Иван Иванов: Токът можеше да поскъпне с 64%, ние го свалихме до 11,5%. Мораториумът облагодетелства производители от ВЕИ

Снимка: БГНЕС

- Г-н Иванов, мораториумът, който наложи парламентът върху цените на ток, парно и вода до 31 март 2022 г., всъщност замрази значима част от дейността на Комисията за енергийно и водно регулиране. Как приехте това решение на Народното събрание?

- С изненада. Мораториумът бе приет по време, когато КЕВР провеждаше процедура за ново ценово решение за цените на електрическата и на топлинната енергия, което да влезе в сила от 1 януари 2022 г.

В деня, когато се провеждаше обществено обсъждане на нашето решение, премиерът Кирил Петков напълно неоснователно ни обвини, че “КЕВР извършва провокация и си играе игрички в деня на встъпване в длъжност на новото правителство”. По-късно добави, че е трябвало да изчакаме поне една седмица, за да бъдат назначени и заместник-министрите.

- В деня, в който се закле новият кабинет, КЕВР публикува доклада за поскъпване на тока с 11,5%, а на парното в София с близо 30 на сто. Не е ли нормално да са мнителни?

- Ако се беше информирал, премиерът щеше да научи, че КЕВР още в средата на ноември започна процедурата по ценовото решение. Това включва изготвяне на доклад от работна група, приемането му от комисията, провеждане на открити заседания и обществени обсъждания, за да се стигне до приемане на решение на 1 януари 2022 г. Между отделните етапи има нормативно определени периоди, чието спазване е задължително. В противен случай решенията на КЕВР падат в съда. Така че датите на заседанията бяха определени далеч преди да се проведат преговорите за бъдещото управление.

Абсурдно е да се твърди, че те са избрани с цел да се извърши провокация спрямо новото управление на страната. Колкото за самия мораториум, с въвеждането му се отнемат за три месеца и половина правата на КЕВР да определя цените на енергоносителите на регулиран пазар. Това е в пълно противоречие както с европейското законодателство, така и с европейската практика.

Подчертавам, че нито веднъж досега през последните 6 години, откакто Законът за енергетиката гарантира независимост на регулатора, не е имало случай на подобна брутална намеса в дейността на КЕВР.

Това не изчерпва неоснователните и тенденциозни обвинения към регулатора. Министърът на финансите ни упрекна, че не сме приели обещаните нормативни промени. Това не е вярно. Комисията прие предвидените промени в Правилата за търговия с електрическа енергия и Правилата за работа на организиран борсов пазар, а с промени в методиката за доставчик от последна инстанция се намали цената на енергията, която той доставя с 15-30 лв. за мвтч.

- Казвате, че мораториумът ще има последици. Какви са те?

- Първата е създаване на неравнопоставеност между различните групи потребители. Тези, които използват електрическа и топлинна енергия, са привилегировани пред тези, които се отопляват с природен газ и пелети. Да не говоря за хората по селата, които по принцип са по-бедни. Те се отопляват с дърва, чиито цени никой не ги задържа.

Мораториумът поставя в тежко положение Електроенергийния системен оператор. Той ще продължава да купува електроенергия от борсата за покриване на технологичните си загуби на цена 3-4 пъти по-висока от действащата в момента прогнозна пазарна цена, по която ЕСО калкулира енергията в сметките на своите клиенти. Подобно е положението и при трите електроразпределителни дружества.

Очаква се и четирите дружества да натрупат общо загуби от порядъка на 350 млн. лева за срока на мораториума. Ако не бъдат покрити, дружествата ще изпаднат във финансов колапс.

Още по-тежко е положението на топлофикационните дружества. Цената на топлинната енергия за потребителите остава непроменена, но цените на природния газ и на въглеродните емисии продължават бързо да растат. Природният газ формира 71% от цената на парното, а емисиите – 18%. Това означава, че 89% от цената на парното се повишава без компенсиране.

- Само че кабинетът задели 1,5 млрд. лв. за компенсации на бизнеса, а от тях 350 млн. лв. са за мрежовите оператори. Други 200 млн. са за потребителите на природен газ. Не се ли уравновесяват така последствията от мораториума?

- Не, последствията ще станат видими следващите месеци. Ще разгледам няколко различия между подхода на КЕВР и този на правителството. Ние успяхме да намалим повишението на цената на тока за бита и парното чрез преструктуриране на финансовия ресурс от енергийния сектор, без да посягаме на нито един лев от държавния бюджет.

В плана на правителството се използват значителни средства от бюджета. Ако кабинетът отказва да намали ДДС, правилното решение е да се оставят свитите повишения на цената, а чрез социалното министерство да се въведе компенсиране на енергийно уязвимите потребители.

- Въпросът е какво ще стане от 1 април нататък?

- Замразяването на цените за три и половина месеца трябва да бъде отчетено в следващото ценово решение и съществува реален риск тогава повишението да бъде значително по-голямо.

- Колко по-голямо и кога КЕВР ще определи нови цени, вероятно хоризонтът се отмества за към 1 юли догодина?

- Ако към 1 март 2022 г. бъде потвърден срокът на мораториума – 31 март, регулаторът трябва да се произнесе с ново решение на 1 април. Още е прекалено рано да се дават прогнозни стойности за цените. Яснота ще има едва в средата на март.

