- 02 Юни 2026
- 8296
- 0
Автор: Джак Уотлинг, Foreign Affairs
Войната в Украйна достигна повратна точка. След провала на украинското контранастъпление през 2023 г. пълномащабната руска инвазия навлезе в предвидим ритъм на летни и зимни настъпления, между които интензивността на атаките отслабваше, докато руските части се ротираха и прегрупираха. На пръв поглед тази година не изглежда по-различна. С преминаването на пролетта към лято украинските войници в окопите по фронтовата линия отново наблюдават постепенно нарастване на руските удари и опитите за проникване в отбранителните им позиции. Настроенията сред украинските командири обаче са се променили. Руските атаки оказват по-малък натиск върху техните подразделения, отколкото през предишните години. Макар ударите с дронове и артилерийският обстрел да остават постоянни, бойната ефективност на руските сили отслабва. В Киев все по-силно се налага оптимизмът, че Украйна може да принуди Русия да приеме прекратяване на огъня.
Промяната в настроенията в Украйна не е резултат от радикална трансформация в начина на водене на войната. Тя произтича по-скоро от постепенното обръщане на няколко тенденции, които заедно сочат към съществена промяна в хода на конфликта. През цялата 2024 г. и по-голямата част от 2025 г. Русия успяваше да набира повече войници, отколкото губеше, което ѝ позволяваше да увеличава интензивността на атаките срещу украинските части, въпреки че самата тя търпеше тежки загуби. Украйна, напротив, понасяше малко повече загуби, отколкото можеше да компенсира с новобранци, а отбранителните ѝ линии ставаха все по-редки с всеки изминал месец.
В Москва това доведе до самодоволното убеждение, че дори и напредъкът да е бавен, руската армия в крайна сметка ще окупира целия Донбас – оспорвания регион в Източна Украйна, към който Русия предяви претенции през 2022 г. В даден момент Кремъл започна да вярва, че успехите му ще се ускорят, тъй като международната подкрепа за Украйна ще отслабва, а Киев ще изпитва все по-големи трудности да намира достатъчно бойци, за да удържа дължината на фронта. Именно това накара Москва да възприеме непреклонна позиция в преговорите, посредничени от Съединените щати след преизбирането на Доналд Тръмп. В края на краищата, ако преговорите се провалеха, Кремъл очакваше да постигне желаното на бойното поле.
Русия обаче вече не се движи по неизбежен път към постигането дори на минималната си военна цел – овладяването на Донбас. Докато Украйна успява да постига успехи по фронтовата линия и да осуетява руските настъпления, а руската армия все по-силно усеща напрежението на войната и влошаването на собствената си бойна способност, това, което дълго изглеждаше малко вероятно, започва да става възможно. Киев и неговите партньори могат да убедят Москва, че прекратяването на огъня е най-добрият изход за нея.
Украинското възраждане
През последните две години украинските командири бяха сериозно ограничени от недостига на личен състав. Месечните загуби надхвърляха броя на военнослужещите, изпращани към бойните части от центровете за подготовка. Невъзможността подразделенията да се ротират и да осигуряват почивка на войниците от бойните действия доведе до силно изтощение сред пехотата.
Украйна успяваше да мобилизира около 30 000 нови войници месечно, но по-малко от половината от тях достигаха до фронта. Мнозина не бяха медицински годни за участие в бойни действия. Други бяха деморализирани от ниското качество на подготовката, която получаваха.
Според изследване на службата на генералния инспектор на Въоръжените сили на Украйна бойците стават значително по-малко ефективни, ако бъдат принудени да останат повече от 40 последователни дни в зоната на бойните действия. Ротацията на войските обаче се оказа опасна, тъй като придвижването на военнослужещите към и от фронтовите позиции ги правеше уязвими за вражески дронове и артилерия. В резултат на това много войници прекарваха над 200 последователни дни в бойната зона.
Това доведе до натрупване на умора в бригадите и до възприемането на военната служба като еднопосочен билет към лазарета или моргата, което от своя страна насърчаваше новобранците да дезертират още по време на обучението си. В началото на 2026 г. над 200 000 украински военнослужещи бяха регистрирани като самоволно напуснали службата.
Украинската армия обаче започна да предприема мерки за решаването на тези проблеми още в средата на 2025 г. Дотогава най-високото ниво на тактическо формирование в украинската армия беше бригадата. През 2025 г. Украйна създаде над дузина армейски корпуси, всеки от които отговаря за няколко подчинени бригади. На корпусите беше възложена и задачата по подготовката на личния състав, така че войниците да бъдат обучавани именно от хората, които по-късно ще ги водят в бой.
