- Автор: Гласове
- 08 Фев 2026
- 33272
- 97
Заможно българско семейство е финансирало „Лама Ивайло“ за закупуването на имот в Мексико за 1 млн. лв.
Млад мъж, който в момента живее в малко населено място в Софийска област, е свидетелствал пред разследващите, че е бил част от групата на Лама Ивайло Калушев и е живял с нея в Мексико. Мъжът е признал, че майка му е финансирала престоя му със сумата от 150 000 евро, които били платени за обученията по гмуркания, духовно израстване и спелеология. Всичко това се е случило преди повече от 10 години, когато мъжът е бил още непълнолетен. Разкрил е, че в рамките на няколко години е бил в компанията на Калушев и част от убитите при хижа „Петрохан“ мъже, но е успял да се дистанцира от тях и да се прибере обратно в България. Това разкриха пред "Гласове" отлично информирани източници.
Според тях младия мъж е признал, че в продължение на доста време е имал сексуални отношения с далеч по-възрастния от него Ивайло Калушев, което напълно потвърждава версията и за педофилски елемент в сложния криминален казус. Младият мъж разкрил множество детайли за отношенията в групата и възгледите на Лама Ивайло Калушев, който бил едноличният лидер. Младият мъж обяснил, че макар сексуалните отношения да са започнали, когато е бил още на около 15-годишна възраст, това се е случило доброволно и го е възприел като част от живота си в групата и неговото личностно развитие под менторството на Лама Ивайло Калушев. Обяснено му било, че мъжете са самодостатъчни и за да имат пълноценно израстване, нямало нужда от близки и интимни отношения с жени.
И тримата мъже, намерени мъртви при хижа „Петрохан“ са били несемейни, без партньорки и без деца. Самият Калушев също нямал дете, никой няма спомен някога да е имал връзка с жена. Много рядко през годините, в които е водил номадски начин на живот на различни места в чужбина, в компанията на съмишленици и последователи, в групата му за кратко е имало по една жена.
Нашите източници твърдят, че властите проверяват данни за заможно българско семейство, което също е изпратило детето си на „обучение“ в чужбина, заедно с Калушев и е платило за това сумата от 1 милион лева. С парите Ивайло Калушев купил скъпия имот в Мексико, който бил ползван за школата му. Семейството било изключително притеснено, че след случилото се техният досег с Калушев може да стане обществено достояние, заради това настоявали за строга конфиденциалност.
Според източниците на "Гласове" бившият интимен партньор на „Лама Ивайло“ обяснил още, че напуснал Мексико, след като отношението към него започнало да се променя. Калушев отделял повече внимание на друго от малолетните и непълнолетни момчета, които били на продължително обучение в Централна Америка – Николай Златков. 23-годишният мъж е в неизвестност от седмица, като за последно е засечен с Калушев и с 15-годишния Алекс Макулев, със скъпия кемпер, собственост на „Лама Ивайло“.
Оказва се, че по-голямата част от съзнателния си живот 23-годишният Николай Златков е прекарал с Калушев. Младият мъж е оставен при групата на „Лама Ивайло“ от майка му. Родителите на Златков се разделят когато той е на 4 години. След това майка му губи родителите си, изпада в тежка депресия и започва да се увлича по източни религии и медитации. Така открива Ивайло Калушев. Жената и малкия Николай заминават за испанския остров Тенерифе, където по това време „Лама Ивайло“ се е установил. По-късно майката се прибира в България, а синът й заминава с Калушев в Мексико, където между двамата се установява трайна сексуална връзка. Бащата на Николай Златков опитал да го изведе от групата, но без успех. Той също е дал подробни показания. Мъжът бил силно притеснен за живота на сина си и разкрил множество информация за групата на Калушев, която е събрал през годините.
Оказва се, че близостта на Ивайло Калушев и Николай Златков не била тайна за никого от познатите им. Дори в хижа „Петрохан“ имало два огромни портрета – на по-възрастния мъж и на младежа, които били изобразени в цял ръст. Ясен символ за йерархичния им статус в групата им.
Внимателен анализ на случаите, при които момчета на възраст от 10 до 14-15 годишна възраст, но понякога и по-млади, какъвто е казуса с 8-годишния Леон, който прекарва в „Петрохан“ близо година, попадат в групата на Калушев сочи, че поне един от родителите им проявява интереси към психологично усъвършенстване и дори се занимават професионално с това.
