- Автор: в. „Известия“
- 10 Sep 2020
- 403
- 11
Създателят на легендарното оръжие се разболява от тежка душевна болест, защото творението на живота му лишава хората от живот.
<p>Шест месеца преди да си отиде от този свят, легендарният оръжеен конструктор, създателят на автомата АК-47 Михаил Тимофеевич Калашников, който почина на 23 декември 2013 г., е написал писмо-покаяние до Негово Светейшество патриарха на Москва и цяла Русия Кирил.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32392_HaTahGx7mIJdom4mMc6zDQ0nVtFQzL.jpg" style="height:349px; width:599px" /></p>
<p><em><strong>23 декември 2013 година. Поклонението пред Калашников</strong></em></p>
<p>В писмото конструкторът споделя с главата на Руската православна църква своите душевни преживявания и съмнения по повод личната си отговорност за смъртта на хората, убити с автомата, създаден от него.</p>
<p>„Изпитвам непоносима душевна болка, задавайки си един и същи неразрешим въпрос:</p>
<p><strong>Колко ли хора е лишил от живот моят автомат?</strong></p>
<p>Аз, Михайло Калашников, на възраст 93 години, син на християни и православен по вяра – за гибелта на колко души, пък били те и врагове, нося вина?“ – пита Калашников патриарха.<br />
Печално известният конструктор доверява и мислите си за съдбата на Русия и човечеството: „Да, броят на храмовете и манастирите на нашата земя расте, но злото въпреки всичко остава. Доброто и злото съжителстват, борят се и което е най-страшното – взаимно се помиряват в душите на хората. До този извод стигнах в заника на своя дълъг земен живот. Получава се някакъв вечен двигател, какъвто толкова исках да изобретя в младите си години. Нима светлината и мракът, доброто и злото са противоположните страни на едно цяло – неспособни да съществуват едно без друго? И наистина ли Всевишният така е устроил света? Действително ли е писано на човечеството вечно да вегетира в това противоборство? </p>
<p>За подобряване на нещата</p>
<p><strong>Калашников разчита на особената роля на Руската православна църква, </strong></p>
<p>която по думите му „дава на света светите ценности на доброто и милосърдието.“<br />
„На моята преклонна възраст с помощта на приятелите ми Господ ми позволи да се приближа до светите тайнства Христови. Да се изповядам и да получа свето причастие“, се казва в писмото. <br />
Калашников си спомня как през 1991 г. пристъпил прага на Свято-Михайловския събор в Ижевск: „Душата ми бе преизпълнена с невероятно вълнение и чувство… такова, особено – имах усещането, че вече съм бил тук… Това може да се случи само на кръстен човек. А искаха на това място да построят музей на мое име – радвам се, че отказах“, споделя Калашников.</p>
<p>С особена топлота конструкторът си спомня как е посадил досами църквата сибирски кедър, донесен от родното му село Куря, Алтайска губерния: „Хората ще гледат храма с дървото до него и ще мислят за тях като за два вечни символа – символите на доброто и на живота. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32392_vgWpqd6YlsG4G5rLsdXyMApNYkhEbQ.jpg" style="height:900px; width:646px" /></p>
<p>На патриарха Калашников пожелава „добро здраве“ и помощ от Всевишния в усилията му „в името на човечеството и за благото на гражданите на Русия“.</p>
<p>„Уповавам се на вас за грешните си помисли – на вашето пастирско слово, на прозорливостта и мъдростта ви. Гледам и слушам вашите проповеди и отговорите ви на миряните, чиито души се намират в душевен смут. На мнозина помагате с Божието Слово, хората често се нуждаят от душевна подкрепа“, отбелязва Калашников в писмото си.<br />
Прессекретарят на патриарх Кирил Александър Волков съобщи на в. „Известия“, че писмото е получено и патриархът даже е написал своя отговор. <br />
„Това писмо беше изключително уместно във време, когато Църквата бе нападана.</p>
<p><strong>Патриархът благодари на легендарния конструктор за вниманието и позицията, </strong></p>
<p>и му отговори, че самият Михаил Тимофеевич е пример със своя патриотизъм и правилно отношение към Русия“, обяснява Волков. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32392_mIVs42ZEfuzVHAhY1oIGt078IlMLR4.jpg" style="height:900px; width:646px" /></p>
<p>Той добавя, че по повод угризенията на конструктора заради гибелта на милиони Църквата има съвсем ясна позиция: щом оръжието служи в защита на отечеството, Църквата подкрепя както неговия създател, така и воините, които го използват. <br />
„Калашников конструира този автомат за защитата на своята страна, а не да го ползват терористите от Саудитска Арабия“, пояснява Волков. </p>
