- Автор: Георги Пашкулев, БГНЕС
- 14 Дек 2021
- 1536
- 19
Кацаров казва в едно интервю: „На езика на сексолога бих казал, че, ако е налице управленска импотентност, ние сме готови да бъдем вашата виагра“. Дали този, който го е назначил, се има за управленски кастрат, че Кацаров да му бъде виагра? Снимка: БГНЕС
Университетска болница „Лозенец“ е трън в очите на Кацаров от години. Още от момента, когато в болница „Лозенец“ през 2004 г. бе извършена първата чернодробна трансплантация в България. Докато едните направиха пробив в трансплантологията в България - огромно постижение на българската медицина и на лекарите в болницата, участъковият талант Кацаров от ден първи прави всичко възможно да я спре, да я опорочи и да се включи в арията на всички „куриери“ на български деца и граждани по чуждите болници. Фактът е очеваден - Кацаров спря чернодробните трансплантации на деца в единствения център в България и сложи кръст на толкова усилия през последните 20 години, и на толкова майчини надежди. Кой ще разследва това? Изобщо има ли давност за това? Или някой обърна внимание на факта, че екипът на болница „Лозенец“ има зад гърба си десетки успешни сложи трансплантации и през годините достига забележителни постижения в областта на медицината. Кацаров обърна ли внимание на тези майки, които заедно с екипа на болница „Лозенец“ се борят за живота на децата им? Безсилни срещу Кацаровщината те си направиха група във Фейсбук, за да защитят децата, лекаря и болницата. Естествено никой не ги чу. Но все някой ден ще трябва да се отговори на въпросите, зададени от една майка. „Искам да попитам кога ще спре този ужас? Колко още български деца трябва да умрат?!“
Пробивът в транплантологията, направен от болница "Лозенец", пресъхна кранчето точно на тези „посредници“, за които съдбата на българските пациенти се измерваше в долари. Сега си отмъстиха и тази мъст ще е за сметка на българския пациент. Интернет пази голям архив, който съхранява смешния търговски плач на Кацаров: „Трансплантация на черен дроб на дете във Великобритания струва около 220 хил. лв., а нашата държава отпуска само 150 хил. лв.“
Сметките на Кацаров са друга сага, прекалено дълга и прекалено тягостна. Жалкото е, че трансплантация на морал е невъзможна. Такива като него никога не простиха на болница "Лозенец" и от това печелят туристически агенции за трансплантации в чужбина срещу хонорар, и тези, които създават интриги между болниците в България на тема: кой е по и най. Подли действия и мръсни пари най-малкото заради това, че никой не си задаваше въпроса „кой носи отговорност за тези български граждани в трудния и дълъг път на възстановяването“ след трансплантация. Кой я носи - болница някъде по света или Кацаровия „Център за защита правата в здравеопазването“? Нито едното, нито другото. Отговорът е много категоричен – България, нейните болници, нейните лекари и българските граждани. Във всеки случай не е борецът за права в здравеопазването Кацаров, който едва ли е виждал очите на излекуван от него пациент, едва ли е влизал в операционна зала, а и едва ли си спомня Хипократовата клетва. Там пише: първо не вреди. На всичко отгоре се оказа, че Кацаров е изключен от Българския лекарски съюз от 2015 г. заради неплащане на членски внос за период, по-дълъг от шест месеца. В Устава на БЛС е записано: „Всички лекари, които упражняват професията си в Република България, членуват в Българския лекарски съюз“.(чл.3/1/).
Интернет е пълен с исканията на Кацаров за спирането на трансплантациите в България. То не са обвинения, искания за проверки, щения за отнемане на лицензи и всъщност най-обикновени клевети. И то от ден първи през 2004 г., когато трансплантираха малката Памела. При това от години арията на клеветата хвърля обвинения, които няма значение дали ще бъдат доказани или просто ще бъдат ей така подхвърлени в пространството. Въпросът е да се оцапа авторитета на някой и друг лекар или болница.
