- 14 Окт 2026
- 293
- 0
Марин Льо Пен обещава да намали драстично френската вноска в бюджета на ЕС и да върне правомощията от Европейската комисия към националните правителства, ако спечели президентските избори догодина. В интервю за „Файненшъл таймс“ тя заявява, че е готова за „премерване на силите“ с Брюксел, и поставя под въпрос оставането на Урсула фон дер Лайен начело на Комисията до края на мандата ѝ.
Лидерката на френската крайна десница Марин Льо Пен се готви за сблъсък с ЕС, ако бъде избрана за президент догодина. Тя обещава „премерване на силите“ по въпросите на бюджета и правомощията на съюза и поставя под съмнение дали висшето му ръководство трябва да остане на постовете си.
В интервю за „Файненшъл таймс“ фаворитката в изборната надпревара през април показа, че амбициите ѝ да преобрази ЕС отвътре остават непокътнати, макар да се опитва да увери избирателите в своя прагматизъм по други въпроси, като справянето с влошеното състояние на публичните финанси на Франция.
Тя призна, че най-голямото „външно ограничение“ пред нея е „гигантският, огромен дълг… който може да стане неконтролируем“, но заяви, че е решена да осъществи политиките си както във Франция, така и в Европа.
„Политиката всъщност е въпрос на убеждения, които се сблъскват с ограничения“, каза тя пред „Файненшъл таймс“ в кабинета си в Париж. „Нямам намерение да се отказвам от убежденията си.“
Льо Пен вижда в евентуалната си победа на изборите догодина, заедно с възможните успехи на националистическите си съмишленици на изборите в Испания, Италия и Полша, началото на радикална промяна в ЕС, включително отслабване на Европейската комисия.
„Трябва да вземете предвид, че през 2027 г. предстои нещо изключително“, каза тя, визирайки поредицата от избори през следващите 12 месеца.
Тя постави под въпрос дали Урсула фон дер Лайен може да остане председател на Комисията до края на мандата си през 2029 г., тъй като „вече не се ползва с доверието на много правителства в ЕС“.
58-годишната Льо Пен участва за четвърти път в президентската надпревара, този път с по-голяма увереност и с убедителна преднина в социологическите проучвания. Съперниците ѝ от традиционните политически сили са разделени, а неспокойното общество е по-склонно да приеме скъсване с миналото.
Тя обаче се кандидатира на фона на назряваща дългова криза. Инвеститорите в облигации повишиха цената на заемното финансиране за Франция заради опасенията дали дългът ѝ, възлизащ на 119 процента от БВП, е устойчив — предизвикателство пред всички кандидати за президент.
Миналата седмица Льо Пен представи план за 140 млрд. евро за справяне с бюджетния дефицит на Франция, ако бъде избрана. Той включва значително съкращаване на публичните разходи, както и намаляване на данъците за потребителите и мерки за защита на пенсионерите. Петгодишният план предвижда също спестяване на 11 млрд. евро чрез намаляване на френската вноска в бюджета на ЕС за 2027 г. и на още десетки милиарди през следващите години. Това би предизвикало сблъсък с Брюксел и други европейски столици, особено с Берлин.
ЕС бърза да постигне споразумение за седемгодишния си бюджет преди президентските избори във Франция. В сряда Льо Пен заминава за Брюксел, за да предупреди срещу онова, което определи като „дълбоко неприемлив“ опит да бъде сключена сделка. „Всъщност смятам, че това разкрива презрението на Комисията към демократичните процеси в Европа“, каза тя.
Тя призна, че задачата ѝ да намали драстично френската вноска в бюджета на ЕС няма да бъде лесна. „Знаем, че ще има тежък дебат, дори премерване на силите“, каза тя. „Но имаме волята и убеждението, че ще успеем да го направим.“
Една държава не може едностранно да намали вноската си в бюджета на ЕС, защото това противоречи на договора на съюза и би изисквало съгласието на останалите 26 държави членки.
Марин Льо Пен: „Политиката всъщност е въпрос на убеждения, които се сблъскват с ограничения. Нямам намерение да се отказвам от убежденията си.“ Снимка: Magali Delporte/FT
Думите ѝ подчертават, че макар преди близо десетилетие да се отказа от настояването си Франция да напусне ЕС и еврозоната, тя остава дълбоко евроскептична. Льо Пен иска властта в ЕС да се върне към държавите членки, като бъдат обърнати опитите на Комисията да „присвоява правомощия“ в дипломацията и отбраната, както тя ги определя.
На въпроса дали планираният от нея сблъсък с ЕС сам по себе си няма да разтревожи пазарите, тя отвърна, че големият дълг на съюза е по-сериозен повод за тревога и че членството на Франция в еврозоната трябва да носи полза за страната.
Льо Пен заяви, че иска Европейската централна банка да финансира мащабно заемно финансиране за приоритети като енергийния преход и отбраната, като подчерта, че ЕЦБ не е „вкаменен динозавър“. Договорите на ЕС забраняват паричното финансиране, но Льо Пен настоя, че те са „донякъде податливи на промяна“.
Много икономисти и финансови анализатори разкритикуваха петгодишния ѝ план за намаляване на дефицита като нереалистичен, труден за изпълнение и основан на прекалено оптимистични икономически допускания.
Льо Пен оспори критиките, че предложението ще предизвика рецесия, като посочи, че то включва намаляване на данъците за компаниите и широкомащабна дерегулация, която ще освободи бизнеса от ограничения. „Ще предприемем огромни съкращения на държавните разходи и едновременно с това ще дадем тласък на икономиката“, каза тя.
Бизнес лидерите се съмняват, че подобен баланс е възможен, а някои продължават да гледат с недоверие на икономическите възгледи на нейния „Национален сбор“, които според тях предполагат големи държавни разходи и силна намеса на държавата. Анализатори от ING изчисляват, че толкова бързо съкращаване на публичните разходи може да нанесе удар върху растежа в размер на „няколко процентни пункта от БВП“.
Тя отхвърли критиките на експертите, които според нея носят част от отговорността за „икономическите политики, прилагани във Франция през последните 30 години“.
„Особено във Франция има много икономисти, които съветваха хората, довели ни до катастрофа.“
Източник: „Файненшъл таймс“