- При определяне на цените обикновено се търси баланс. Какво ще се случи сега?

- Замразяването на цените и произтичащите от това финансови проблеми на засегнатите дружества ще доведат до голяма междуфирмена задлъжнялост – ситуация, която ни е позната от 2013-2014 г.

- На фона на мораториума бихте ли представили основните моменти от спряното проекторешение на КЕВР за цената на тока?

- Ако не бяхме приложили пакет от допълнителни регулаторни мерки, цената на тока за битовите потребители трябваше да се увеличи с 64%. Чрез използване на 1 млрд. лв. от повишените приходи във фонд “Сигурност на енергийната система” КЕВР успя да намали увеличението до 11,5%. Ако беше прието предложението ни за намаляване на ДДС върху енергоносителите от 20 на 10%, то увеличението на тока за хората щеше да бъде 1-2%.

Предложението ни за временно намаляване на ДДС за енергоносителите за 3-4 месеца почива на ясна логика: няма да има негативен ефект върху бюджета, тъй като през последните четири месеца на 2021 г. постъпленията от ДДС на енергоносителите рязко се увеличиха поради няколкократното нарастване на цената. От друга страна, тази мярка е насочена целево за битовите потребители, защото при бизнес потребителите се прилага система за възстановяване на ДДС и размерът на данъка не ги засяга пряко.

- A за цената на топлинната енергия?

- Съществуващите данни за цените на природния газ и емисиите предполагаха увеличение на цената на топлинната енергия с 50%. КЕВР, в рамките на своите правомощия, успя да сведе повишението до 13% средно за страната. Единствено за “Топлофикация София” остана високо – 29%. Намалението на ДДС на 10% би направило минимално повишението на цената на парното отопление в страната, а за “Топлофикация София” - около 20%.

- Все пак полза от мораториума ще имат поне потребителите на регулиран пазар, нали?

- Безспорно битовите потребители ще се възползват от непроменените цени на електроенергията, топлинната енергия и ВиК услугите. Уви, следващото ценово решение - от 1 април 2022 година, ще доведе до още по-рязко увеличение на тези цени поради тримесечното им изкуствено задържане.

- Има ли сектори в енергетиката, които ще се възползват от наложения мораториум?

- Мораториумът облагодетелства производителите на електроенергия от възобновяеми източници – слънце, вятър, вода и биомаса. Те за всеки произведен мегаватчас ползват премия, която се определя като разлика между тяхната преференциална цена и прогнозната пазарна цена съгласно решение на КЕВР. От 1 юли 2021 г. тази прогнозна цена е около 119 лв. за мегаватчас, което определя размера на премиите за ВЕИ производителите от порядъка на няколкостотин лева. В проекта на новото ценово решение КЕВР измени прогнозната пазарна цена от 119 на 293 лв. По такъв начин рязко биха се намалили премиите за ВЕИ, като за голяма част от тях тя се свеждаше до нула. Това не означава, че тези производители биха работили на загуба, защото реализацията на свободния пазар им осигурява приходи над 300 лв. за мвтч. Нашето решение единствено ги лишаваше от премията, която би представлявала свръхпечалба. КЕВР предвиждаше да насочи спестените средства към битовите потребители за понижаване на цената на тока за тях. Касае се за 350 млн. лв. на година, или над 100 млн. лв. за първото тримесечие.

- А какво се случва с цената на природния газ?

- Природният газ е извън обхвата на мораториума и цената му се определя ежемесечно. На 1 януари 2022 г. КЕВР ще утвърди цената за януари. Надявам се този път правителството да не ни упрекне, че обявяваме цената, докато хората празнуват Нова година. Заседанията ни са винаги на първо число на месеца, защото в противен случай ще се създаде ценови вакуум. Глобалните фактори имат все по-голямо отражение върху цената на природния газ у нас. Трайно стабилизиране и дори намаляване на цената у нас може да настъпи едва когато започнем да получаваме цялото договорено количество азерски газ - 1 млрд. куб. метра.

- Цените на ВиК услугите, които са част от наложения мораториум, бяха ли в процес на одобрение?

- Операторите, които предоставят ВиК услуги, са в критично финансово състояние. Разходите им за електроенергия се увеличиха няколкократно. Има опасения, че поради лошото финансово състояние няма да заплащат редовно консумираната електроенергия. КЕВР беше в процес на разглеждане и приемане на новите бизнес планове на ВиК дружествата, в които бяха отразени значително по-висока цена на електроенергията и 15% ежегодно увеличение на заплатите на работещите в тези дружества. Това би стабилизирало финансово сектора. За съжаление, мораториумът блокира приемането на бизнес плановете за 3 месеца.

- Измина година и девет месеца откакто изтече мандатът ви. Очаквате ли скорошен избор на нов председател на КЕВР?

- Наистина, мандатът ми изтече в началото на април 2020 г. Декларирах, че не съм кандидат за втори мандат. Уви, три парламента, два от които бяха твърде кратки, по различни причини, не успяха да изберат следващ председател. Убеден съм, че най-после, още през януари 2022 г., парламентът ще проведе успешен избор. Искрено се надявам новият председател да бъде компетентен, почтен и принципен. Тогава КЕВР ще продължи да работи като независим и уважаван национален регулатор.

Източник: "24 часа"