- 14 Sep 2026
- 416
- 0
Над 200-страничната съдебна експертиза по случая „Петрохан“ реконструира случилото се не като загадъчен ритуал на шестима души, решили заедно да умрат, а като финал на изграждана с десетилетия система за сексуално, психологическо и социално подчинение около Ивайло Калушев. Вещите лица го определят като „преференциален седуктивен сексуален насилник на деца“ и поставят сексуалната му патология в центъра на целия модел: достъп до деца, постепенното им откъсване от родители, училище и връстници, превръщане на част от порасналите жертви в посредници за привличане на нови, абсолютна йерархия, езотерични и окултни практики, психоактивни вещества и финансова зависимост. Финалната реконструкция на експертите е още по-тежка: Калушев убива 23-годишния Николай Златков и 15-годишния Александър Макулев край Околчица; Дечо Василев е прострелян в Петрохан, най-вероятно от Пламен Статев; Статев и Ивайло Иванов се самоубиват, а накрая се самоубива и самият Калушев. Според експертизата непосредственият отключващ фактор за тази последователност от три убийства, три самоубийства и опожаряването на хижата е проваленият опит за сексуално подчиняване на още едно дете и страхът на Калушев, че този път разобличаването и наказателното преследване са неизбежни.
Ивайло Калушев с трима от своите жертви преди години.
Това е гръбнакът на експертизата. Около него вещите лица подреждат огромен масив от банкови операции, медицински заключения, видеозаписи от хижата, чатове и аудиозаписи, свидетелски показания, документи от държавни институции и находки от Петрохан. Изводът им е, че трагедията от февруари 2026 г. не е началото на историята, а нейният финал.
„Престъпна кариера, продължила десетилетия“
Още в началото вещите лица определят случилото се в Петрохан и Околчица като завършек на много по-продължителен процес. Според експертизата Ивайло Калушев е бил човек със силно изразени нарцистични и антисоциални характеристики, потребност да контролира хората около себе си, ниска емпатия, склонност към манипулация, лъжа и инструментално насилие. Но определящата характеристика според авторите не е религиозната му ексцентричност, а сексуалната му патология.
Вещите лица го определят като преференциален сексуален насилник на деца, тоест човек, чийто траен сексуален интерес е насочен именно към деца, а не извършител, който поради конкретна ситуация посяга на дете. Още по-съществен е изводът им, че този сексуален интерес постепенно се превръща в структуроопределящ фактор за целия начин на живот на Калушев. Според експертизата той не просто търси жертви, а с годините изгражда среда, която му осигурява постоянен достъп до тях и едновременно го предпазва от последствията.
Първите данни водят към ученическите му години
Най-старият описан случай води към времето, когато Калушев е около 16–17-годишен. Според свидетелски сведения той е бил заварен при сексуално посегателство срещу около десетгодишно дете. След случая избухнал сериозен скандал. Тук се появява и бащата на Ивайло — Георги Калушев, за когото в експертизата се посочва, че е бил свързан с Държавна сигурност под псевдоним „Живко“, а след промените е продължил работа в службите. Според свидетелските сведения били предприети действия Калушев да бъде отстранен от средата, за да не се стигне до публичен скандал.
Малко след този период Калушев прекъсва редовното си средно образование. Документите, проверени от вещите лица, показват, че той действително не завършва гимназия по нормалния ред и получава диплома във вечерно училище едва през 1994 г., когато е почти на 20 години. Самата връзка между сексуалния инцидент и прекъсването на училището не е удостоверена с официален документ, но експертизата я приема като вероятно обяснение въз основа на събраните свидетелски сведения и хронологията. В същия период Калушев внезапно изчезва за около три седмици, а според майка му впоследствие обяснил, че бил в пещерата „Духлата“. Вещите лица виждат още тук началото на модел, който ще се повтаря през живота му — при опасност от разобличаване следват изолация, смяна на средата и преместване все по-далеч от обичайния обществен контрол.
