъде, нали? В ДС са работили хора с умения да разбират от хора, да анализират, да предлагат решения. Голяма част от тях останаха без работа. И не са предпочели да си останат в къщи. Търсили са решения – какво да направят, как да продължат да имат готиния си живот с връзки и екстри. Те най-първи разбраха, че парите са заместителят. Не откривам топлата вода, като казвам, че връзките, познанствата, комуникативните умения са от ключово значение за успешен бизнес. Кадрите на ДС са имали подготовка. Това е. От друга страна, много от дежурните анатемосващи карат на социални помощи и обезщетения. Играят го жертви. Направо няма какво да го нищим!</p>
<p>Сред т. нар. демократи нямаше хора с визия по отношение на икономиката на страната. Тези, които имаха визия, или такива като д-р Желев, които взеха да говорят за реформи, бяха анатемосани, обявени за кадри на ДС, за скрити комунисти и предатели. Да се стои в нищото и да се кара на дебати, митинги и интервюта година-две може, но не повече. От политиците само Доган разбра това. Затова още е фактор в политиката. Той даде възможност на активните да се свържат с него. Същественото за мен е, че някои предпочетоха да си останат вкъщи и да се тюхкат колко са страдали и колко е бил несправедлив животът с тях. Кой им е казал, че животът е непременно справедлив? </p>
<p>Освен Ахмед Доган Иван Костов също разбра, че няма как да направи силна държава, ако не даде възможност да се развива бизнесът. Мисля, че това е причината двамата да влязат в остър конфликт – и пряко, и чрез хората, с чийто бизнес се ангажираха. Иван Костов много се разви. Според мен усети (или д-р Николай Михайлов, който освен че е психиатър, е и магистър по теология, е успял да му каже по някакъв начин), че дупка зее в душата му. Всичките напъни на Костов да е добър държавник, да е по християнски смирен, любящ съпруг и подкрепящ щерките си татко бяха поза на ума, а според мнозина - в полза на джоба му. Иван Костов нямаше внимание към другия човек. А бизнесът все с някого трябва да работи. Проблемът е, че това не се прави институционализирано – да идват пари в държавата и от името на държавата да се преценяват приоритетите. След като държавата отказва да го прави, все някой ще трябва. </p>
<p>- <strong>Какво се случи в СДС през преломната 1997-а, свалянето на Виденов, установяването на Костов</strong>? </p>
<p>- След онази обсада на парламента заминах за САЩ. Аз имах човешки контакт с хората и отляво. Харесвах Николай Добрев, Клара Маринова. С Жоро Близнашки, с Янаки Стоилов си говоря смислено. Таня Дончева ми е идвала на гости за раждането на бебето. Животът си има своите красоти, които като човешки същества виждаме и преживяваме. Тогава реших, че с политиката съм дотук. Не исках повече.</p>
<p>- <strong>Иван</strong> <strong>Костов що за човек е? Не питам в личен план, а като лидер на СДС. </strong></p>
<p>- Запознах се с г-н Костов, когато той се върна в парламента като депутат след падането на правителството на Филип Димитров. Знам, че Иван Костов е поканен в СДС от Венци, и ми става малко битово да коментирам кое как е станало. Аз съм сетивен човек и много от преценките ми са ирационални. Костов винаги ме е напрягал. Тъмен ми е – и нямам предвид цвета на кожата му. Усещах му сянката, тъмната страна, и дори не направих опити да се сближа с него. Давах си сметка за силата му и го наблюдавах. Между другото, смятам, че през последните години той се разви. </p>
<p>- <strong>Няма как Венци Димитров да не ти е направил определени внушения, все пак 27 години по-голям от тебе, баща на сина ти…</strong></p>
