Андрей Райчев и Кънчо Стойчев в подкаста на Явор Дачков: Какво струва валутата на съюз, който се готви за война с Русия?

Явор Дачков разговаря с Андрей Райчев и Кънчо Стойчев за еврозоната, войната в Украйна, катастрофата на европейския елит и избора на България.

 

 

 

Акценти:

Кънчо Стойчев: Две неща са ясни. Еврозоната е неизбежна, тъй като вече сме поели този ангажимент. И на второ място – сега не е точният момент, тъй като нито България е в отлична форма (знаем как се изсмукват от пръстите различни показатели), нито светът е в добра форма. Европа е в много тежка криза. Основният ни икономически партньор, от когото страната пряко зависи – Германия – върви надолу. Не съм прочел нито една прогноза на икономисти, които да твърдят, че става дума за класическата циклична криза, която преминава за 8–10 месеца. Става дума за много по-голяма криза.

Като говорим за по-големия свят, в контекста на дрънкането на оръжия, се сещам за приказката: „Ум царува, ум робува, ум патки пасе“. Имам предвид Великобритания. Хората там са много умни, но имат нещастието да бъдат управлявани от група, за която ще избегна квалификациите.

Възниква големият въпрос: какво струва валутата на съюз, който се готви за война с Русия – най-въоръжената с ядрени ракети сила? Какво разбира този съюз под израза „ще победим руснаците“?

В тази обстановка на подготовка на Европа за война, залозите няма да са в посока на европейската валута. Това е ясно за всеки, който поне малко ползва главата си.

Относно ситуацията у нас – не вярвам на изнасяните данни за инфлацията. Сегашните управляващи си позволяват да барникат къде ли не. Отделно, че данните включват всякакви продукти – обувки, мебели. Ако попитате който и да е българин на улицата за истинската инфлация, ще ви каже съвсем различни неща. Истинската инфлация е тази, която хората усещат в супермаркета. Всички виждаме какво става с основните стоки за бита.

Инфлацията ще се увеличи вследствие на приемането на еврото. Знам, че платената пропаганда гласи обратното, но няма нито един научен факт, който да доказва техните тези. Казват, че ще забогатеем. Да, вероятно след 20 години ще забогатеем. Но имаме пресния пример на Хърватия и на балтийските страни, така че повишаването на инфлацията е неизбежно. Въпросът е – с колко.

Ако имаме една прикрита инфлация от около 10% и се появят едни допълнителни 10% – 20% ще бъдат доста голям шок. Това обяснява и поведението на президента Радев, който изобщо не е против еврото. Той добре знае, че е подписал документ и знае съответния ангажимент. Тези, които не искат да чуват, не чуват: той казва, че не е сега моментът. И идеята на предложения референдум беше за датата на присъединяване – дали да е от 1 януари 2026 г.

Той има силни аргументи, и ние ще ги разберем. Нашите политици са от онези хора, които все още ни обясняват, че началниците са в Брюксел, и отказват да разглеждат България като самостоятелна държава. Настоящата Европейска комисия също има своя интерес от присъединяването ни.

Ако всичко това се случи, ще дойде ден, в който Радев ще се окаже прав.

Андрей Райчев: Основният проблем на обществото ни е поляризацията. Изчезват рационалните, нюансираните мнения и се образуват две крайни и безобразно неверни.

Ковидът, например, след опитите на различни хора да внесат рационалност, ни раздели на „гей с маска“ срещу „фашист с конспиративна теория“. Това е абсурден избор, но на практика се случи точно така.

Същото наблюдаваме и по отношение на Украйна. Едните казват: „Прекрасният Путин ще победи“ (малък процент от българите, но ги има). Другите казват: „Това е фашист, нахлул в Украйна“ и т.н. Двете тези узурпираха цялото пространство.

Третата теза – в случая тази на президента Радев – беше прилепена към тази на путинистите. Той не е възхвалявал Путин. Той каза, че няма да победим Русия по военен път. Това е теза, която е очевидно рационална и която е извън политиката. Това е военна реплика. Така и стана.

Подобен е и разговорът за еврото – или че е страхотно, или че ще ни потопи. Нюансиран дебат не се получи. Нюансирана беше тезата на Радев: не че не бива да го приемаме, а че не бива да го правим, без народът да го иска. Той каза това.

Аз не съм съгласен с него. Смятам, че бързо трябва да приемем еврото. Ние се натискаме за Европа, не тя за нас.

За мен основният аргумент е, че ние се отказахме от лева през 1997 г., като го закачихме за марката, после марката – за еврото и прочее. И това даде много добър резултат, защото българската власт престана да може да си купува време с печатане на пари. Преди правеше точно това – печаташе пари и си печелеше още една година, като бързо увеличаваше заплати и пенсии, хората се радваха и не разбираха, че после сметката я плащат те.

Всякакво възстановяване на самостоятелността на българското правителство за печатане на пари е грешка. Еврото ни поставя под по-голям контрол. Четирите най-големи банки ще бъдат под контрола на ЕЦБ. Застрахователните дружества и пенсионните фондове също ще бъдат контролирани. Аз съм за това нашите финансови власти да изгубят сила.

Кънчо Стойчев: Ние не успяхме да стигнем европейците, но те успяха да ни стигнат много добре. Така, както нашите политици до 1997 г. безразборно си играеха с лева, печатаха пари и така си купуваха политическо време – същото наблюдаваме в Европа. Тази политическа върхушка прави същото.