От 13–15 към 9–11 години
Една от най-тежките констатации в документа е, че според експертния анализ сексуалният интерес на Калушев с времето се насочвал към все по-малки деца. В началните периоди са описани подрастващи във възрастовия диапазон около 13–15 години, а по-късно вещите лица говорят вече за устойчива тенденция към предпубертетни деца около 9–11 години.
Това заключение не се основава само на свидетелски показания. В експертизата са включени резултати от съдебномедицински изследвания на Николай Златков и Александър Макулев. Вещите лица посочват травматични изменения в аналната област и ги разглеждат в контекста на други данни за продължителна сексуална злоупотреба. И двамата са попаднали под пълния контрол на Калушев още преди пубертета.
Сред намереното в Петрохан експертите описват и множество предмети, които според тях подкрепят същия извод — сексуални принадлежности, лубриканти, интимни душове, препарати за третиране на травми в аналната област и видеоматериали със сексуализирано съдържание между възрастни мъже и подрастващи. Описани са и визуални материали и предмети, които вещите лица интерпретират в същия контекст. Именно комплексът от свидетелски, медицински и веществени данни ги кара да формулират най-категоричния си извод за Калушев — преференциален и седуктивен сексуален насилник на деца.
„Седуктивен“ в този контекст означава, че основният инструмент не е грубата физическа сила, а спечелването и използването на доверие.
Първо детето, после родителите
Експертизата описва повтарящ се модел. За да получи траен достъп до дете, Калушев не се опитвал просто да спечели него — трябвало да спечели и родителите. Той изучавал семейната среда, конфликтите, страховете, психологическите слабости и житейските кризи. На родителите предлагал решение на проблем, а на детето — свобода от родителите.
Едните били убеждавани, че Калушев е необикновен учител, лечител, духовен водач или човек с необичайни способности; на детето постепенно се внушавало, че семейството не го разбира, че обичайният свят е фалшив и че истинското му място е в общността.
При част от случаите родителите стигали дотам сами да предоставят нотариални разрешения и пълномощни, които позволявали на Калушев да отвежда децата им и да живее с тях продължително. Николай Златков започва да живее с него приблизително на 11-годишна възраст. Александър Макулев също постепенно е откъснат от нормалната училищна и семейна среда.
Според експертизата в последните години преди смъртта си Александър практически живее без нормален родителски и институционален контрол: посещенията в училище стават изключително редки, натрупват се отсъствия, а на 14 декември 2025 г. е официално отписан. Калушев дори му осигурява нов телефонен номер, за да нямат съучениците му контакт с него. Така едно дете практически изчезва от естествената си социална среда.
„Златна клетка“ вместо свобода
Експертите описват положението на децата като форма на психологическо похищение. Отвън животът изглежда привлекателен — планини, мотори, велосипеди, пещери, алпинизъм, гмуркане, приключения, свобода от училище и ограниченията на обикновения живот. Отвътре според експертизата това постепенно се превръща в пълна зависимост. Калушев определя ежедневието, приятелите, заниманията, духовните убеждения, отношенията с родителите и дори сексуалното развитие на хората около себе си.
Детето получава усещането, че е специално, избрано и различно от останалите, докато всички алтернативи постепенно изчезват. Особено показателен е случаят на Николай Златков. Според експертизата с порастването си той започва да бъде използван и като посредник при привличането на нови деца. Златков трябвало да изглежда като приятелски настроен по-голям брат — човек, с когото детето може много по-лесно да общува, отколкото с Калушев. Първият контакт можел да бъде направен на скаутски лагер, занимание по алпинизъм, бойни спортове или друга приключенска дейност, след което идвал следващият етап: „Да си поговори с Иво“.
Приключенските школи като вход към децата
Особено тежко е заключението за функциите на скаутските и приключенските дейности. Според експертите сдружения, школи и инициативи като „Роук“, заниманията по оцеляване, алпинизъм, пещерно дело, гмуркане и т.нар. рейнджърска дейност давали на Калушев социално приемлива причина да бъде заобиколен от деца. Родителите виждали спорт, природа, дисциплина и приключение, докато експертите виждат и друг пласт — постоянен достъп до потенциални жертви и възможност те да бъдат наблюдавани, селектирани и постепенно привличани.