Стигна се дотам, че Кацаров като министър сам да си прави интервюта на страницата на въпросния „Център за защита правата в здравеопазването“. Сам си задава въпросите, сам си отговаря. Как да каже човекът, че иска, ама много иска пак да е министър? Както казва Големанов на Ст. Л. Костов: „Такъв съм си аз – дай ми да разпореждам, да заповядвам, да управлявам“. Как да каже съвременния Големанов, че сън не го хваща заради болница „Лозенец“ и в него да предизвиква кошмари цената на земята на болницата и уж евтиното превръщане на болница „Лозенец“ в детска болница и „вливането“ й в педиатрията. Това е само една безскрупулна лъжа, нещо като захаросана близалка срещу Ковид-19. България има нужда от чисто нова детска болница и е срамно, че все не може да намери парите за това.
Сам се пита Кацаров в уникално интервю: „Стои ли пред Вас възможността да останете здравен министър и в редовен кабинет?“. И сам си отговаря: „Винаги съм казвал, мога да се ангажирам за извършване на реформа, ако има съгласие за такава. Ако няма съгласие за реформи, няма какво да правя в МЗ“. Винаги бил казвал?! Чиновникът винаги иска да е началник, да реформира, да се самопредлага, да бъде в центъра на здравната система и да я деградира. Това автоинтервю трябва да влезе в аналите на политическата, журналистическата и медицинската дейност. Остава Кацаров сам да си направи интервю и на страницата на Министерството на здравеопазването. Има голямо поле за развитие. В сайта на Стойчо Кацаров автори няма. Там всичко е безименно, пристига на ул. „Нишава“ в София от незнайно откъде. Всъщност как се издържа Центъра на Стойчо Кацаров? И този въпрос плаче за отговор и той със сигурност ще бъде даден.
Интервютата на Кацаров са като излети от един калъп.
И примерите са толкова много. Чиновникът и временно министър, се е специализирал в съсипването на авторитета на лекари, които за разлика от него са се борили за живота на своите пациенти. Даже посегна на лекаря, който го е излекувал от Covid-19. „Продаде ме за дребни политически дивиденти“, казва с болка доц. Петър Атанасов. Този лекар го прегръщаха и целуваха благодарни пациенти, по човешки, пред болницата. Крещящ пример за това, че в центъра на здравната система заедно са пациентът и лекарят, а не конюнктурни псевдореформатори, за които пациентът е само касичка за пари и политическа кариера.
Някой ще се черви от срам след време, когато моментът на подлеците и кацаровщината отмине. А той все някога ще отмине, но ще е късно заради всички поразии, които ще нанесат върху здравето на българите и авторитета на лекарската професия. Виновни са и тези, които се имат за политици и търпят това нагло посегателство върху доверието в болниците и българската медицина. Пардон, за държавните болници става дума. За Кацаров България няма нужда от държавни болници. „Иначе трябваше да се подготви демонополизация на здравната каса, да има приватизация на държавни и общински лечебни заведения", казва неведнъж и дваж Кацаров.
Здравеопазването за Кацаров е бизнес. Ясно и точно! Според него радикалното решение на проблема е да се приватизират болниците. Тогава той ще прави черния си пиар не само в полза на някой частник, а на практика на всички болници. Даже си е присвоил правото да прави съмнителен рейтинг на болниците. Всъщност кой му е дал правата на този професионално несъстоял се медик да се разправя безогледно с болници и лекари? Както сам Кацаров казва: „На езика на сексолога бих казал, че, ако е налице управленска импотентност, ние сме готови да бъдем вашата виагра“. Дали този, който го е назначил, се има за управленски кастрат, че Кацаров да му бъде виагра?
Само че Кацаров е фалшива виагра, от тази, която е заляла пазара и убива. Четвъртата вълна на пандемията го доказа. И оправданията, и клеветите на този фалшив герой на нашето време вонят. Необходим е Център за защита от Центъра за защита правата в здравеопазването, включително и за правата на студентите - бъдещите лекари от Медицинския факултет на Софийския университет.
Георги Пашкулев, главен редактор на БГНЕС
