Арво Пярт изпраща ангелски поздрав на Ходорковски

В края на 2003 г. лондонският "Дейли телеграф" коментира: "Краят на този процес ще покаже дали Русия е готова да се присъедини към клуба на развитите държави, или ще се върне към беззаконието". Пярт казва за Ходорковски:<strong> &bdquo;Той е гений, поразителен човек, много талантлив, с пламтящо сърце и чист поглед върху нещата&rdquo;</strong>. По думите на композитора всичко лошо, написано за бизнесмена, е пропаганда, разпространявана от руското правителство, а руският съд може да бъде сравнен с ирански или севернокорейски.<br /><br />Въпреки че световната премиера на симфонията се състоя в Лос Анджелис на 10 януари тази година, Пярт настоява, че името й не е свързано с града, а с испанската дума за ангел. Темата за ангелите е в основата на творбата, която е написана по каноничен текст за ангела хранител. Пярт пише: &bdquo;Иска ми се с помощта на музиката да протегна ръка към затворника Михаил Ходорковски и в негово лице &ndash; към всички лишени от права затворници в Русия. Искам да им пожелая душевен мир и бодрост на духа независимо от всички угнетяващи обстоятелства на тяхното положение. Радвам се, че при всяко ново изпълнение на моята симфония ще се споменава името на човека, комуто тя е посветена. Силно се надявам, че музиката на моята симфония и посвещението й няма да оставят слушателите равнодушни. Иска ми се да се докосна до онези, на които съдбата на Ходорковски до този момент е била безразлична&rdquo;.<br /><br />Въпреки че Пярт е емигрант от няколко десетилетия, той продължава да се вълнува от политическата действителност в Русия. Посвещава всички всички свои концерти през сезона 2006&ndash;2007 на Анна Политковская. На въпроса защо се вълнува толкова от съдбата на Русия, Пярт отговаря: &bdquo;Тази страна не може да ми бъде чужда при никакви обстоятелства. Както е казал Игор Стравински, който е прекарал по-голямата част от живота си на Запад: <strong>&bdquo;Езикът на моята молитва &ndash; това е руският език&rdquo;</strong>.<br /><br />Немската премиера на симфонията, организирана от световноизвестния цигулар Гидон Кремер и композитора Гия Канчели, беше посветена на всички онези, които се борят за правото си на лична и политическа свобода &ndash; често поставяйки живота си на риск. Лайпциг беше умишлено избран от музикантите в памет на смелостта на онези, които се бориха мирно за демокрация и свобода на мнението в този град преди 20 години. На концерта присъства и майката на Михаил Ходорковски, която в края му излезе на сцената и през сълзи прегърна композитора. Тя призна: &bdquo;От 5 години не съм плакала, но сега не можах да се сдържа&rdquo;. Пастор Кристиан Фюрер, известен с водещата си роля по време на понеделнишките демонстрации през 1989 г., откри вечерта с молитва, в която спомена не само Михаил Ходорковски, но и неговия колега и близък по участ Платон Лебедев, както и убитите журналисти Анна Политковская и Наталия Естемирова. Средствата от концерта ще бъдат дарени на дом за сираци в Русия, създаден от Ходорковски.<br /><br />Арво Пярт е естонски композитор, представител на минимализма, или по-точно на така наречения &bdquo;свят&rdquo; или &bdquo;мистичен&rdquo; минимализъм. Роден през 1935 г., той е само на 5 години, когато Естония е окупирана от Съветския съюз. През следващите 51 години тя остава съветска република (с изключение на 3 години немска окупация) &ndash; факт, който има дълбоко отражение върху живота и музиката на Пярт.<br />Започва да учи музика на 7 години в Музикалното училище в Талин, а на 14 вече пише собствени композиции. Хайно Елер, учителят му в талинската консерватория, казва за него: &bdquo;Той просто разтръскваше ръкави и от тях падаха ноти&rdquo;.