Не всяко дете е било подходящо. Според анализа Калушев търсел уязвимост: разделени родители, семейни конфликти, проблеми в училище, чувство за неразбиране, лична криза, психологическа нестабилност. Всичко това можело да се превърне във вход към детето, като не по-малко важно било дали родителите могат да бъдат манипулирани.
Жертвите постепенно започват да работят за системата
Един от най-мрачните механизми, описани в експертизата, е превръщането на част от жертвите в помощници. Според вещите лица Николай Златков, сам попаднал под влиянието на Калушев като дете, впоследствие започва да изпълнява функции по първоначален контакт с други деца. Това не го превръща автоматично от жертва в равноправен съучастник. Напротив — експертизата разглежда поведението му като резултат от продължителна психологическа обработка, идентификация с насилника и почти пълна загуба на автономна идентичност.
Има и видеозаписи, които вещите лица използват като показателен пример. В единия Калушев яростно рита немска овчарка, защото животното не изпълнява веднага негова команда и продължава да играе. В друг запис Николай Златков пребива същото животно по практически идентичен начин и без видим повод.
За експертите това е нагледна демонстрация как поведението на лидера вече е било копирано от неговата жертва.
„Всички слушат ламата“
Животът в Петрохан не е бил организиран като съжителство между приятели, а като строго йерархична система. На върха стои Калушев. До него са Николай Златков и Александър Макулев — „избраните“, „наследниците“, привилегированите хора от интимния му кръг. Под тях са останалите възрастни членове — Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев.
Разделението се вижда и физически. Вторият етаж на хижата е пространство на Калушев и момчетата, а останалите нямат свободен достъп. Тримата възрастни изпълняват домакински, охранителни и обслужващи функции и стоят на бариерите и импровизираните контролно-пропускателни пунктове. Според свидетел, цитиран в експертизата, в кухнята имало списък с правила, чийто смисъл бил: „всички слушат ламата, ламата знае най-добре, който не се подчинява, ще бъде наказан“.
Когато Калушев и двамата му „любимци“ напускали или се връщали в хижата, останалите трябвало да ги посрещат с дълбоки поклони до земята. Според видеозаписите поклоните можели да продължават между 15 и 30 минути независимо от сезона и времето. На импровизирания пропускателен пункт имало камера, чрез която Калушев можел да следи дали ритуалът се изпълнява. Закъснение дори с минута можело да предизвика гняв и наказание, а според свидетелските сведения санкциите включвали изолация, пост и молитви в продължение на три или повече дни.
Петрохан като „цитадела“
Експертите използват образа на „цитадела“ за начина, по който е организирано пространството. Достъпът до района е ограничен с камери, бариери, вериги, предупредителни табели и електрически пастир. В определен период контролът на групата според експертизата се разпростира и върху територии, които са изключителна държавна собственост, включително участък около маршрута Ком–Емине. Туристи и местни хора подавали сигнали, че въоръжени лица ограничават придвижването им.
В същото време общността се представяла като природозащитна рейнджърска структура. Членовете носели униформи, шеврони, нашивки и обозначения, които създавали впечатление за официален статут. Експертизата отбелязва и сериозния оръжеен потенциал на групата — Ивайло Иванов например получава през 2022 г. разрешително, обхващащо 16 цеви. Получава се необичайна конструкция: хижа, която едновременно носи белезите на духовен център, паравоенно организирана база и приключенска среда за деца.
Заключената „червена стая“
Сред най-фрапиращите свидетелски сведения е описанието на помещение в мазето на Петрохан, наричано „червената стая“. Според свидетеля достъпът бил прикрит зад метален шкаф, който се измествал, а вратата се отключвала с код. Вътре той виждал буркани с халюциногенни гъби, ДМТ и „трева“. На въпроса за какво се отглеждат гъбите бил даден отговор, че се използват за медитация.
