Гени ли ще разменяме или софтуер?

<p>Това са думи на астронома Димитър Съселов. Българин, роден в София, завършил физика в Софийския университет пред 80-те години. Сега е директор на Харвард-Смитсониън център по астрофизика и на новия мултидисциплинарен център Origins of Life Initiative, който събира учени от различни области за изследване на живота в контекста на вселената.</p> <p>Екипът на Димитър Съселов посредством телескопа &bdquo;Кеплер&ldquo; открива стотици планети, подобни на Земята, като експериментално е установено, че по-голяма част от планетите са с размера на нашата планета. Той твърди, че само в рамките на нашата галактика съществуват над 100 милиона планети, сравними по размер със Земята. Само за няколко години 60 от тях ще бъдат изучени детайлно. Според Съселов науката е в процес на предопределяне на живота, който познаваме, и ще измени мирогледа на човечеството до неузнаваемост в близките години.</p> <p>Ще го измени, но как? И дошъл ли е краят на Дарвиновата интерлюдия след 3 милиарда години? Над тези въпроси проф. Съселов, световни учени от различни области на познанието, религиозни лидери и философи се опитват да разсъждават.</p> <p>По всичко личи, че сме на прага на открития, последствията от които никой не може да определи. Но не толкова откриването на извънземен живот, колкото промяната на хомо сапиенса е новата вълнуваща тема на будните човешки умове.</p> <p>&bdquo;Всички сме равни в невежеството си&rdquo;, казва физикът Фрийман Дайсън на този форум. Въпросът е не дали ще стане възможно някакво хлапе в мазето си с ДНК синтезатор да създава свои собствени организми, а кога ще стане това и как може да бъде контролиран процесът.</p> <p>Като пример за непредсказуемостта на нещата Дайсън припомня времето преди няколко десетилетия, когато &nbsp;Джон фон Нойман е разработвал първия програмируем компютър в Принстън. Говорел как компютрите щели да стават все по-големи и все по-скъпи. И в най-необузданите си мечти Фон Нойман не можел да предположи, че компютрите ще станат част от нормалното всекидневие и с тях ще работят и децата.</p> <p>Някой го бил попитал &ndash; като колко компютъра ще са необходими на САЩ? А той отговорил &ndash; около 18. Ще могат да си го позволят само организации от мащаба на НАСА.</p> <p>Дали в края на Дарвиновата еволюция гените ще стават все по-маловажни, затова пък идеите и неща като компютрите и софтуера стават все по-важни. Компютърни писачи и четци на генетична информация ще генерират нещо, което според едни е безсмъртие, според други &ndash; гигантска опасност.</p> <p>Любопитното е, че представителите на водещи световни религии не са открили никакво противоречие за подобно бъдеще.</p> <p>Разпада ли се културата такава, каквато я познаваме? Дайсън казва: &bdquo;Не ми е свойствено това чувство, че културата се разпада. Всички тези милиони хора, които сега публикуват в блогове из мрежата, според мен произвеждат нещо, което може да се нарече култура. С много неравно качество, но вече е много по-лесно да изразиш някакви идеи. Според мен това не е беда и може би е крачка напред&rdquo;.</p> <p>Мнозина си дават сметка, че селектирането на геноми е стара човешка практика (генно модифицираните продукти). Но манипулирането на човешки геном изкарва напред старите страхове, но и старите изкушения.</p> <p>Биологът Робърт Шапиро твърди, че животът не е плод на велика случайност, а по-скоро космическа ширпотреба. Според него защитата на генетичната информация едва ли е възможна. Човек може да не иска геномът му да е качен в интернет &ndash; примерно ако се окаже кандидат за държавна служба, а му е намерен ген за психическа лабилност. Обаче ако някой поиска да узнае генома му, достатъчно е да избърше очилата му или да се ръкува с него, за да открадне клетка за ДНК анализ.</p> <p>Според Димитър Съселов не можем да предвидим как се е развил и докъде е стигнал извънземният живот. &bdquo;Само в нашата галактика има около 300 милиарда звезди. 90 на сто от тях живеят достатъчно дълго, за да има време около тях да се създаде живот. Броят на галактиките също е около 300 милиарда. Фрийман се питаше дали е възможно оттук да пуснем &bdquo;спора&rdquo; за панспермията и да уцелим място, което е на 20 светлинни години разстояние. Отговорът е &ndash; да, възможно е. А когато нещо е възможно, то все някога става факт във вселената. Вселената е &bdquo;само&rdquo; на 13,7 милиарда години, а не на 20 милиарда, както се смяташе доскоро. Но въпреки младостта на вселената имало е време да се създадат звезди, планети и живот.&rdquo;</p> <p>В този разговор квантовият инженер Сет Лойд представя вселената като квантов процесор на информационна система, в която прости системи като атомите и молекулите пораждат сложни системи като живота, а животът от своя страна поражда още по-голяма сложнотия, каквито са хората, обществата и онова, което идва след тях.</p> <p>Един журналист му задава въпрос: &bdquo;Казвате, че вселената преминава през мрежа от операции, които можете да проследите назад по веригата. Не приемате ли много буквално метафората с компютрите?&rdquo;. Лойд му отговаря: &bdquo;Да, но не беше метафора. Според мен може да очакваме живот много различен от познатия и то на най-неочаквани места. Всъщност да се стигне до такъв извод е много по-просто, отколкото да си отговорим на въпроса как е възникнал животът на Земята, защото никога няма да узнаем началните му условия. Все пак да не казваме &bdquo;никога&rdquo;.</p> <p>Лойд твърди, че за да се поддържа животът вечно, трябва се изнамери хитър начин за добиване на енергия. Ако събереш повече ненужен материал накуп, можеш да черпиш енергия, ако прекалиш, ще направиш черни дупки, а те не са толкова &bdquo;полезни&rdquo;.</p> <p>&bdquo;Те са полезни. Черните дупки са отходната тръба на ентропията. Хвърляш я вътре и тя изчезва&rdquo;, казва Дайсън.</p> <p>Какво може да каже вселената за такива явления като живота? Според Лойд законите на физиката са много прости, могат да се изпишат върху тениска. А като се огледате, виждате невъобразима сложност. Откъде се е взела?</p> <p>Айнщайн е казал: &bdquo;Не мога да повярвам, че Бог играе на зарове с вселената&rdquo;. Но според съвременните учени геният също има право да се издънва. Айнщайн е смятал, че вселената е детерминистична. Обаче тя не е.</p> <p>Лойд дава следния пример: &bdquo;Ако вземете нещо, което може да смята, и го програмирате по случаен начин, ще установите, че то ще започне спонтанно да създава всички изчислими неща. Защо ли? Защото когато подавате в програмата случайна информация, създавате всички възможни програми за този компютър. Всъщност вселената смята. Знам това, защото създавам квантови компютри. На масата също виждам компютър &ndash; ясно е, че мирозданието също подкрепя компютърното дело&rdquo;.</p> <p>В тази връзка нека помислим за &nbsp;живота и неговите необозрими възможности. С една уговорка: ние не можем да смятаме чак толкова добре.</p> <p>&nbsp;</p>