За Берлин, войната и достойнството

<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51250_UQXf6ARwTzkEhqnAmjjzVVG86QrQul.jpg" style="height:375px; width:500px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Огромни пана с развалините на Берлин заливат централните улици и площади, а надписите на руски и ликовете на руските войници, в т.ч. с бюст на Хитлер под мишница, не тревожат излишно практичните немци. Посветили са пана и за Варшава, и за холокоста и то без много думи. Снимките сами говорят.&nbsp; В крайна сметка животът е по-силен. Доказва го и фотографията на плажуващи сред кръстове на пресни гробове. Ирония? Не, просто живот. И дух за бъдеще. </span></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51250_3OvcR6IguPi6lbKjlsWY8EsIJlXpfe.jpg" style="height:375px; width:500px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Днешните германци не са окачили кошници с цветя по стълбовете с осветителни тела, но лампите им светят, а Берлин сигурно е градът с най-много дървета на глава от населението в цял свят. Кестените цъфтят, липите не само по &bdquo;Унтер дер линден&rdquo; са напъпили, а всичките им листа са свежо-зелени, както се полага през май. Горката &bdquo;Царя&rdquo; с изсъхналите кестени! Туристите стоят с часове пред и в музея на ГДР, четат надписите на колоните, посветени на Войната, обикалят столицата с велосипед-турове, придружени с екскурзоводи или на онези специални вело-устройства, където бира се лее в изобилие, а после хукват по &bdquo;петоъгълник на музеите&rdquo; или по онези стотици галерии, които сякаш &nbsp;са създадени, за да компенсират липсата на старинните сгради на Париж или Виена. &nbsp;Канцлерът Меркел може и да си има проблеми във връзка с шпионския скандал и ролята на немските специални служби в услуга на щатските, може и да посети Москва на 10 май, а не в Деня на победата, за да е свидетел на грандиозния парад на руските войски в чест на 70-годишнината от развяването на руското знаме над Райстага, но държавата, която ръководи вече няколко мандата &nbsp;запазва достойнство и като победена. Привлича не само милиони туристи. Бежанските потоци &nbsp;не случайно предпочитат Германия, но явно се насочват в други посоки и определени квартали на столицата, защото не смущават излишно посетителите на Берлин. Дори полицаите са само в колите си, но те пък са толкова много и непрекъснато по улиците, че реакциите им би трябвало да са мигновени. Няма как, тероризмът е пуснал пипала из цяла Европа. </span></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51250_AHGRK9xragIzmKwnUnH5iFtWEJxL4g.jpg" style="height:667px; width:500px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Но че Берлин мисли за гражданите си в духа на &bdquo;всичко за народа, в името на народа&rdquo; личи и по онази библиотека на открито, където легнал всеки може да прочете актуална книга в свободни часове и хубаво време. Няма билбордове, но пък задължително на всеки час колона от трабантчета минава по предпочитаните от туристи улици и никой не пропуска да се снима с тях. Уж такива, уж онакива, но трабантчетата днес са нещо като симпатичен символ на града и всеки си купува сувенир-трабантче. Няма да е изненада да почнат и да ги произвеждат отново с цел масова употреба. Сигурно има защо. Практичните германци знаят защо. Знаят защо Хумболтовият университет призовава младежите да учат точно там с ликовете на учили в него велики личности, сред които е и Карл Маркс. Защо паметника на Маркс и Енгелс си стои на мястото, защо никой не се е сетил да махне плочата с лика на Брежнев, който бил живял в Берлин еди-кога си, защо не се дразнят излишно, когато тези дни живеещи в Германия руснаци се разхождат облечени в стари военни съветски униформи, защо на всяка крачка се продават руски шапки и т.н. &nbsp;Бизнес и средства в хазната. В същото време ученици могат да посещават организирано резиденцията на президента Гаук &bdquo;Белвю&rdquo; и сред тях личат наследници на емигранти от цял свят. В замъка Шарлотенбург пък се разхождат деца в дрехи от Средновековието и учителката нещо им разказва с трудно скривана емоция. Сред европейските забележителности в Паметника на победата&nbsp; /срещу Дания, Франция, Австро-Унгария през ХІХ век/ си стои и макет на Кремъл и Василий Блажени и това си е нещо естествено и исторически вярно. Не се хабят немците в излишни спорове. Нищо, че в музея на ГДР са написали, че&nbsp; &bdquo;DDR е била като парна машина, на която 90% от парата отива в свирката&rdquo;. </span></span></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51250_AH1jqHXsvINqXtrslmD2sJcKDpHhDP.jpg" style="height:375px; width:500px" /></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Сега парата явно им отива за практични неща, защото и столицата им привлича милиони туристи, и канцлерката им &bdquo;дирижира&rdquo; Европа заедно с Франция, и Джордж Фридман от Стратфор често се занимава с политиката на Германия и никак не успява да скрие страховете си, че оста Берлин-Москва може и да не е само минало и атакува гермаците, че са икономически &nbsp;силни, защото използват предимствата на ЕС само в своя полза. Сякаш другите съюзници не дърпат чергата само към себе си. Сигурно и затова Фридман е поставил заглавие на един от по-новите си коментари &bdquo;Да се примирим с американската империя&rdquo;. Ние не само сме си примирили. За Германия не съм съвсем сигурна. Независимо от съюзнически задължения, съгласуваност и общи шпионски действия, както пише немската преса. На ЕС му предстоят трудни времена за оцеляване и доказване на мощ. Ако Германия е моторът, означава да стискаме палци. Поне това можем, нали? Другото е да гледаме какво правят напредналите и да се учим да правим като тях. Поне Берлин е един от добрите примери. Между другото и като&nbsp; туристически град. Особено с културните си събития. Защото, не забравяйте, и той е бил разрушен до основи. Но не крие вината си. Поне канцлерът Меркел го заявява открито. С достойнството на лидер на преуспяваща страна. Дали ни остана достойнство? Може би гостуващата тези дни наша парламентарна делегация в Германия ще може да погледне с трезви очи как се организира държава, да проумее как това става &bdquo;от&nbsp; пепел&rdquo; и ще съумее да приложи наученото на практика. Дано.&nbsp;</span></span></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>