Същият свидетел твърди, че е виждал Калушев, Николай Златков и Александър Макулев да употребяват марихуана и ДМТ. Вещите лица свързват психоактивните вещества и с т.нар. духовни практики, регресии и сеанси, провеждани в общността.
„Минали животи“ и сексуални травми
Регресивната хипноза е друг важен инструмент в системата. Калушев се представял като специалист и според свидетелски данни претендирал дори, че е единственият сертифициран човек в България в тази област. Разследването не открива документи, които да потвърждават подобна квалификация. Самите експерти определят регресивната хипноза като ненаучен и силно податлив на внушение метод.
Много по-важно е как според тях Калушев я използвал. В различни „сесии“ се появяват подозрително еднакви теми: сексуални отношения в предишни животи, сексуално насилие от близки роднини, промяна на пола в минало прераждане и травми, които трябва да бъдат „отключени“. Тези сюжети не остават само в рамките на абстрактна езотерика. Според експертизата те създават възможност реални сексуални действия да бъдат обяснявани като духовно лечение, освобождаване на стара травма или част от по-висше познание. Именно такъв модел се появява и непосредствено преди края на групата.
Детето, което успява да излезе
Решаващото събитие се разиграва в последните дни на януари 2026 г. Поради необходимостта да бъде защитена самоличността на детето тук няма да посочваме нито името му, нито подробности, от които може да се направи извод за неговия пол.
Калушев вече разполагал с подробни сведения за личния му живот, семейните проблеми и емоционалните му слабости. След тежка лична криза интересът на групата към детето рязко се засилва и са използвани същите механизми, описани и в други случаи: хора от групата установяват приятелски контакт, започват посещения, детето постепенно се настройва срещу родителите си и му се внушава, че семейството не го разбира и истинското му място е сред хората от общността.
Стига се до тайни срещи и инструкции какво точно да казва на родителите си, за да получава разрешение да остава все по-дълго. Калушев започва да поставя срокове и условия на семейството и дори говори за пълномощни. Паралелно с това развива окултна версия за травми от минали животи и необходимостта сексуални проблеми да бъдат „отключени“.
Последният провал на Калушев
Само дни преди смъртта на шестимата детето е отведено с Калушев и хора от близкия му кръг. Според показанията на семейството по време на престоя се предприема сексуално посегателство. Детето успява да прекъсне случващото се, да напусне помещението и впоследствие да се изолира до сутринта. На следващия ден настоява да се прибере, успява да се свърже със семейството си и съобщава, че е станало нещо сексуално.
От този момент поведението на Калушев видимо се променя. Опитва да убеди детето да не разказва и започва да обяснява, че е допусната грешка и случилото се не е трябвало да става. След връщането Калушев провежда почти двучасов разговор с родител, който е записан тайно. Според показанията още в началото той излага невярна хронология и започва да атакува достоверността на разказа на детето.
Когато му е предложено детето да бъде включено в разговора и противоречията да бъдат изяснени в негово присъствие, Калушев категорично отказва. Предупреждава, че това можело да доведе до нова тежка криза и дори до самоубийство, като същевременно започва да прехвърля инициативата за сексуалното случване върху самото дете. Родителите вече не му вярват.
Блъфът, който според експертите променя всичко
На 1 февруари Николай Златков идва при семейството. Родителят му казва, че детето вече е разказало всичко, показва му материал, за който смята, че доказва случилото се, и блъфира, че разказът на детето е записан и вече е изпратен „където трябва“. Казва още, че предстои проверка с детектор на лъжата и след това ще бъде решено какви действия да се предприемат.
