Иван Костов в оставка

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>ДСБ насрочва извънредно национално събрание на 15 септември за избор на ново ръководство, съобщи пред журналисти основателят и лидер на партията Иван Костов.<br />Дотогава партийното ръководство ще работи с подадени оставки, допълни зам.-председателят Екатерина Михайлова.<br />Костов не отрече, че това, което се случи, може да предизвика евентуално ново обединение на дясното.<br />Новината идва след тежка загуба на вчерашните избори, на които партията на Костов не успя да излъчи евродепутат.</p> <p><br />Резултатът за "Демократи за силна България" показва отлив от около 152 хил. гласа в сравнение с парламентарните избори през 2005 г., макар преди вота за евродепутати социолози да отбелязваха, че твърдото партийно ядро е сред най-мобилизираните.<br />"След поредицата изборни неуспехи ние сме длъжни да направим това и да открием широк дебат за нови лица, които да продължат политиката на партията. Ние не се отказваме от нашия проект и стоим зад него, ще помагаме и активно ще работим и за местните избори, но нека хората да решат кой да застане начело", заяви Иван Костов.</p> <p><br />Не бихме могли това да го направим след 20 или 30 дни, заяви зам.-председателят на ДСБ и ръководител на изборния щаб Веселин Методиев. Трябва сериозен анализ и коментар какво се случи, допълни той.</p> <p><br />Методиев отчита като основна причина за неуспеха на изборите "изключително корупционната среда, в която ДСБ не можеше да участва".<br />Не може да се купуват гласове за евроизбори, за 50, 100 или 250 лева, категоричен бе той.<br />Има и друга причина - начинът на говорене, слабости в нашите местни структури, но това не е основната причина. ГЕРБ и "Атака" говорят неща, които ние сме казали, но по друг начин и хората ги припознават по-добре, коментира Методиев.</p> <p><br />Водачът на листата на ДСБ Константин Димитров заяви, че си подава оставката и напуска ръководството на партията.<br />Иван Костов благодари на тези, които са гласували за партията и им се извини за резултата.</p> <p>ДСБ бе учредена през май 2004 г. , а за лидер бе избран Иван Костов. Това стана след като Костов и групата около него напуснаха СДС, несъгласни с преизбирането на Надежда Михайлова за лидер след загубата й на кметските избори в София през есента на 2003 г. и скандал с финансирането на оглавяваната от него фондация "Демокрация".</p> <p><br />Костов (57 г.) влезе в политиката като експерт в икономическия екип на СДС през 1990 г. Беше депутат във Великото Народно събрание и председател на парламентарната икономическа комисия, както и министър на финансите в експертното правителство на Димитър Попов и в първия "син" кабинет на Филип Димитров.<br />Оглави СДС през 1995 г., след изборната загуба в края на 1994 г. и оставката на Филип Димитров от лидерския пост. Състави правителство след януарските шествия из София (които той и Надежда Михайлова оглавяваха всеки ден), свалянето на Жан Виденов, и победата на синята партия на предсрочните избори през 1997 г.</p> <p><br />По негова идея през 1998 г. СДС бе реформиран от коалиция в единна партия.<br />Заради авторитарния стил и тежкия му характер бе известен с прякора "Командира".<br />През декември 1999 г. под силения натиск на обществото, медиите и на парламентарните партии за оставки на корумпирани личности, той смени почти всички министри без обяснение и направи структурни промени в кабинета.<br />Въпреки тях оглавяваното от него правителство, наред с редица безспорни успехи при изваждането на държавата от колапса, предизвикан от действията на БСП, и във външната политика, се превърна в символ на корупцията и разграбването чрез абсурдни приватизационни сделки.</p> <p><br />След промените в кабинета срещу Костов се изправиха и бившият вицепремиер и регионален министър Евгений Бакърджиев, и бившият вътрешен министър Богомил Бонев. Нов противник той си създаде, когато изгони от поста главен секретар на партията СДС Христо Бисеров.<br />До тогава Костов вече беше успял да се скара и с президента Петър Стоянов, и с кмета на столицата Стефан Софиянски - двамата най-популярни политици в страната по онова време.<br />По-късно той влезе в остър конфликт с главния прокурор Никола Филчев, за чието избиране преди това беше настоявал лично.<br />Когато стана премиер, Костов лично извади от абсолютна анонимност бургаския чейнчаджия Йордан Цонев и разградския богат предприемач Никола Николов и ги постави на отговорни постове като шефове на възлови комисии в Народното събрание. По-късно, без обяснение за причините, той ги обяви за най-големите си врагове.