Макар този процес все още да е в ход, той вече е повишил качеството на подготовката и е намалил склонността на новите войници да дезертират. Някои украински подразделения увеличиха и продължителността на базовото обучение от пет на осем седмици, което позволява на военнослужещите да бъдат по-добре подготвени, преди да бъдат изпратени в бой.
В същото време редица украински подразделения започнаха по-успешно да интегрират действията на пехотата, безпилотните системи, артилерията и бронираната техника. На фронта това им позволи да създават периоди на превъзходство над руските сили, които осигуряваха възможност както за ротация на личния състав, така и за провеждане на настъпателни действия.
Тези комбинирани тактики помогнаха на украинските сили да постигнат напредък край Купянск през есента на 2025 г. и край Хуляйполе през пролетта на 2026 г. Още по-важно е, че украинците успяха да поддържат благоприятно съотношение на загубите, губейки по-малко войници от руснаците дори когато самите те бяха в настъпление.
Украинските подразделения за безпилотни летателни апарати също така подобриха способността си да извършват това, което украинската армия нарича „удари в средната дълбочина“ – атаки срещу руски логистични цели на разстояние до около 100 километра от фронтовата линия. Нарастващата плътност на украинските разузнавателни и ударни системи на бойното поле затруднява руските сили както при опитите им да проникват през украинските линии, така и при снабдяването им. Това ограничава бойната мощ, която Русия може да концентрира във всяка точка на фронта, и намалява натиска върху украинските части.
Съчетавайки реформи, нарастваща тактическа компетентност и подобрена подготовка, украинската армия успя да обърне тенденцията на упадък, характерна за 2024 г. и голяма част от 2025 г. През първите месеци на 2026 г. вече се наблюдава нетен положителен приток на нов личен състав към бойните подразделения.
Засега тези успехи остават крехки. С разлистването и сгъстяването на растителността от пролетта към лятото руските войски ще получат повече възможности да се промъкват и да оказват натиск върху украинските позиции. Докато някои украински подразделения демонстрират значително подобрение в тактическите си способности, други бригади продължават да изпитват сериозни затруднения.
Въпреки това има основания да се смята, че промените, въведени от украинската армия през последната година, ще продължат да укрепват нейните възможности и през следващите месеци.
С укрепването на новосъздадените армейски корпуси най-добрите практики вероятно ще се разпространяват и сред по-слабите бригади. Украинският президент Володимир Зеленски също така обяви реформи в системата за мобилизация и условията на военната служба, които би трябвало да гарантират, че по-голяма част от мобилизираните действително ще попадат в бойните подразделения.
Тези реформи включват по-добро заплащане, ясно определена продължителност на службата, както и преструктуриране както на подготовката, така и на самия процес на мобилизация.
Тежките боеве продължават, но украинската армия вече е преодоляла най-критичния етап от кризата с личния състав и постепенно придобива все по-висока тактическа ефективност в съчетаването на новите технологии на войната с традиционните средства за водене на бойни действия.
Руските проблеми
За разлика от постепенните, но положителни подобрения в състоянието на украинската армия, руските сили започват да отбелязват спад в представянето си на бойното поле. Това е резултат от съчетаването на няколко фактора.
През 2024 и 2025 г. руските предимства на фронта произтичаха от готовността на Москва да хвърля в боя огромни човешки резерви и от интегрираното използване на огнева мощ от страна на руската армия, които заедно нанасяха постоянно изтощение на украинските сили. Теоретично, след като наборът на военнослужещи надвишаваше руските загуби, Кремъл можеше да отдели част от личния състав за по-продължително обучение и така да повиши общото качество на армията.
Вместо това руското командване изглеждаше готово да приеме огромни и постоянни загуби, хвърляйки срещу украинските позиции войници с едва между два дни и две седмици подготовка. В резултат през цялата 2025 г. руската армия понасяше средно около 23 000 жертви месечно.
Руската система за набиране на военнослужещи успяваше да компенсира загубите до голяма степен благодарение на силните финансови стимули, предлагани от Кремъл, включително високи възнаграждения и опрощаване на дългове. Макар този подход да се оказа ефективен за привличането на неквалифицирани новобранци, той не успя да привлече съответен брой технически специалисти, които могат да получават добри доходи в гражданската икономика или във военно-промишления сектор.
Например руската армия изостава значително от поставените цели за набиране на оператори на безпилотни летателни апарати.
Фактът, че заплащането се е превърнало в основния мотив за военна служба, също доведе до натрупването на значителен брой военнослужещи, които са силно мотивирани да избягват участие в бойни действия. Офицери приемат подкупи от войници, които не желаят да бъдат включени в щурмови операции. В същото време военнослужещите, които нарушават постоянно разрастващия се набор от често противоречащи си постоянни заповеди в руската армия, биват наказвани чрез изпращане в атака.