Златков се опитва да убеди родителя, че детето лъже, и според показанията заявява, че хората от Петрохан не били случайна организация. По-малко от 15 минути след края на срещата Калушев започва настойчиво да звъни и да пише, опитвайки се да разбере какво точно е било разказано. Следват и обаждания от Ивайло Иванов. Семейството прекратява комуникацията. Последното съобщение към Калушев е изпратено сутринта на 1 февруари, а самият той продължава да търси контакт до вечерта. Според експертите именно в този период е взето окончателното решение.
Страхът не е само от един случай
Защо една провалена манипулация би довела до шестима мъртви? Отговорът на вещите лица е, че Калушев не се е страхувал само от разследване на последния случай, а от отварянето на цялото минало. Още през 2024 г. близки на друго деветгодишно дете са подали сигнали до ГДБОП, ДАНС и други институции за контактите на Калушев с детето. Година и половина по-късно той продължавал да обсъжда с тревога възможността то да бъде разпитано в присъствието на психолог.
В хижата са намерени записки с насоки как да се реагира при евентуални въпроси на разследващите. Ивайло Иванов според експертизата се занимавал с неофициално събиране на информация за движението на сигнала и действията на институциите. Това показва, че опасността от разкриване вече е съществувала, а новият случай просто я превръща в непосредствена. Вещите лица формулират извода си пределно ясно: Калушев осъзнава, че евентуален сигнал за последното сексуално посегателство може да доведе до разобличаването на сексуални престъпления, извършвани от него с години.
Никой не е планирал общо самоубийство
Експертизата отхвърля опростената версия за шестима души, които заедно са решили да умрат. Най-силният пример е Дечо Василев. На 3 февруари — ден след трагедията — той е имал уговорени професионални срещи с кандидати за работа, които лично е искал да одобрява. Трябвало е да извърши и счетоводна работа по фирмата на баща си, а на майка си бил писал, че ще се видят именно на 3 февруари. Няколко дни преди смъртта си участвал във фирмено събитие и не оставил впечатление на човек в суицидна криза.
Експертният извод е, че в навечерието на случилото се Василев не е имал суицидни намерения и не е бил информиран за подобен план. За Николай Златков и Александър Макулев също не са открити самостоятелни мотиви за самоубийство. Особено по отношение на 15-годишния Александър вещите лица изключват възможността да е изградил самостоятелна религиозно-философска мотивация за отнемане на собствения си живот.
Как е подготвено унищожаването на Петрохан
Според експертната реконструкция тримата възрастни — Ивайло Иванов, Пламен Статев и Дечо Василев — остават в хижата с конкретни задачи. До втория етаж са пренесени тонове пелети, за да се гарантира пълното изгаряне на помещенията, използвани от Калушев, Златков и Макулев. Използван е бензин. Целта според вещите лица не е обикновен пожар, а максимално унищожаване на местообитанието и следите.
Дечо Василев според реконструкцията е бил натоварен със самото подпалване. Аргументите са физическите му изгаряния и намерените около тялото му четири или пет запалки. Той е получил най-тежките термични поражения — по ръцете и главата — и експертите приемат, че буквално е пламнал при запалването. Но Василев не се е застрелял: експертизата посочва като категорично доказано, че не е използвал оръжие, а е бил прострелян в главата, най-вероятно от Пламен Статев.
„Екзекуторът“ и последният жив човек в хижата
Пламен Статев е човекът, когото вещите лица определят като най-вероятния изпълнител на убийството на Василев. До него са намерени две оръжия — пистолет и пушка. Той е и единственият от тримата, служил в казарма и съответно с по-голям опит с огнестрелно оръжие. След смъртта на Василев Статев също умира от самопрострелване.
Последен според експертната реконструкция остава Ивайло Иванов. Именно неговите действия обясняват едни от най-необичайните находки на местопрестъплението. Телата на Василев и Статев са обърнати по гръб и подредени в неестествени позиции, напомнящи положение на тела в ковчег, докато тялото на Иванов е по лице между тях. Експертите стигат до извода, че Иванов е проверил дали двамата са мъртви и след това е подредил телата.