Европа умира от лицемерие. Това е най-лицемерната цивилизация, която се е раждала на планетата. Не става въпрос за това, че всяка една политическа дейност задължително съдържа актьорски елементи и че политиците едно говорят, друго правят – няма как и да бъде другояче. Става въпрос за едно лицемерие, което разлага тъканта на обществото. Европейският наратив е срамотен. Хората се събуждат, обаче – виждаме го по изборите в отделните държави.

Огромният страх на Европа във връзка със случващото се в Украйна не е, че Русия ще отиде до Берлин – тя си решава някакъв свой въпрос – а че в мига, в който войната свърши, този европейски елит си отива. Краят на войната в Украйна означава край на този елит.

Андрей Райчев: Не симпатизирам на ръководството на Украйна. Но в моите очи украинците вече са победители, защото доказаха, че са народ. Биха се и продължават да се бият героично. Това прилича на българската победа в Сръбско-българската война. Без малко нашите капитани да влязат в Белград – спира ги Австрия, не друго. Подобен процес виждаме.

Въпросът в Украйна се свежда до дреболия – дали Европа свършва на Днепър или свършва на Дон. Друг въпрос няма. За населението между Дон и Днепър това е много драматичен въпрос. Но това не може да е въпрос, по който да настъпи краят на света. Дълбоко убеден съм, че изходът е в отстъпки и преговори. Като преговаряш, не можеш да диктуваш.

В момента меморандумите са ултимативни, налице е диктат. За да може Европа да се договори с Русия, трябва елементарно уважение към нейните права и интереси. Няма начин две страни, които не се уважават взаимно, да се договорят.

За жалост, народите на Европа подкрепят това.

Кънчо Стойчев: Може би най-прекрасната идея на човечеството – Обединена Европа, родена след редица тежки войни, попадна в ръцете на едни безобразници, които не са избрани от никого. Те започват да изкривяват този проект така, както си искат, и да го рушат отвътре. Това прилича на самоубийство на нашата цивилизация. Говорим за престъпници. Вече е налице официална информация относно съдбата на парите за Ковид – половината бяха изхвърлени, другата половина – откраднати. Платихме милиарди за всичко това. Интересно е, че от телефона на Урсула фон дер Лайен липсват точно данните, касаещи „обществената поръчка“ за ваксините.

Става дума за елит, който съвсем се е откъснал от хората, които би следвало да представлява. В такива ситуации, с овълчени за самоцелна власт хора, се стига до войни. Тези хора затриват може би най-добрия проект на човечеството.

Само този, който истински обича европейския проект и европейската идея, по задължение в днешно време трябва да е критично, дори революционно настроен. Никой няма да дойде и да спаси нашия ЕС, ако сами не го спасим.

Андрей Райчев: Не съм сигурен, че САЩ смятат да коригират политиката си, защото я намират за неразумна. Възможен е сценарий, в който решават, че харчат твърде много за европейците. Но е възможно и друго – моделът на САЩ е в криза, дълговете им растат ежедневно. Перманентното печатане на пари води до дълг, който те никога няма да изплатят.

Ако приемем, че те действително не се справят с ролята си на хегемон и ще паднат от това място, се оформя един многополюсен свят. В тази ситуация на тях им трябва съюзник.

Вижда се, че отново се опитват да бъдат първенци в сферата на технологиите. Ако не успеят да качат този връх и Китай ги изпревари, ще бъдат втори по сила. И когато си един от двата полюса, неминуемо ти трябва съюзник. Затова не им е изгодно да се карат с Европа.

Кънчо Стойчев: Европа е с двата крака във войната. Въпросът не е какво ще направи Европа, а докога ще издържат нервите на Русия. Завидни нерви – от стомана. Прогнозата ми е, че руснаците ще продължат да си сдържат нервите. Това е политиката, която е успешна – хладност, неприбързаност, нереактивност. Всяка една реактивност напомня на терористите. Сериозните играчи не прибързват и не правят глупости. Несериозно е да се смята, че ако всички европейци започнем от сутрин до вечер да говорим за украинците, те ще станат по-силни. В реалния живот не става така, а разположението на силите на шахматната дъска е ясно. Видимо не успяха опитите да бъдат разпаднати съюзите, в които участва Русия. Стана точно обратното – увеличиха се основанията те да съществуват.

Няма по-голяма глупост от това да назовеш китайците за враг. Няма по-голяма глупост от това, че в ЕС не бяха приети Русия и Турция. Това щеше да направи Съюза изключително могъщ.

Андрей Райчев: Не можем да говорим за власт на олигархията в Европа – тя е дълбоко откъсната от своята индустрия, от своите капиталисти. Тя не ги представлява. Не може да има никакви европейски олигарси, защото Европа не развива нищо голямо, а се движи покрай американците. Ако наистина бъде тласната към собствено развитие, включително военно, до 10–12 години може и да се появят подобни неща. Сега и дума не може да става, че Европа е олигархия. Европа е отвратителна, размазана демокрация, която, вместо да се грижи за труда и капитала (което е работа на всяка демокрация), се грижи за малцинствени групи. Вместо инвалидите да са покрай работниците, работниците са покрай инвалидите. Вместо гей проблематиката да е покрай капиталистите, капиталистите са покрай гей проблематиката.

Налице е отвратителна, напълно откъснала се от интересите на Европа политическа сфера, която се грижи единствено и само за себе си и си е станала самодостатъчна.