<p>- Не е въпросът, че имаме такава голяма разлика, а в това, че сме 22 години заедно. Ние взаимно си правим внушения и това е нормално, когато толкова дълго продължава общуването между двама души. </p>
<p>- <strong>Големите играчи в разпределението на територията България? Знаеш ли ги, чудиш ли се кои са?</strong></p>
<p>- Има много информация в публичното пространство и каквото искам да знам, научавам. Никога не се чудя на способните и работливите, които развиха успешен бизнес. Така трябва да бъде. Лентяите и недалновидните ще прахосат онова, което имат незаслужено. Яд ме е само за богатствата от кока, от разни дроги. Ей това е гадно. Не се чудя на нищо. Знам, че преди това някой друг не си е свършил работата, затова не слягам етикет „незаслужено забогатял”. </p>
<p>-<strong> От живота ви с Венци си отидоха важни, скъпи хора. Наскоро погребахте Стоян Ганев – за него и политическото му битие също бих те помолила да разкажеш.</strong></p>
<p>- Със Стоян бяхме истински приятели, имали сме различни оценки за много от хората и процесите в държавата, но сме си казвали истината в очите. Преди петнайсетина години му бяхме на гости в Ню Йорк. Той, неговата съпруга Марина, аз и Венци ходихме заедно в джаз клубове, разхождахме се, говорихме си… Той беше роден за политик, извънредно работлив, неуморен в срещи и обиколки. Беше много чаровен и търпелив. С часове убеждаваше хората и си вярваше, че прави това, за да ги привлича за каузата СДС. Смело влизаше в конфликти и търсеше решаването им. Но и правеше грешки – особено в последните години – дължеше се на откъсването му от България. За последен път се видяхме около два месеца преди смъртта му. Той беше в София. Вечеряхме заедно. Събрахме се много приятели от 90-те години. Болестта му беше променила вида, но не и желанието да се върне, да работи тук. Разбрахме се, че ще ползва моята кантора в "Лозенец" и ще му освободя един ден за неговите срещи. Мъчно ми е.</p>
<p>В деня на погребението му се събрахме да го почетем. Смъртта му ни събра на една маса отново, след толкова години… Дойдоха Сашо Йорданов, Златка Русева, Катя Михайлова, Стефан Софиянски, Любо Павлов, Емо Кошлуков, д-р Желев, Мишо Неделчев, проф. Чирков…</p>
<p>- <strong>Имаше и друга знакова фигура - Илко Ешкенази. Загина с джет в морето. Защо ли?</strong></p>
<p>- Не вярвам в някакви конспирации. Беше нещастен случай. Не беше сложил жилетка, когато се е качил на джета. Депутатите бяха в залата, когато от Евсиновград ми звъннаха по въпросната петолъчка, че г-н Ешкенази е във водата и търсят помощ. Аз не можах да направя нещо. Екипът пристигна късно. Не беше въпрос на оказване на първа помощ...</p>
<p>Илко беше един от най-успешните политици на СДС. Той не беше от групата на харизматично нарцистичните бърборковци. Човек с европейска култура, начетен юрист, той знаеше как да се върши работа и в парламента, и в Министерския съвет. Ако имаше повече политици като него, и СДС, а може би и държавата ни щяха да са други.</p>
<p>- <strong>Днес какво се случва в България, можеш ли да определиш?</strong></p>
<p>- Не сме си научили уроците и повтаряме едни и същи грешки. Животът си тече и се опасявам, че за мнозина качеството на живот става все по-лошо. Това е друга тема, но пък е естествена последица от непостроената държава. За да станем истински свободни, трябва да се справим първо със себе си – да захвърлим неполезни, неработещи и объркващи ни внушения. Разрушаването на тиранията минава през детронирането на тиранина първо в нашата собствена душа. Време е да пуснем полуграмотния идиот, търсещ забава и екстрите на правителствения ВИП, да си отиде като етап от собственото ни развитие. Грешките на младостта. Можем да ги поминем и без много съдене и съвсем естествено да се огледаме като… възрастни хора. </p>