После се прострелва. Първият изстрел преминава отдолу нагоре през лицето и не го убива. Той остава жив и в съзнание и произвежда втори, фатален изстрел. Именно двойното самопрострелване е сред най-силните доказателства за характера на собствената му смърт.
Защо Калушев отделя Николай и Александър
Калушев не остава в Петрохан, а отвежда Николай Златков и Александър Макулев с кемпера. Според вещите лица това разделяне на шестимата е доказателство срещу версията за общ ритуал. Ако целта беше шестимата доброволно да извършат колективно самоубийство, много по-логично би било всички да останат заедно. Калушев обаче разделя групата по линията, която винаги е съществувала вътре в нея: от едната страна е той с двамата „избрани“, от другата — обслужващите го възрастни.
Има и по-прагматична причина. Така той контролира по-лесно бъдещите си жертви. Нито Златков, нито Макулев носи собствено оръжие. Николай не е взел личното си оръжие при тръгването от Петрохан. Изстрелите и гледката на други умиращи хора биха могли да задействат инстинкта им за самосъхранение и да ги разколебаят. Разделянето намалява този риск.
Две убийства в кемпера
Реконструкцията на случилото се край Околчица е една от най-категоричните части на експертизата. Калушев е между двамата млади мъже и изхода на кемпера. Николай Златков е отпред, обърнат към него и в положение, което ограничава възможността за внезапна реакция. Александър Макулев е навътре в кемпера и практически няма път за бягство.
Според експертите Калушев съзнателно застрелва първо Николай. Той е по-възрастният, по-силният физически и единственият, който би могъл да окаже сериозна съпротива. 23-годишният Златков е прострелян от близко разстояние в главата. След него Калушев застрелва 15-годишния Александър Макулев. Посоката на раната кара вещите лица да предположат, че детето е реагирало на първия изстрел и е извърнало глава. Накрая Калушев се самоубива със собствения си пистолет.
За експертите Околчица не е мястото на тройно самоубийство, а местопрестъпление с две убийства и последвало самоубийство на извършителя.
Защо Околчица и защо Ботев
Във финалните си действия Калушев не изоставя митологията, която е изграждал около себе си. Напротив — според експертите се опитва да режисира и смисъла на собствената си смърт. Изборът на района около Околчица и публикуването на Ботевата „Борба“ непосредствено преди края се разглеждат от тях именно в тази рамка.
Според тази интерпретация Калушев се опитва да замени една възможна бъдеща история — сексуален насилник, разследван за престъпления срещу деца — с друга: духовен бунтовник и жертва на враждебна система. Така страхът от наказателно преследване може да бъде преименуван в „борба“, самоубийството — в духовен преход, а смъртта на останалите — в част от някакъв по-висш финал.
Религията е била средство, а не обяснение
Вещите лица проучват подробно будистката символика и контактите на Калушев с различни духовни учения. Регистрирани будистки организации в България не го признават като свой духовен учител или лама. Според експертизата Калушев създава собствена синкретична система, в която смесва тибетски будистки елементи, тантризъм, шаманизъм, магически практики, регресивна хипноза, идеи на Карлос Кастанеда и лични интерпретации.
В центъра на тази система неизменно стои самият той. Духовният водач е последната инстанция, съмнението в него се превръща в дефект на ученика, подчинението — в добродетел, а изолацията от външния свят — в развитие. Тъкмо затова експертизата не приема религията като първопричина за трагедията, а като един от инструментите, чрез които властта на Калушев е сакрализирана и поставена извън нормална проверка.
Над 4 милиона лева и почти никаква нормална трудова биография
Другият голям въпрос е откъде идват парите. Експертизата отбелязва, че Калушев няма данни за трудов стаж или професионални ангажименти, способни да обяснят начина му на живот. В същото време през личните му банкови сметки преминават значителни средства в левове, евро и долари, като вещите лица обобщават придобитите и похарчени от него пари като надхвърлящи равностойността на 4 милиона лева.
