- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 112
- 11
Обичайно струпването на голям брой държавни глави може да се отбележи или при встъпване в длъжност на някой техен колега, много рядко, или на погребения на световни знаменитости, най-често. В Уфа от сряда до петък миналата седмица бе отбелязано масирано присъствие на държавни глави по повод едно раждане и едно погребение – възкресена бе многосредищността на нашия свят и същевременно бе погребано четвъртвековното господство на Запада в световните дела.
<p>Бихме били безнадеждно слепи, ако не забележим историческото значение на тази тройна среща на върха – на БРИКС, на Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС) и на младия Евразийски икономически съюз (ЕАИС).</p>
<p>Отдавна бяхме наясно, поне тези от нас, които са се вглеждали по-често в историческото развитие на човечеството, че досегашното състояние на господство на една-единствена световна свръхсила, което продължи точно четвърт век, е нестабилно, неестествено за света състояние и то така или иначе щеше да бъде променено. Не би било вярно, ако твърдим, че такова господство никога не се е случвало в историята на човечеството. Ако не на цялата световна суша, понеже съобщителните и транспортните връзки в миналото не са позволявали глобално превъзходство, то поне в отделни значими негови части. Никак не ще е трудно да се сетим за Римската империя в нейния разцвет или за Китай от времето на династията Хан (206 година пр.н.е. до 220 година от н.е.) и при династията Тан (618–907) или за Византия при император Юстиниан І или за едновременното господство на Византия, България и Свещената Римска империя в самия край на VІІІ в. и в първите десетилетия на ІХ в. в Европа и цялото Източно Средиземноморие или за Османската империя през ХV–ХVІ в. пак там.</p>
<p>Всички тези примери обаче са сравнително краткотрайни в сравнение с цялата човешка история, защото изначално са само особен случай. Естественото състояние на човешкото общество в най-широк смисъл е неговата многосредищност. Съперничеството, борбата на идеи, битката за влияние, за земи, за суровини, за човешките умове, в крайна сметка е най-сигурният двигател на прогреса. Властването на една световна свръхсила е най-сигурният начин за бързо достигане до разложение.</p>
<p>Вярно, господството на Запада, на САЩ всъщност, продължи изключително кратко – само четвърт век, измерено в „историческо” време, и причината за това е всеобщото ускоряване на историческите процеси изобщо вследствие на техническите постижения. В наши дни може и да е възможно глобално господство, но за кратко. Сега светът бързо се върна в своето естествено равновесно състояние. И този процес със сигурност ще продължи да се развива и крепне за много по-дълго от четвърт век.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53886_uhBEdfF3NgNPIJEYXK4NZRIcz0jXh4.jpg" style="height:345px; width:545px" /></p>
<p><strong><em>Работна среща на делегациите на страните, членки на БРИКС, в Уфа, 9 юли 2015 </em></strong></p>
<p> </p>
<p>Едва ли някой би се зачудил, че точно Русия е в основата на процеса по възстановяване на многополюсния свят – като една от двете световни свръхсили до 1989 г. можеше да се провиди, че именно тя ще отключи процесите по възстановяването му. По-малко от 9 години на разруха и отчаяние й бяха достатъчни. През 1998 г. начело на правителството в Москва застава Евгений Примаков (1929–2015) и точно негова е заслугата за промяната във външнополитическия курс на страната, за започването на дългата и сложна работа по търсене на съюзници за изграждането на новия многосредищен свят.</p>
<p>Следващото жалонно събитие е през септември 2006 г., когато аморфният клуб от четирите най-големи бързо развиващи се икономики започва да създава политически връзки помежду си, отначало само в рамките на ООН. Особено важно по това време бе съгласието на Русия, в това време членка на „елитния” Г-8, да участва в този нов проект. Бразилия, Русия, Индия и Китай (БРИК; през 2010 г. в организацията е приета Южна Африка и първата буква в названието й на английски е добавена към името на организацията – БРИКС) започват да направляват връзките си за създаване на нова глобална политико-икономическа платформа. На 10 февруари 2007 г. руският президент Владимир Путин в реч на 43-тата Мюнхенска конференция за международна сигурност за първи път говори публично за възстановяването на многосредищността на нашия свят.</p>
<p>Дотук говорихме само за многополюсен, многосредищен свят, но действителното състояние на делата ще ни наложи повече точност. Нито БРИКС, нито която и да е друга нова глобална платформа може да противостои лесно на Г-7, а за повече от една и дума няма да може да става. Новият свят, по силата на ред политически, икономически и технологични причини, ще бъде всъщност двуполюсен, двусредищен. И очертанията му вече личат – БРИКС, или негово политико-икономическо производно, ще противостои срещу досегашния четвъртвековен световен ред.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53886_nMmZqzf6C2mqS59x36h8Th0CtADMyV.jpg" style="height:341px; width:545px" /></p>
<p><strong><em>Всичките 14 държавни глави от страните, членки на БРИКС, ШОС и ЕАИС, на официална снимка в края на тройната среща на върха в Уфа, 10 юли 2015 г.</em></strong></p>
<p> </p>
<p>От 1834 г. Западът използва един и същ подход към Русия – да я държи наблизо, да е наясно с плановете й и така да им противодейства. Автор на този подход е министърът на външните работи на Австрийската империя Клеменс фон Метерних (1773–1859). По това време у него вече се е зародила идеята <strong>да се наглежда и неутрализира Русия, като се действа и работи заедно с нея</strong> (C. K. Webster, 1934). По този начин, като се държи наблизо и изкъсо, Русия трябва да бъде и направлявана в нужната посока. Този подход устройва и Русия, поне привидно през по-голямата част от новата и най-новата й история. От времето на император Петър І насам Русия се стреми да бъде повече европейска, а не азиатска държава, въпреки че огромната част от руските земи са именно в Северна и Централна Азия вече повече от два века.</p>
<p>След като Западът през миналата година изостави политиката на Метерних, Русия всъщност принудително бе тласната към засилване на азиатските и южноамериканските си връзки, включително в БРИКС и ШОС, а и бе ускорено рязко новото обединение на постсъветското пространство – ЕАИС. Всичко това може би щеше да бъде забавено или изобщо нямаше да се случи в противен случай. Така вече е ясно, че колкото повече се увеличава западният натиск срещу Русия, толкова по-ускорено ще се гради многосредищният свят. Западът поради своята самонадеяност и нарцисизъм се превърна в гробокопач, ако ми бъде позволен изразът, на собственото си световно господство.</p>
<p> </p>
<p>Свързани текстове:</p>
<p><a href="http://glasove.com/komentari/53658-svetovnoto-politbiuro">http://glasove.com/komentari/53658-svetovnoto-politbiuro</a></p>
<p>(Световното политбюро)</p>
<p>и посочените там други свързани текстове</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
