Афроамериканската литература след Мартин Лутер Кинг

<p>&nbsp;</p> <p><em><br /></em></p> <p><em><br /></em></p> <p><em>Когато следвах в Станфорд (Калифорния) през 1962 г., не изучавахме черни автори по американска литература, </em>разказва Керълайн Карчър, професор по литература в Университата във Филаделфия. <em>Освен това нямаше нито черни студенти, нито черни преподаватели, или много малко. </em>Половин век по-късно автор като Тони Морисън получи наградата "Пулицър" за романа си <em>Beloved</em>, най-престижната литуратурна награда в САЩ, и Нобелова награда за литература през 1993 г.</p> <p style="text-align: left;"><strong><em>Да спечеля като американка е много специално, но да спечеля като чернокожа американка е сензационно</em></strong><em></em>,</p> <p style="text-align: left;">каза тогава Тони Морисън.</p> <p>Писатели като Алис Уокър ("Пурпурен цвят", 1982 г.), Тери Макмилън ("Къде са мъжете?", 1992 г.) или Зейн, автор на еротични романи, днес се печатат редовно и са сред най-продаваните в американските книжарници.</p> <p><em>Движението за граждански права стимулира младите чернокожи, които протестираха в кампусите, за да се променят учебните програми, </em>обяснява Керълайн Карчър. Под импулса на чернокожата поетеса Соня Санчес Университетът в Сан Франциско открива през 1968 г. първият департамент <em>Black Studies</em> ("Черни изследвания"), който признава афроамериканската литература като равностоен жанр.</p> <p>Много черни писатели, посветени, подобно на Мартин Лутер Кинг, на дългогодишната борба за равенство и свобода, се вдъхновяват от преподобния пастор, който се превръща в икона след убийството му през 1968 г.</p> <p><strong></strong> Сред тях е есето <em>The King God didn't save</em> (1970 г.) на Джон А. Уилямс, романът "Мечтател" на Чарлз Джонсън или комиксът "Кинг" на Че Андерсън. В "Меридиан" Алис Уокър описва една героиня, която възприема методите на мирна съпротива на пастора в размирния Юг в началото на 60-те г. Последната глава, наречена <em>Free at last</em> (Най-сетне свободна) е директна алюзия за речта "Имам една мечта", произнесена от Кинг на 28 август 1963 г. във Вашингтон.</p> <p><strong><em>Две цели поколения писатели</em> <em>утвърдиха статута на Кинг като мъченик</em></strong>,</p> <p>твърди Грег Кер, професор в Университета "Хауърд" във Вашингтон. <em>Рядко критикуван, той беше представен от своите привърженици като изкупителна фигура, символ на чистота и автентичност. </em>Но той може също да бъде осмиван от авторите от <em>Black Arts Movement</em> (1965-1974 г.), съблазнени повече от екстремизма на Малкълм Х.</p> <p>Борбата за равенство между расите отбеляза значителен прогрес, но нарастването на икономическите неравенства, високото ниво на чернокожите затворници, показват, че трудностите да бъде създадено едно наистина справедливо общество, са устойчиви, отбелязва Картър Мейтс, на когото предстои да издаде книга за литературата след движението за граждански права. <em>Днешните писатели трябва да помислят какво означава да имат черен президент, начело на една страна</em>, <em>която се отклонява от много придобивки на движението за граждански права, </em>казва Мейтс.<em><br /></em></p>