Албена Попова, майката на Леон, само преди броени дни е била водещ на „Обучение по интегрално фасилитиране“, а частното училище, в което премества детето си преди три години, оказва се залага изключително много на психологичните образователни подходи при възпитанието на деца. Яни Макулев, бащата на 15-годишния Алекс, който се издирва, заедно с Калушев и Златков, преди 6 години пуска видеа в социалните мрежи, в които рекламира психологични коучинг практики, през които сам е преминал.
Самият Ивайло Калушев представя себе си като ментор и обучител на деца още от 1992-1993 година, когато е навършил пълнолетие. Той е от семейство на интелектуалци – майка – професор, музикален педагог, баща – художник. Отпреди повече от 30 години датират контактите му с бързо формиращата се либерална прослойка у нас, отричаща традиционните източно-православни ценности, лобираща за легализиране на хомосексуалните бракове, претендираща за висока експертност във всички сфери на обществените процеси, монополизирала неправителствения сектор, особено този свързан с реформите в образование, правосъдие, здравеопазване. Заради това не е изненада, че спонсори в последните години на Калушев и групата му и сформираната от тях паравоенна – Национална агенция за контрол на защитените територии, се оказват имена като Васил Терзиев, Саша Безуханова, Атанас Симеонов, а министри от правителството на Кирил Петков като Борислав Сандов и Николай Денков, прокарват лобистки решения и подписват споразумения.
Психология на елита - родителят като „виновник“ и врата към „спасението“ на млади момчета
Психологичният портрет на Ивайло Калушев сочи, че той е изграждал образ на морален коректив, който се позиционира като по-виждащ, по-осъзнат и по-компетентен от родителите, институциите и обществото като цяло. В публичните си изяви – интервюта, собствени текстове, материали, с които презентира дейността си пред обществеността, той държи наставнически тон, който изключва диалог. Светът е представен като дълбоко повреден, родителите като заблудени или неадекватни, а децата като жертви, които спешно трябва да бъдат „спасени“. За подобно „спасение“ на дете Калушев пише и в съобщението до майка си, след което връзката с него се губи.
Калушев е поставял родителите на децата в ситуация на вина. В разговорите си с тях е обяснявал, че ако не променят отношението си към децата им, радикално и незабавно, това може да доведе до увреждането им. С този тип реторика се подкопава неувереността в собствената родителска преценка и е подготвяла почвата за делегиране на отговорност към външен авторитет. Докато е критикувал родителите за тяхното отношение към децата им, той е представял себе си като носител на истината, винаги е подчертавал, че е имал дългогодишен опит в работа с деца и увереност в това, че ще разбира процеси, които другите не виждат. Поставяйки родителите на младите момчета в ролята на виновност, както и в позиция на зависимост от високата експертиза, която той демонстрирал, че има, Калушев ги е убеждавал, че нямат алтернатива, ако искат да осигурят духовно израстване на синовете си – чрез живот в дивата природа, с по-възрастни мъже и прочие.
Всичко това е било засилвано чрез употребата на абстрактен, квази-духовен език, който не формулира конкретни, проверими твърдения, а създава усещане за дълбочина, просветление и „по-висше“ разбиране на реалността. Този език има силен психологически ефект, защото притъпява критичното мислене и прехвърля фокуса от съдържанието към преживяването. Когато подобен език се комбинира с реално влияние върху хора и особено върху деца, той престава да бъде невинен и се превръща в инструмент за внушение и привързване към фигурата на водача.
Ключов момент в изясняването на дейността на Калушев е подчертаното фокусиране върху момчета - тийнейджъри във възрастта между около 10 и 15 години. Това е особено чувствително от психологическа гледна точка. Това е период, в който децата естествено започват да се отделят от родителите си, да търсят идентичност и да се ориентират към външни авторитети. В такъв контекст всеки възрастен, който системно омаловажава родителите и представя себе си като по-автентичен, по-разбиращ и по-морален ориентир, обективно заема заместваща родителска роля. Това не изисква непременно злонамерени намерения, за да бъде рисково, защото самата структура на отношенията вече е проблематична.