Този безкомпромисен подход често засяга и важни специалисти от тиловото осигуряване, които са нарушили някое правило. В армия, в която логистиката до голяма степен се координира чрез социалната мрежа Telegram, но в която самият Telegram е официално забранен, един съвестен логистик е изложен на сериозен риск да бъде спрян от военната полиция и или да бъде принуден да плати подкуп, или да бъде прехвърлен в щурмово подразделение.
Резултатът с течение на времето е натрупване на влиятелни и извличащи облаги военнослужещи на междинните нива на командване, например на равнище полк, и постепенно изчерпване на хората с реален професионален опит в подчинените подразделения, тъй като те биват убивани или ранявани при поредните щурмове.
Липсата на качествен личен състав на по-ниските нива води до влошаване на бойните резултати и до неспособност за изпълнение на планове и заповеди. Много офицери са получили повишенията си директно на бойното поле, без да преминат сериозна офицерска подготовка. Основната им задача е била да подготвят психологически войниците за атаки, а не да планират и провеждат компетентни военни операции.
През предишните години разрушителният ефект от руската артилерия, ударите с дронове и управляемите авиационни бомби компенсираше слабите резултати на руската пехота. Днес обаче бойното поле изглежда и функционира по съвсем различен начин от този, към който руските военни плановици са свикнали.
В наши дни бойното поле вече не представлява толкова две противопоставени фронтови линии, колкото пояс от оспорвана територия с широчина около 30 километра, в който силите на двете страни са силно смесени. Картографските инструменти, използвани от руските плановици, не са особено пригодени да отразяват точно начина, по който реално се водят бойните действия.
В резултат се появява разминаване между това, което руските плановици виждат на картите, и онова, което реално може да бъде изпълнено на терен. Това води до нарастваща неефективност при координацията на ударите.
Освен това офицерите на по-ниските нива невинаги знаят как да изпълняват заповедите, които получават. Междинните командири пък са насърчавани да докладват успехи нагоре по командната верига. Всички тези фактори водят до все по-голямо разминаване между представите на висшето руско командване за разположението на собствените войски и реалната ситуация на терен.
В резултат руската армия редовно допуска грешки при разпределянето на артилерийските средства и дроновете и издава множество заповеди, основани на неточна информация, които на практика не могат да бъдат изпълнени.
Накратко, руските сили все по-трудно успяват да превръщат плановете във военни операции, което закономерно отслабва и техните настъпателни действия.
Увереност без самодоволство
Съвкупността от тенденциите към по-голяма сплотеност на украинските сили и деградацията на руските бойни подразделения може да създаде впечатлението, че успешният изход за Украйна вече е неизбежен. Това обаче съвсем не е така.
Руската армия все още разполага с над 600 000 военнослужещи, участващи в бойните действия срещу Украйна, и не изпитва недостиг на боеприпаси благодарение на огромния си военно-промишлен комплекс. Руските дронове и управляеми авиационни бомби продължават да създават сериозни проблеми за украинската логистика, докато руската пехота не спира да търси и използва слабите места в украинската отбрана.
Намаляващите украински средства за противовъздушна отбрана също така откриват възможности за още повече руски атаки с дронове и крилати ракети срещу цели на цялата територия на страната.
Украинската армия продължава да води тежки боеве, за да удържа позициите си, а в някои райони, като например край Константиновка, дори губи територия. Украинските войници може да са по-оптимистично настроени, но остават силно изтощени.
Макар някои украински подразделения да демонстрират значително подобрение в бойните си способности, има и бригади, които продължават системно да се представят слабо. Освен това руските войски се намират опасно близо до ключови украински градове като Запорожие в южната част на страната.
Непосредствената тактическа картина може и да е по-благоприятна за Украйна, но пространството за грешки остава изключително ограничено.
Въпреки това Русия не е на път да завърши окупацията на Донбас до края на годината, както е разпоредил Кремъл. Без съществена реорганизация на руските сили не е ясно дали Москва би могла да постигне тази цел и през 2027 г.
Войната оказва своето въздействие, а руските военни усилия изпитват все по-сериозни затруднения.
Засега няма признаци, че руският президент Владимир Путин е променил възгледа си, че Украйна не трябва да съществува като независима държава или че е изоставил стремежа си да я подчини. Путин обаче е показвал, че е способен да се съобразява с реалностите на бойното поле, когато те вече не могат да бъдат пренебрегвани – както например при изтеглянето на руските сили от Киев и Херсон през 2022 г.
Следователно въпросът е как Кремъл ще реагира, когато осъзнае, че перспективите му на фронта се влошават.