Средствата отиват за автомобили, техника, пътувания, оборудване, поддръжка на базите и живота на групата. Има многобройни тегления в брой и трансфери между личните му сметки и сметки на свързани дружества. Експертизата твърди още, че материалите дават основания да се говори за финансови измами, данъчни престъпления и самоуправство с държавна собственост.
127 000 евро за кемпера на смъртта
Една от последните големи покупки придобива особено значение заради последвалите събития. На 23 октомври 2025 г. са събрани средства от Калушев, Дечо Василев и Николай Златков и през дружеството „Българска асоциация по екстремни спортове“ са платени 127 000 евро за кемпер Hymer MLT 580 4x4. Няколко месеца по-късно именно в този кемпер Калушев убива Николай Златков и Александър Макулев и след това се самоубива.
Покупката е извършена в момент, когато според финансовия анализ общността вече започва да изпитва недостиг на свежи средства. Приходите през 2025 г. чувствително намаляват, даренията стават по-малко, а посещенията и организираните дейности също намаляват. Системата започва да се свива.
Семейство дало над един милион
Особено показателна за начина на финансиране е една от историите, анализирани в експертизата. Членове на семейство, попаднало под силното влияние на Калушев, признават за предоставени на него средства за над един милион лева. Вещите лица допускат, че действителната сума може да е дори по-голяма, ако се съди по разходите на Калушев през съответния период.
И тук те виждат същия механизъм, който описват при достъпа до децата: първо се открива болезнен проблем, след това Калушев се появява като човека, който може да го реши, а накрая зависимостта вече е не само психологическа, но и финансова.
Даренията и публичните лица
Значителна част от експертизата е посветена на контактите на Калушев с хора от бизнеса, неправителствения сектор и политиката. Тук разграничението е съществено: фактът, че някой е познавал Калушев, гостувал му е или е дарявал средства, сам по себе си не доказва, че е знаел за сексуалните престъпления или е участвал в тях. Експертизата обаче разглежда тези контакти като важна част от обществената легитимация и самочувствието на Калушев.
В банковите данни са посочени например дарения, свързани със Саша Безуханова. Посочено е и частно дарение от Васил Терзиев и бившата му съпруга в общ размер над 177 000 лева през 2023 г. Според финансовия анализ част от тези средства впоследствие са разходвани главно за пътуване на Калушев до Дубай с малолетно дете и за закупуване на превозни средства. Експертизата поставя и въпроси за начина, по който дарението е счетоводно отразено. Това са констатации и оценки на вещите лица и сами по себе си не установяват противоправно поведение на дарителите.
Чатът за 300 000 лева и „Витоша“
В материалите е включен и декриптиран разговор между Калушев и Васил Терзиев, в който се обсъждат идеи, свързани с охраната на парк „Витоша“, и се появява сумата от 300 000 лева. От разговора не може категорично да се установи дали става дума за бъдещо частно дарение, за публично финансиране или за предварително обсъждане на идея, макар самата експертиза да прави свои предположения по този въпрос.
Тя обръща специално внимание и на увереността на Калушев, че евентуални административни препятствия могат да бъдат преодолени. Именно тук е особено важно да се разделят установимите факти — съществуването и съдържанието на разговора — от по-нататъшните интерпретации на вещите лица за неговото политическо значение.
Меморандумът с държавата
През 2022 г., когато Борислав Сандов е министър на околната среда, е подписан меморандум за сътрудничество с организацията, свързана с групата. Според експертизата именно през този период общността ускорено започва да изгражда публичния си образ на рейнджърска природозащитна структура. Появяват се униформи, шеврони, техника, въоръжено присъствие и все по-осезаем контрол върху територии около хижата.
Вещите лица стигат до силно критични оценки за ролята на редица политици и обществени фигури в легитимирането на групата. Тези оценки трябва да бъдат четени като част от експертната интерпретация, а не като самостоятелно доказателство за престъпно съучастие. Безспорното в рамките на самата експертиза е друго: Калушев успява да се представи пред част от обществения и политическия елит като природозащитник, духовен човек и ръководител на общественополезна структура, докато според същата експертиза зад тази публична фасада съществува съвсем различна система.
