- Автор: Гласове
- 03 Юни 2026
- 1118
- 0
Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
С бюджетен дефицит, който заплашва да стигне 7% от БВП в края на годината, в случай че не се предприемат мерки, правителството на Румен Радев заварва най-тежката фискална ситуация, която е наследявало българско правителство от 1997 година насам. Още през първата половина на 2009 година, преди Бойко Борисов да дойде на власт, се очакваше бюджетният дефицит да стигне 4 до 5% от брутния вътрешен продукт. Но спестяванията във фискалния резерв, формирани през цялото десетилетие преди това, се равняваха на 14% от брутния вътрешен продукт. Днес те са един процент от брутния вътрешен продукт.
Когато Бойко Борисов се оплакваше от тежкото наследство, той имаше достатъчно спестени пари, с които да разплаща абсолютно всичко в държавата за половин година напред. Днес спестяванията я стигнат за един месец, я не стигнат.
Днес правителството, а следователно и държавата, се изправят пред три проблема. Първият е тежкото финансово състояние. Вторият е неспособността на „Прогресивна България“ да комуникира правилно. Това задълбочава първия проблем, защото плаши хората, че положението е извън контрол. Третият проблем са безотговорните политици, най-вече тези с петроханския синдром. Те са готови да съборят държавата само и само за да видят как днешната власт си тръгва, прогонена от хората, и си мислят, че ще се завърнат като спасители, подобно на Иван Костов от 1997 година.
За да се решат тези проблеми, „Прогресивна България“ трябва да инициира разговор с поне няколко парламентарно представени партии и да ги привлече на своя страна. Не за друго, но за да не говорят глупости и да не всяват паника. Докато това правят лидерите на партията, експертите трябва да разработят ясен план за бюджета. Какъв дефицит ще има в края на годината, ако не се вземат мерки. Какви мерки ще се вземат за ограничаването му през тази година и през следващите четири години.
Никой не трябва да си прави илюзии, че такъв дефицит може да се свие рязко. Държавните разходи, образно казано, са част от горивата, които движат икономиката. Ако се свият рязко, когато всички останали фактори на растежа също са оскъдни, ще е все едно автомобил да се блъсне в стена, след като е карал със 150 километра в час. Може би е време да се посегне и на т.нар. „Сребърен фонд“. Спестяванията в него са в състояние да решат сериозна част от проблема в една конкретна година. За следващата ще трябват реформи.
Комуникацията е от ключово значение и за момента ПБ се проваля в нея. Всеки, който е на терен достатъчно дълго, трябва да говори истината, а тя не подлежи на кой знае колко интерпретации. Дефицитът през тази година може да стигне 7,4%, и то без да се променят политики, в рамките само на удължен бюджет. Първо, защото в удължаването се включи увеличение на разходите. Второ, защото политически решения от минали години се разгръщат в пълна степен от януари тази година. Не на последно място — ако не бяха извънредните мерки с еднократен характер, миналогодишният бюджет щеше да приключи с дефицит от 5% спрямо БВП, а не както е сега — с 3,5% от БВП.
Авансовото облагане на банките с корпоративен данък през миналата година, което събра евентуалните задължения за тази година, плюс извънредните дивиденти от държавните фирми осигуриха на миналогодишния бюджет приходи в размер на 1,5% от БВП. Не прави чест на Теменужка Петкова да обяснява, че извънредното облагане на банките било техен избор. Те наистина си избраха авансово да внесат данък за година, която не е започнала, защото бяха заплашени с данък върху свръхпечалбите, каквото и да означаваше това.
Катастрофалното състояние на бюджета се виждаше през есента на 2024 година. Тогава за първи път се заговори за рекордни заеми, свръхпечалби, нови данъци и прочее.
Целта да се влезе в еврозоната обаче създаде омерта между правителство, партии, претендиращи да са проевропейски, популярните медии и грантовите медии. Няма друго обяснение как идеи за нови данъци и авансово събиране на данъци в пакет с рекордни заеми не се свързват в по-голям пъзел, за да се види реалността. ГЕРБ и Теменужка Петкова издадоха индулгенция на Асен Василев за безобразията, които вършеше.
Когато през февруари 2024 година бях на изпитателен шестмесечен договор като финансов репортер в БТА, след пресконференция на Световната банка написах, че неин анализ прогнозира свръхзадлъжняване за България, ако не промени нещо. Това бяха последните дни на сглобката. Уволниха ме. Не ревах като Мария Цънцарова. Не свиквах т.нар. демократична общност да се застъпва за мен. Не че щеше да го направи. За хората с петрохански синдром принципността е от значение само ако тя може да отстрани техен нелюбимец и да наложи във властта техен любимец.
През декември 2023 година проектобюджетът за 2024 година, с дефицит от три процента спрямо брутния вътрешен продукт, беше одобрен от Мартин Димитров, въпреки че прогнозите бяха държавата да отбележи четвърта година на икономически растеж. Тоест, дефицитът не ѝ беше нужен. Но и за Мартин Димитров важното е да търка парламентарните кресла. Прави го вече 21 години. Не му се искало да прекъсне традицията.
Когато Асен Василев стана финансов министър на сглобката и вкара бюджет за 2023 година, той го наблъска с извънредни разходи. На онзи брифинг, на който не бях допуснат, щях да го попитам как така може да се иска от енергийния министър да изиска от подопечна държавна фирма да пренапише финансовия си отчет, за да изкара по-голяма печалба, за да могат парите да се изтеглят като дивидент. Ето така и бюджет 2023 приключи с дефицит в рамките на три процента от брутния вътрешен продукт.
Да се знае. Миналите три години приключиха с дефицит в рамките на три процента от БВП заради извънредни мерки, които имаха еднократен или краткотраен характер и не могат да се предприемат дългосрочно. Не могат да се предприемат за тазгодишния бюджет. Ето така дефицит от 3,5% става на 7,4%.
В ГЕРБ има един човек с достатъчно почтеност, когато става дума за бюджет. Владислав Горанов никога не си е позволявал да спекулира и да отрича фактите. За останалите в партията е време да се обозначат. Ще признаят ли приноса на ГЕРБ към създалата се тежка ситуация, или като Асен Василев ще се правят, че нямат общо.
Аналозите с миналото не свършват с изброените в началото на статията. През 1997 година държавата не можеше да разчита на международните финансови пазари, за да финансира дефицита си, и поиска заем от Международния валутен фонд. Днес сме част от еврозоната и достъпът до кредит е много по-лесен. Лошото е, че при сегашната какафония от противоположни изказвания лихвите, при които новите заеми ще се изтеглят, ще са по-високи от възможните, ако това правителство не бе заварило публичните финанси в толкова лошо състояние. Ако опозицията не виждаше своя шанс да прехвърли вината си върху сегашните.
През 1997 година, след като мина Виденовата зима, Международният валутен фонд искаше да се избере ново правителство, за да преговаря с кабинет, който ще има хоризонт да изпълнява ангажиментите, които поема. Но понеже по Конституция трябваше да управлява служебен кабинет, МВФ прие да се споразумее с него само защото основните партии подписаха „Декларация на националното съгласие“ и се ангажираха да спазват ангажиментите на служебния кабинет и след изборите.
Сега е настъпило време разделно. След една година всички може да се върнат към политическата си дребнавост. Днес е нужно сериозните партии да подкрепят правителството в реформите и в мерките за овладяване на дефицита. Това ще покаже кои са сериозните партии и кои налагат петроханския си синдром върху цялата държава.