<br /><br />Творчеството на Пярт се разделя на два периода. Ранните му творби са повлияни от неокласицизма &ndash; дисонантни и провокативни. Макар че няма пряк достъп до това, което се случва в съвременната западна музика, той е в авангарда на естонските композитори. По-късно започва да композира по Шьонберговата дванайсеттонна система. Този подход бележи началото на дълбока криза в живота на Пярт. Причина за тази криза вероятно е и фактът, че работата му не е одобрявана от съветския режим, додекафоничният &bdquo;Некролог&rdquo; е обявен за упадъчен, а &bdquo;Кредо&rdquo; е забранено заради духовната си насоченост. Ето защо, едва написал две симфонии, през 1970 г. той изпада в десетгодишно мълчание.<br /><br />От това мълчание Пярт се преражда в една безпрецедентна музикална чистота. Оставил зад себе си додекафоничните опити и авангардната суета, той изучава корените на западната музика &ndash; грегориански песнопения и традиционни напеви, раждането на полифонията през Ренесанса. Техниката, която той открива, нарича "тинтинабули" &ndash; от латинската дума за малко звънче. Пярт пише: "Открих, че е достатъчно, когато една-единствена нота е изсвирена красиво. Тази една нота или пауза, или момент на тишина ме успокоява. Работя само с няколко елемента &ndash; с един или два гласа. Строя с примитивни материали, с тризвучия, само в една тоналност. Трите тона на тризвучието са като камбани и това е причината да го нарека &bdquo;тинтинабулиране&rdquo;.<br />По същото време Пярт започва да се вълнува от религията и приема християнската вяра, което вероятно означава, че кризата му е била не само от музикално, но и от духовно естество. Започва да композира върху свещени текстове. Основните езици, които използва, са латински и църковнославянски. Макар че произведенията на Пярт не се изпълняват по време на богослужения, те са дълбоко религиозни както по съдържание, така и по форма. През 2005 г. е награден от Всерусийкия патриарх Алексий ІІ с орден &ldquo;Св. Сергий Радонежки&rdquo; &ndash; II степен, заради заслуги към Руската православната църква.<br /><br />Към края на 70-те години Пярт вече е обявен за &bdquo;враг на народа&rdquo; и е смятан едва ли не за умопобъркан. Той самият не желае да говори за нищо, което му напомня за социалистическата диктатура (включително и за Путин). След продължителни борби през 1980 г. му е позволено да емигрира със съпругата си и двамата си синове, като първо се установява във Виена, а после се премества в Берлин, където живее и досега.<br />Първият продуцент, който издава Пярт извън Съветския съюз, е Манфред Айхер от звукозаписната компания ECM. Айхер чува случайно &bdquo;Табула раза&rdquo; по арменското национално радио и казва, че се почувствал като &bdquo;ударен от метеорит&rdquo;. Той твърди, че &bdquo;през последните години никой не е имал такова влияние върху музиката като Арво Пярт&rdquo;.<br /><br />Сред най-известните произведения на Пярт са "Фратрес", "Табула раза", "Берлинска меса", "Магнификат", "Мизерере", "Канон на покаянието", "Те Деум", "Стабат Матер", "Ориент &amp; Оксидент". За "Канон на покаянието" получава Грами в категорията &bdquo;Най-добро съвременно произведение&rdquo;. Всички свои концерти през 2006/2007 г. Пярт посвещава на убитата руска журналистка Анна Политковская. През 2008 г. той написва четвъртата си симфония &bdquo;Лос Анджелис&rdquo; и я посвещава на Михаил Ходорковски.<br /><br />Суровостта и обезоръжаващата простота на творбите му карат много критици да ги определят като наивнa, асансьорна музика, езотеричен New Age, който обслужва духа на времето в стремежа си към простота, повторение и духовност. В същото време Пярт е може би най-свиреният жив композитор на съвременна класическа музика. Стив Райх казва за него: &bdquo;Харесва ми, че той е надскочил времето си и въпреки това е толкова популярен. Арво Пярт запълва някаква дълбока човешка нужда, която няма нищо общо с модата&rdquo;.<br />Пярт достига до музиката в нейната най-чиста и дълбока форма. И най-красивото е, че го прави без всякакви претенции, с безплътна лекота. <br />