Краят на политическата и финансовата „златна епоха“
След 2024 г. обстановката се променя. Парите намаляват, активността на групата спада, а контактите и общественото влияние вече не дават предишното усещане за сигурност. През 2025 г. институционалното сътрудничество с екоминистерството е прекратено и групата е принудена да освободи незаконно оградени държавни територии около хижата. Сигналите за отношенията на Калушев с деца продължават да го тревожат, а през 2024 г. умира и баща му — човекът, когото вещите лица разглеждат като негов основен дългогодишен защитник.
Видеозаписите от последните месеци показват понижено настроение и напрежение, по-малко посещения и по-слаба активност на Калушев като „учител“. Но експертите изрично подчертават, че това не е група, която видимо и единодушно се подготвя за смърт. Дечо Василев прави конкретни планове за следващите дни. Александър Макулев продължава да се държи като безгрижно и незряло дете. Николай Златков прекарва нощи сам край огъня, но същевременно проявява интерес към нормални интимни отношения извън сексуалния и социален модел, който Калушев му е наложил. Самата система започва да се разпада отвътре.
Калушев не може да допусне някой да си тръгне
Това е един от най-важните психологически механизми в експертизата. Калушев може да контролира хората, докато те остават в неговия свят; опасността настъпва, когато някой излезе от него. Бивш член на обкръжението според материалите подава сигнал и разказва за сексуалните злоупотреби, на които е бил подлаган. За Калушев това е доказателство, че порасналата жертва, която се е отделила от системата, може да започне да говори.
Затова според експертната логика Николай Златков трябва да остане до него. Затова Александър Макулев трябва да бъде откъснат от училището, приятелите и семейството. Затова децата трябва да бъдат свързвани с лидера не само сексуално, а психологически, духовно и социално. И затова, когато в края на януари 2026 г. още едно дете успява да излезе, да разкаже какво се е случило и този път да бъде повярвано от семейството си, системата се сблъсква с нещо, което Калушев вече не може да контролира.
Последният му избор е да унищожи всичко
Това е централният извод на експертизата. Калушев разбира, че този път семейството няма да му предаде детето, няма да приеме духовните обяснения и няма да повярва на версията, че самото дете е виновно. И най-важното — съществува реална опасност да бъде сезирана полицията. Тогава едно разследване на конкретния сексуален случай би могло да отвори всички останали: по-ранните сигнали, бившите жертви, медицинските данни, чатовете, аудиозаписите, хипнотичните сеанси, приключенските лагери, парите, родителите, предоставяли децата си, хората, които са подпомагали системата, и организациите, чрез които е изградена публичната фасада.
Според експертите именно тази перспектива Калушев не може да понесе. Те приемат, че той взема еднолично крайното решение, след като разбира, че е изпуснал контрола. Оттам започва организираното заличаване: хижата трябва да изгори, следите да бъдат унищожени, хората, които могат да останат свидетели, да не останат живи. Двамата млади хора, които са най-тясно свързани с интимния му живот и които той възприема като част от собствената си система, са отведени отделно и убити. Накрая се самоубива и самият Калушев.
Върху всичко остава една последна митология — Ботев, Околчица, духовният преход и образът на преследвания учител. Но зад нея експертизата намира далеч по-прозаичен механизъм: продължително изграждана система на зависимост, организирана около тежка сексуална патология и абсолютна потребност от контрол, чийто лидер в последния момент разбира, че този контрол е изгубен.
Така прочетена, трагедията в Петрохан и Околчица не е мистично прозрение, внезапна колективна лудост или доброволен избор на шестима души да умрат заедно. Според вещите лица тя е финал на престъпна система, в която един човек в продължение на години е подчинявал деца и възрастни, а когато опасността от разобличаване става непосредствена, организира унищожаването на средата, хората и следите около себе си. Крайният резултат е шестима мъртви — три убийства и три самоубийства.