</p> <p><br />През септември 2000 г. премиерът бе атакуван масирано от лявата опозиция заради фондацията на съпругата му Елена Костова "Бъдеще за България", получила като дарение голяма сума от руския милиардер Лучански, както и за това че Лучански е финансирал СДС през 1996-1997 г. с 1 млн. германски марки месечно от МобилТел чрез своите фирми в България.<br />Костов отрече в СДС да са влизали "мръсни пари" и партията да е финансирана по този начин и се позова на редовните отчети.</p> <p><br />Тогавашният лидер на БСП Георги Първанов го нарече от трибуната на парламента "идеологът и двигател на корупцията и клиентелизма", а Костов заплаши, че ще го съди, но такъв процес не се състоя.<br />Управлението на Костов бе свързвано и с т.нар. кръг "Олимп" на бившия шеф на СИБанк Славчо Христов, както и с постоянните спекулативни напомняния за някаква афера около връзките му с легендарната фондация "Сапио".</p> <p>"Знам какво се иска от мен и ще го направя когато му дойде времето". Това заяви Иван Костов след неочакваната, сякаш само за него, загуба на ОДС от Симеон Сакскобургготски на парламентарните избори през юни 2001 г.<br />Няколко месеца по-късно той формално се оттегли от лидерския пост, но наложи на него Екатерина Михайлова, за която се знаеше, че не предприема нищо без негово съгласие. Тя и днес е негов заместник в ДСБ.</p> <p><br />След като за лидер на СДС бе избрана Надежда Михайлова, през 2002 г. Иван Костов се оттегли с най-близките си във Фондация "Демокрация", където създаде паралелен център на властта в партията.<br />Въпреки действията и очакванията му, Надежда Михайлова беше отново избрана за председател на СДС в началото на 2004 г., макар три месеца преди това да беше загубила катастрофално кметските избори в София, не и без "помощта" на кръга около "Командира".<br />Тогава Костов и най-верните му депутати опитаха да присвоят инициалите "СДС", шумно напуснаха партията, поискаха подялба на имуществото на "Раковски" 134 и регистрираха нова парламентарна група, а по-късно и партията "Демократи за силна България".<br />Иван Костов обяви, че СДС е изживял времето и вече не е неговата партия.<br />Той обеща чрез новата партия в политиката да навлязат съвсем нови млади лица, но това никога не се случи.</p> <p><br />През 2005 той бе избран за депутат в София, а ДСБ спечели 234 хил. гласа (6,44% от гласувалите).<br />През политическата си кариера Иван Костов не един път предпремаше странни кадрови решения, които формираха напрежение, а през последните години спъваха намирането на общи решения в дясно. Неизменно се вслушваше донякъде само в съветите и претенциите на Йордан Соколов, някогашен съветник на президента Желев, после - вътрешен министър и председател на Народното събрание.<br />През 2000 г. Костов нареди на слушащия го Национален съвет за радио и телевизия за шеф на БНР да бъде избран Иван Бориславов и това предизвика масови вълнения и стачка в радиото, а решението беше отменено.</p> <p><br />През 2005 г. номинира невзрачната фигура на Светослав Гаврийски за кмет на столицата и той остана на третото място в някогашната "синя крепост" София.<br />През 2006 г. наложи кроткия 78-годишен конституционен съдия Неделчо Беронов за кандидат за президент на десницата и той също остана трети.<br />На всички тези избори гласовете на избирателите за десните партии и кандидати катастрофално намаляваха. А Иван Костов гневно отхвърляше всеки опит за обединение и за общи действия. Негов принцип е винаги да изисква тотално подчинение от всеки, когото обяви за свой партньор.<br />Сегашната му декларация, изречена неясно и с твърде много условности, отново не гарантира оттегляне.</p> <p><br />Изразът "нека хората да решат кой да застане начело" може да означава, че "Командира" разчита на тези няколко хиляди фанатизирани лично свои привърженици, които със сълзи на очи ще го помолят да остане на върха на критично смаляващата се и вече без никакво влияние партия.</p> <p><br /><strong>Харалан Александров, специалист по социална антропология, написа днес във в. "24 часа": "ДСБ се превръща в самовлюбена секта, която с мрачно задоволство наблюдава как светът около нея се разпада.: "Ние сме прекрасни и съвършени и вие не ни заслужавате. Нека всичко да се срине, тогава ще разберете колко сме били прави". Подобно послание издава безотговорност и надменност и обрича организацията да отмре като фактор".</strong></p>