Големият риск е Кремъл да реши да ескалира и да започне много по-мащабна мобилизация, която да позволи принудително привличане както на необходимите специалисти, така и на големи резерви от човешки ресурс.
Подобен ход може да донесе военни успехи на Русия в Украйна, но е свързан със значителни политически и икономически рискове вътре в страната. Руската централна банка вече предупреждава за сериозен недостиг на работна сила. Освен това, предвид степента на деградация на руската армия, не е ясно дали въоръжените сили биха могли ефективно да използват внезапен приток на голям брой военнослужещи.
Вероятно Кремъл внимателно претегля последствията от подобна радикална стъпка. Военното ръководство неведнъж е препоръчвало по-широка мобилизация по време на войната, но Путин неизменно се е противопоставял.
Друга възможност е Кремъл да прекрати мащабните настъпателни операции и да премине към по-отбранителна стратегия, без да приема прекратяване на огъня, като същевременно продължи да нанася удари по Украйна с дронове, балистични и крилати ракети през още една зима.
Путин може да прецени, че Русия просто е способна да удължава конфликта по-дълго, отколкото Киев може да издържи. Но този сценарий става все по-труден за реализиране, докато украинците демонстрират способност да провеждат по-ефективни настъпателни действия. Нарастващото използване от страна на Украйна на далекобойни удари срещу обекти с ключово значение за руската икономика също ще затруднява Москва в опитите ѝ да води безкрайна война.
От тигана в огъня?
Ако Украйна успее да затвърди сегашните тенденции през оставащата част от годината – със собствените си сили във възход и Русия в затруднено положение – става все по-вероятно Киев и неговите партньори да успеят да убедят Москва в предимствата на безусловното прекратяване на огъня.
Партньорите на Украйна трябва внимателно да обмислят как този вариант може да бъде направен привлекателен за Кремъл, тъй като съществуват множество потенциални препятствия и условия, които биха могли да бъдат включени в процеса и да насърчат Путин да удължи конфликта още повече. Но същевременно се открива и все по-голяма възможност той да бъде убеден, че прекратяването на огъня е вариантът, който носи най-малко рискове за Русия.
Това не означава, че Путин би се отказал от враждебността си към Украйна. Кремъл обаче би могъл да стигне до извода, че прекратяването на огъня предлага най-добрия път към постигането на крайните му цели, след като досега не е успял да ги реализира на бойното поле.
Без съмнение Путин би се насочил към използването на последващата политическа и икономическа уязвимост на Украйна като средство за оказване на натиск върху Киев. Подобна пауза би позволила и на Москва да реши част от проблемите в собствената си армия, оставяйки Украйна под постоянната заплаха да бъде атакувана отново във всеки момент.
От своя страна украинското общество би приветствало отдих от изтощителната тежест на войната. Ако Украйна и Русия постигнат споразумение за прекратяване на огъня, това би представлявало значителен успех за Киев и би открило възможност за работа в посока на траен мир.
Подобно развитие обаче би било съпроводено и с множество рискове.
Украинското общество би оказало силен натиск върху правителството да демобилизира армията или поне да замени опитните, но изтощени войници на фронта с по-свежи, макар и по-неопитни военнослужещи.
След години на функциониране в условията на война страната внезапно ще бъде изправена пред необходимостта да се справи с огромните щети, нанесени на нейната индустрия и инфраструктура. Политическото единство на страната вероятно ще започне да се разпада под натиска на исканията за провеждане на избори.
С усещането, че непосредствената руска заплаха отслабва, европейските партньори може да станат по-малко склонни да финансират отбраната на Украйна в досегашния мащаб. Накратко, страната може да се окаже уязвима, а Русия би получила множество възможности да дестабилизира своя съсед.
Макар успешният край на войната далеч да не е гарантиран, днес той вече изглежда като реалистична възможност.
За да стане този изход по-вероятен, Киев трябва да продължи да укрепва отбранителните си способности чрез последователно осъществяване на реформите и преструктурирането на въоръжените сили.
Международните партньори на Украйна трябва да продължат да оказват достатъчен натиск върху Русия, като продължават да въоръжават Украйна и да поддържат икономическите санкции срещу Кремъл.
Политическите и икономическите рискове от безкрайното проточване на конфликта вече започват да влияят върху процеса на вземане на решения в Кремъл. Партньорите на Украйна трябва внимателно да преценят как могат да променят изчисленията на Москва.
Също така става все по-важно Европа – предвид постепенното отдръпване на Вашингтон от континента – сериозно да обмисли как би могла да спечели крехкия мир, ако бъде постигнато прекратяване на огъня.
Защото примирието е необходимо предварително условие за сигурността и просперитета на Украйна, но само по себе си не ги гарантира.
Източник: Foreign Affairs