<p>Документът, датиран от 7 април 2013 г., чието копие се пази в редакцията на в. „Известия“, съдържа две страници машинописен текст със саморъчния подпис на самия Калашников.</p>
<p>***</p>
<p>Дъщерята на конструктора Елена Калашникова твърди, че такъв дълъг и отговорен текст баща ѝ би могъл да напише само с помощта на отец Виктор от Михайловския събор, който е упоменат в писмото. „През последните години аз пишех писмата на баща ми, но към това нямам никакво отношение“, поясни за „Известия“ Елена Михайловна.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32392_ksWixsHMSMp37vm6XNYpEycO0df67G.jpg" style="height:420px; width:274px" /></p>
<p><strong><em>Елена Калашникова</em></strong></p>
<p>Също така тя призова Михаил Калашников да не бъде съден твърде строго за промяната в убежденията си. „Естествено, не може да се каже, че той е посещавал църковните служби и е живял стриктно по каноните на Църквата – казва дъщерята на Калашников. – Но трябва да проявяваме разбиране към това поколение. Защото човек може да говори за вярата в Бога, но да не вярва в него. Възможно е да вярва и никога да не признае това. Михаил Тимофеевич никога не излагаше чувствата си на показ. Спомням си как през 1999-а му занесох кръстче и почти насила го слажих на врата му. Казах му: „Прекръсти се“, а той: „Не мога, ръката ми не се повдига“, и постави ръка на сърцето си.“</p>
<p>Освен описания на духовните му преживявания писмото на създателя на АК-47 съдържа и мисли по повод руския оръжеен комплекс, чиито недостатъци е установил самият Калашников през 1941 година.</p>
<p>„Как така държава като СССР - със своята изключително мощна оръжейна отбранителна промишленост, изключителната си конструкторска школа, с всичките си невероятни оръжия – на бойното поле в определени моменти се оказва безсилна: изпитал съм го лично заедно с моите другари на фронта. И не за друго, а защото тогава не разполагахме с автомати и пистолети, а само с винтовките на Мосин – при това, по една на трима души“, спомня си Калашников в писмото до патриарха.<br />
Любопитно е, че своя автомат АК-47 Калашников нарича „оръжие чудо“, а американците – „главни съперници“ и „приятели“.<br />
„Ние винаги сме били в крак с времето, в определена степен опровергахме нашите главни съперници, американците – при това в чисто човешки план: защото бяхме приятели с тях, макар да служехме на различни, непримирими помежду си обществени системи“, размишлява конструкорът.</p>
<p>***<br />
Важно е да се отбележи, че много от конструкторите и учените, работили над създаването на оръжия, в края на живота си често се разочароват от гениалните си постижения. </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32392_8Q233HFRsQJBrvo11zKtnOC8lBuLCI.jpg" style="height:258px; line-height:1.6em; width:400px" /></p>
<p><em><strong> Робърт Опенхаймер</strong></em></p>
<p>Създателят на атомната бомба Робърт Опенхаймер например е потресен от разрушителната сила на творението си след бомбандировките над Хирошима и Нагасаки. Изпитвайки горчива вина, след тях се отдава на активна борба против разработването на подобен тип оръжие. А през 1954 г. Опенхаймер е свален от всички секретни постове, които заема – заради изявленията му срещу изобретяването на водородната бомба и „за“ използването на атомната енергия единствено за мирни цели.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32392_XKzZODHtv9jeLKK9MLJwe6kQeGrIs4.jpg" style="height:602px; width:400px" /></p>
<p><strong><em>Андрей Сахаров</em></strong></p>
<p>От друга страна, далеч не всички оръжейни изобретатели изпитват угризения на съвестта. Така бащата на водородната бомба Андрей Сахаров до края на живота си счита своята работа по нейното създаване за правилна и полезна.<br />
„До края на дните си Сахаров беше убеден, че ако свръхвъоръжаването се съсредоточи само в едни ръце, е налице огромна опасност за света. В потвърждение на това /правилно или не/ без грам антиамериканизъм или ксенофобия – единствено въз основа на научен анализ, свободен от каквито и да било идеологически или национални предразсъдъци… - пише Сегрей Ковальов – не мисля, че се е опасявал от непровокирана ядрена агресия от страна на САЩ; но той бе убеден, че при липсата на ядрено равновесие неизбежно би възникнала опасност от „обикновена“ война, която от своя страна да доведе до Трета световна война. Тоест Сахаров разглежда работата си над водородната бомба като средство за предотвратяване на глобална катастрофа („А. Д. Сахаров: Отговорността пред разума“ — „Известия“, 21 май 1998 г.)</p>
<p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>
<p> </p>
